“Лъжлива е прелестта и суетна е красотата…”
В духовния път, душите желаещи да се съединят, трябва постоянно да работят, да строят връзка помежду си. Тогава те постоянно въздействат на Малхут от света Ацилут (невестата) и тя пробужда в Зеир Анпин (З”А), връзка на ниво на вярата, а не получаване на наслаждения.
Тогава този съюз съществува, защото в него сме се подписали, че се държим един за друг само поради величието на духовната цел, независимо от това, кой колко плаща.
Например, ако твоето момиче е красиво, и ти получаваш от нея наслада, това е все едно да си продал себе си на нея. Ако живееш с жена, защото тя е красива, можеш да бъдеш наречен „продажен”, защото ти получаваш наслада от красотата й, с която тя като че ли ти плаща.
Затова подписваме съюз в това, че ще вървим с вяра над знанията, че отдаването за нас е по-важно от получаването, и затова аз постоянно търся възможност да укрепя връзката помежду ни във взаимно отдаване.
И според това, как встъпвам във връзка и във взаимно отдаване, започвам да забелязвам, доколко моята „невеста” (групата, духовният свят) е все по-безобразна, а моят партньор (Творецът) – лъжец. Тогава с кого съм сключил съюз, пред кого съм се задължил?! И тогава имаш възможност да вървиш напред с по-голяма вяра над разума (отдаване над сметката за получаване).
От урока по статията на Рабаш, 17.09.2010
[#21428]
Тези, които се наричат „Исра-ел” (стремящи се към Твореца) напредват чрез тяхната лична работа и отделно от останалото човечество. Това е за сметка на Решимот, които се пробуждат в тях, и желанието на Твореца да ги приближи до себе си.
Нямаме нито заслуги и престъпления, нито подеми и падения, а просто съществува една верига от състояния, които е необходимо да преминем, за да развием в себе си голямо желание (духовен съсъд) и да приемем в него всичкото добро, което желае да ни даде Твореца.
Въпрос: Как да разбираме коментара Сулам или изобщо коментарите към кабалистичните книги?
Понякога повествованието на Зоар ми се струва много странно, но всъщност целият разказ е много прост.
При нас има проблем с възприемането на книгата Зоар и макар, че Рашби я е написал за нашето време, но той е писал от висотата на своята душа и в стила на 2000-годишна традиция.
Въпрос: Вие казвате, че злото може да бъде чувствено, а може – целенасочено. Целенасоченото зло означава ли подем?
Въпрос: Баал Сулам казва, че се е удостоил да направи такова разкриване на кабала, благодарение на това, че е живял в особено време, в поколение на пълно разкриване на Твореца.
Нищо не изменяме в духовния си път, състоянията преминават както трябва да преминат, цялото зло трябва да се разкрие, длъжни сме да усетим всичките 613 (ТАРИАГ) желания във вид на пропуски (шгагот) и злонамерени прегрешения (здонот).
Въпрос: От къде се взема у нас енергия за вътрешна работа, ако ние през цялото време сме длъжни да държим Твореца в скриване?
Въпрос: Защо за изучаването на кабала е така необходима група?
Въпрос: Написано е: ”Не вярвай на себе си до самата си смърт” – смъртта на своя егоизъм. Но как тогава да съм сигурен, че ще дойда до целта и няма да се отклоня от този път?
В Съдния Ден четат разказа „Йона”. – за пророк Йона, на когото Творецът заръчал да отиде в град Нинвей и да пробуди неговите жители към добри дела.
Рабаш пише: „Моят баща Баал аСулам ни обеща, че следвайки неговият път и изпълнявайки неговите заповеди, ние ще се удостоим с вечен живот от Твореца, сливане с Него”. Самият Рабаш е постигнал високо ниво на духовно постижение, служейки си само с делата и съветите на неговия баща. Очевидно е, че за нашето поколение няма по-практическо средство за разкриване на Висшия свят, освен произведенията на Баал аСулам. Неговата душа е изключително близка до нас, тъй като ние оценяваме един човек съобразно ползата за нас.
Въпрос: Какво е „Тора”?
Абониране чрез RSS