Entries in the '' Категория

Какво следва там, след хоризонта?

В началото в Нуква няма желание за получаване на светлина – тя е само една точка относително ЗА (под гърдите на ЗА).

След това, тя започва да расте и да получава светлина, за да построи своите желания (съсъди, кли). Светлината влиза от ЗА в Нуква и тя започва да гради себе си благодарение на връзката с Него.

Това съединение на техните „обратни страни”, е времето на образуване на Нуква, на нейния екран, формата за отдаване, на която я учи ЗА.

Получавайки всичко това, тя вече има желание и сили, чрез които да може да стане подобаваща (подобна) на ЗА, тогава жената – Нуква и ЗА (творението и Твореца), се съединяват лице в лице – и тя получава от него напълване.

Но творението никога не би могло да стане ’’Творец’’ – то е длъжно да стане подобно, равно на Него! Единият не може да стане другия, може да стане само подобен. Но това е достатъчно, в нас няма потребност за повече!

Ние не знаем какво ще се случи после, след окончателното ни изправяне (Гмар Тикун). Сега е невъзможно да си представим това.

Възможно е тогава да ни се открият някакви съвършено нови възможности, както сега, ако на човек от нашия свят изведнъж започне да се разкрива духовния, то тогава всичкия този наш свят му се струва като песъчинка в сравнение с разкриващата се пред него духовна вселена.

Толкова огромен му се струва духовния свят по своите впечатления, усещания, напълнения, постижения. Първото чувство е като, че човек се е родил наново и всичко, случило се до тогава с него сякаш не е било, сякаш е нищо.

Сравнявайки двете, това е като частица, по-малка и от капчица семе, спрямо голям, възрастен човек. Всъщност тя принадлежи към същия този материален свят и вече съдържа в себе си всичката информация за бъдещия човек, но й трябва само да се развие.

Тук се заражда нещо съвсем ново. Духовният свят означава едно съвършено ново възприемане на реалността: вместо егоистично, то е от себе си навън.

А е възможно след края на изправянето да следва пробив в още едно измерение, което ние сега изобщо не можем и да подозираме.

Ние дори не си представяме духовния свят, въпреки че притежаваме всевъзможни способи за неговото възприятие – Тора, религията, разказите на кабалистите.

А това, което ще се случи след края на изправянето ни е неизвестно – кабалистите не намекват и дума за това.

Разказват ни единствено за пътя на поправянето. Но никой не говори за това, което ще се случи след като аз стана подобен на Твореца.

Зоар ясно ограничава нашето изследване само до материал и форма, облечена в материя. А за абстрактните форми и за същността не трябва да питаме, защото нямаме инструментите нужни за тяхното изследване, за да получим отговор.

От урока по „Учение за десетте сфирот“, 14.09.2010

[#21132]

Киста де-хаюта

каббалист Михаэль ЛайтманКогато от парцуфа излиза светлината, в него остава само минимална искра на живот, която се нарича „киста де-хаюта“.

Това е като при спящият човек, от който са излезли силите, но въпреки това той не се счита мъртъв, защото в него е останала малка част живот, за да може да се върне към нормалното си състояние.

Този информационен запис, „киста де-хаюта“, приема възвръщащата се светлина, идваща от висшият.

„Киста де-хаюта“, това е точката, разделяща две различни състояния. Като гладен човек, който изцяло е забравил за предишното си състояние на ситост и е готов да поеме ново напълнение.

Той изцяло се е освободил от предишните 10 сфирот и тогава е готов да получи 10 нови.

А тази точка, в която вече не е останало нищо от предишното състояние и още няма нищо от бъдещето се нарича минималната искра на живот.

Аз сам съкращавам желанията си и искам да приключа с всичко, което е било, така че да започна нова степен, ново отдаване.

Нищо не мога да направя със старото кли, защото вече съм се опитал да направя в него всичко, на което съм способен. Разкрил съм, че нищо не ми се удава и по този начин съм разкрил в себе си ново празно пространство.

Затова старото състояние ми се струва по-лошо спрямо новото и аз се отказвам от него и вървя напред. А понеже в следващото състояние аз възнамерявам да отдавам, аз трябва да започна от нулата.

Не разполагам с нищо, не искам да нося със себе си стария багаж – желая само да отдавам! А в отдаването няма стари придобивки, аз излизам на пътя с празни ръце, както излизам от изгнание.

Някога е съществувал такъв обичай при първите хасиди, които са били кабалисти. Човек е излизал от дома си, без да взима нищо, само дрехите си, това което е на него, тояга в ръката и повече нищо.

Не взимаш за запас дори къс хляб – излизаш и нищо повече. И не е известно какво ще стане, но ще се върнеш чак след половин година или година.

Готов ли си днес да започнеш новият път?

От урока по „Учението на Десетте Сфирот“, 15.09.2010

[#21227]

Да се върнем в Малхут на Безкрайността

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вчера на блога Вие написахте: „В духовният свят няма източник на светлина, тя изпълва цялото мироздание, нейното въздействие е еднакво, където и да се намираме”.

Затова ли, само във връзките между нас, ние можем да оценим, доколко се приближаваме към източника на светлината, Твореца?

Отговор: Правилно. Няма друго място, освен където се намираме сега. Това е единственото създадено място – Малхут на света на Безкрайността.

Но в резултат от постепенното съкращение на светлината в 125 степени, присъствието на Твореца в него, ние се намираме зад 125 филтъра, зад последната степен на скриване, в която дори не усещаме, къде се намираме спрямо всички останали степени.

За да започнем да разкриваме това място, Малхут на Безкрайността, през скриването, трябва да си представим, че като че ли се намираме в него, но не го усещаме, защото сме разединени един от друг поради егоизма ни.

А ако започнем да се съединяваме, според степента на съединението, по 125-те степени на разкриването, ще се възвърнем в усещането на Малхут на Безкрайността. Всъщност, ние се връщаме в осъзнаване, махаме завесите, скриването.

Но всичко се разкрива според силата на съединението между нас. При устремяване към единство, именно силата на противодействие на единството се нарича „зло начало”, и никакви други неща.

Желаейки да се съединим в стремежа си да се уподобим на Твореца, ние ще разкрием цяла система от неправилни връзки между нас, която се съпротивлява срещу съединението, ще разкрием системата на нечистите светове БЕА (БЕА де пруда – световете на разделението).

Изправяйки намеренията ни от „да получаваме” на „да отдаваме”, ние създаваме от нечистата БЕА, система на чистите светове БЕА (БЕА де кдуша, святост, отдаване).

Защото в действителност нищо не се е разбило, а само се е развалила връзката, станала е егоистична, а сега отново се е възстановила във форма на отдаване!

Ние не сме раздробени, а сме съединени един с друг, само че с неправилна връзка. Вместо аз да ти предавам добро, аз искам да го изтегля от теб и да ти предам зло. И така всеки от нас.

Това се нарича разбиване на системата. Но в действителност нищо в нея не се е разбило. Това е същата тази система, в която всички сме съединени един с друг, само че с неправилни връзки.

Когато разкрием, че връзките между нас са неправилни, това означава, че вече се намираме в нечистите светове БЕА. Това вече е духовно разкриване. А засега пребиваваме зад 125-те нива на скриването на тези връзки. Но това е само недостатък на осъзнаването ни.

Затова всичко зависи само от усилията ни да разкрием системата на правилните връзки между нас. Защото чрез тези връзки разкриваме силата управляваща творенията – Твореца. Няма друга възможност да разкрием Твореца.

Всъщност, ние създаваме отново нашето кли (общият съсъд на душата) от разбитото му състояние, в което всички негови части, подобно на органите на болен човек, работят неправилно – докато не достигнем хармония и правилна връзка.

Здравото състояние, в което се връщаме, нашето правилно функциониране, вътрешната сила, която ни управлява, необходимостта и целта на съществуването ни –всичко това се нарича „Творец”.

От урока по Книгата Зоар, 14.09.2010

[#21137]

Денят на страшния съд

каббалист Михаэль ЛайтманСлед няколко дни ще настъпи особен ден, който се нарича Йом Кипур (Съдния ден).

Но кой знае в какво вътрешно състояние ще се намира кабалиста в този ден и кога ще дойде неговото състояние, наречено „Съдния ден”. Вътрешните състояния не идват съгласно календара.

Състоянията на човек могат да бъдат частни, лични и общи, обществени. Като цяло, хората изпълняват традициите на празника.

А когато група кабалисти достигне в обединението си определено вътрешно състояние на празник, то няма да бъде свързано с общия народен празник.

Защото вътрешният празник произлиза от личното състояние, а общият – от календара. Макар че при тези традиции и обичаи, всеки особен ден има своя висш духовен корен.

Но кабалистът иска да изпълни обичая заедно с всички останали, както е казано: „Творецът пребъдва сред народа си”. Но все пак той се намира в своето лично вътрешно състояние.

Има религиозни хора – т.е. изпълняващи традициите и обичаите. А има също и хора, които изпълняват тези вътрешни действия в своите души, съединявайки се с останалите души в общата система Адам.

С това те доставят удоволствие на Твореца и наистина се поправят. А поправянето е възможно само за сметка на съединението между хората, както е казано: „Възлюби ближния, както самия себе си – това е велик закон в Тора”.

Така че, може би, когато хората по целия свят молят от Твореца, всеки за своята „прошка”, трябва да им се обясни, че покаяние може да има само относно любовта към ближния – „за” ли си или „против”.

Хайде да проверим – съгрешаваме ли или не относно това правило. Тъй като само този закон трябва да изпълним, както е казано: „Възлюби ближния, като себе си – това е главното правило в Тора”.

Ако цялото човечество можеше да се събере виртуално, за да изясни, какво се разбира под любов към ближния, доколко Творецът я изисква от нас и доколко ние сме противоположни на нея – това би бил истински Съден Ден (Йом Кипур), от който ние ще стигнем до Пурим (Кипур в превод е „както Пурим”), пълното поправяне.

Когато хората отиват да се молят, да поискат прошка – то важното е, за какво плачат и за какво се молят. Нали ние плачем и се молим така вече много години и това не помага. Изглежда, че Творецът не може да ни чуе в такава форма.

Защото нашата молба е противоположна на правилния вик – ние не молим за любов към ближния, а Творецът не чува други молби. Ние не се обръщаме към този, Който може да ни спаси, а викаме в обратна посока. Такъв е нашият Съден Ден…

От урока по статия на Рабаш, 14.09.2010г.

[#21187]

През седемте цвята на дъгата до простата, бяла светлина

каббалист Михаэль Лайтман„Зоар” и мъдростта на Кабала говорят единствено за формите и видовете на връзката по между ни. Творецът (Висшата светлина) няма форма; не можем да Го почувстваме. Видовете и формите на връзката основана на отдаване и любов по между ни, в рамките на нейното подобие на Твореца, придава на Светлината форма, цвят и степенуване на качествата. Мога да различа и „уловя” Светлината в собствените си качества, доколкото те са подобни на Него.

Затова, за каквото и да четем в „Зоар”, то винаги се отнася до вида на връзката между душите. Разкриваме Светлината според формите на връзката, която се проявява в нас. В противен случай би било невъзможно да „уловиш” (да разкриеш) Светлината. „Няма светлина” ако не я обрисувам с различни цветове. Светлината достигаща до мен задължително следва да е оцветена като седемте цвята на дъгата. Без това аз, като сътворено създание, няма да я видя – да я почувствам или възприема.

Да предположим, че има призма, през която простата, бяла светлина е насочена. Пречупването през нея я разделя на седемте цвята на дъгата. От червено до виолетово.

Така прави Зеир Анпин на света Ацилут – привлича светлината Бина и я разлага на седем светлини/цвята. Аз, Малхут, действам обратно (чрез екрана) – събирам всички светлини/цветове, прекарвам ги обратно (Ор Хозер – отразена светлина) през призмата и се получава една светлина.

Аз не чувствам простата, бяла Светлина, която идва до мен, защото тя няма цвят. Но аз събирайки в себе си всичките седем цвята идващи от З”A (Зеир Анпин) в Малхут, чувствам първоначалната, проста Светлина. Малхут се нарича „събрание”, защото събира заедно и включва всичките седем сфирот на З”А .

Уподобявайки се на тази „призма”, която разделя бялата Светлина на седем цвята, Малхут отново постига бяла Светлина. Така тя (Малхут) я чувства и си я представя. Тя не получава бяла Светлина, но уподобявайки й се, може да я постигне и да се слее с нея според правилото „по Твоите действията ще те позная” (МиМаасейха икарнуха).

От 613 действия, наши поправки, градим „образа” на Твореца. Макар че Той няма образ, сътворяваме го съобразно качествата си.

От урока по „Книга Зоар”, 08.09.2010 г.

[#20911]

Престъпление, наказание и поправящата светлина

Въпрос: Ако ”Няма никого освен Него” и всичко се случва от Него, то защо аз да се смятам за грешник?

Отговор: Ако ми се разкрива злото за първи път – това все още не се счита за мой грях.

Но ако аз, разкривайки в себе си злото желание, все пак имам намерение да се възползвам от него – това вече става за моя сметка. Втория път – това вече се счита за грях, като повторно да вкусиш плод от Дървото на познанието.

Но само при третия път аз вече се считам за истински грешник! А при втория път – това е само разкритие, че се намирам в злото.

Аз съм извършил престъпление – но за първи път. Това се зачита даже от съда, като смекчаващо обстоятелство. Дават някакво неголямо наказание, за да предпазят човека и да му помогнат повече да не го прави, тоест дават му сила за поправяне.

Но ако въпреки поправянето, което дават за съответното провинение, той все пак повтаря престъплението, защото в него се събужда престъпното желание, още по- голямо от наказанието, страхът от престъпление – означава, че той действително е сбъркал.

При първия път ми разкриват големината на моето зло. Това засега не се нарича грях. При втория път ми разкриват какво е това престъпление срещу Твореца – и за това ми дават наказание, малко надвишаващо греха.

Ако сега аз за трети път разкрия в себе си такова желание, още по-голямо в сравнение с предишното – то тази разлика се нарича ”зло начало”, наистина при нея аз отивам именно срещу Твореца.

Това е силата на Фараона в мен. И това вече е истински грях. За него трябва да се разкаят и да молят за опрощение. Тук вече няма съмнение, че аз съм грешник.

При първия път – това е само създаване на съсъда, на желанието. При втория – това е изследване на своя грях. А при третия път е истинско престъпление, но само в резултат на него възниква молбата за поправяне.

И главното е, че всичко това е възможно само благодарение на околнота светлина, идваща в обличането на ”групата”, на свързването, в което присъства Творецът.

Това означава, че ”Израел (човек, стремящ се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Творецът – са едно цяло”.

От урок по статия на Рабаш, 14.09.2010

[#21145]

Съединяване на Твореца и творението

Въпрос: Какво усеща кабалист, който е постигнал крайното поправяне?

Отговор: В състоянието на крайно поправяне (Гмар Тикун) се случват непрестанни огромни промени. Душата съществува в подем и падение „едновременно”, защото тя усеща тези две противоположни състояния като идентични, като едно. Двете крайности са свързани в душата като едно цяло, защото човек е поправил своето възприятие за тях и ги усеща като едно явление.

Но когато се издигаме към света на Безкрайността „преходите” от празнота към напълване не престават да съществуват, а се превръщат в съпоставяне на първоначалните противоположни действия на Твореца: „съществуване от нещо” и „нещо от нищо” (еш ми еш ве еш ми аин). И точно аз, човекът, ги свързвам в себе си, допълвайки действието на Твореца.

Това е продиктувало необходимостта от създаването на човек: той трябва да обедини тези две противоположности в себе си и да разкрие от „нещо от нищо”, какво е „съществуване от нещо”, тоест да разкрие Твореца.

От беседа за Поправящата светлина, 08/09/2010г.

[#21071]

Пътешествие в света на желанията

Въпрос: Възможно ли е да съхраня обкръжаващата светлина (О”М) в течение на целия ден, след като напусна урока в групата и се потопя във външния свят?

Отговор: Закон за всяко физическо поле: интензивността (светлина или всякакво друго въздействие), се намалява пропорционално на квадрата от разстоянието до източника.

При отдалеченост 2 пъти, интензивността се намалява 4 пъти, но ако се приближим 2 пъти, то интензивността се усилва 4 пъти!

В духовният свят няма източник на светлина, светлината изпълва цялото мироздание, нейното въздействие е еднакво, където и да се намира тя.

Струва ти се, че след урока излизаш във външния свят, но всички промени са вътре в теб. Преминаваш от едно желание в друго. Всички места – това са твоите желания. Пътешествие в себе си.

Затова всичко зависи от това, доколко в тези желания, ти, пробуждаш светлината, която се намира в тях равномерно, в цялата нейна пълнота.

И затова няма значение къде се намираш – на улицата или на урок в групата. Аз мога физически да съм с групата, а мислите ми да са някъде другаде. Мярката на връзката със светлината зависи само от намерението – доколко ти желаеш да си свързан с групата. 

От ежедневния урок, 08.09.2010г.

[#21087]

Подготовка за падение

Въпрос: Как да се подготвим за падение по време на подем?

Отговор: По никакъв начин не трябва да очакваш падение по време на подем! Трябва да се отнасям към всеки подем като към последна поправка на душата ми. Как мога да отдавам ако очаквам да падна?

Трябва да бъда позитивен за бъдещето. Това се нарича „подготовка за падение”. Аз правя максимум усилия и очаквам в резултат пълно поправяне, вярвайки че отсега нататък нищо лошо няма да ми се случи в живота. Напълно се прилепям към Онзи, който е „Добър и Творящ добро” – Твореца. Всяко духовно състояние изисква пълна преданост и посвещаване от душите. Трябва да мислиш само за отдаване и за нищо друго.

Сега съм в подем, няма значение какво ще ми се случи по-късно като падение. То ще бъде като подем за мен. Това си мисли човек като е в състояние на подем – „Не се страхувам от нищо, нека се появи Ангелът на смъртта, ще го разкъсам! Няма значение в какво състояние съм, ще го използвам като трамплин, за да се издигна!”

Това означава, че след Конгреса през ноември ние ще преминем в непрекъснат подем! Няма да има повече падения! Всеки духовен подем, който усетим ще бъде превърнат в подем чрез нашите намерения.

Дори когато усетя падение, то ми помага да разбера, че не съм все още достигнал върха на стълбата, но чрез моето намерението аз съм вече в Света на безкрайността. Нека празнотата се прояви в получаващите желания, готов съм да се издигна над тях. От една страна аз падам – разкривам злото, от друга – веднага се издигам над нея чрез намерението за отдаване.

Ние искаме да преминем през такъв непрекъснат прогрес след конгреса, така че каквито и препятствия да има на пътя ни, ще ги възприемем като подем.

От урока по „Шамати”, 06.09.2010 г.

[#20891]

Стълба, водеща към Твореца

Ако искаме да се съединим, за да разкрием Твореца, всевъзможните форми, етапи на нашите връзки, до пълното обединяване, представляват всички степени на стълбата, която сме длъжни да преминем в нашия свят, за да постигнем пълното съединение, наречено„свят на Безкрайността”.

Цялата наука Кабала, (цялата Тора) говори само за разкриването на 125 степени на съединение между нас.

Затова, ако всеки се подготвя за това, да може при четене на Зоар всички да се съединим в едно цяло и пожелаем да разкрием в това обединение Твореца – формата, която приема нашето единение, тогава нашият стремеж ще се нарече „Исраел (стремящите се към Твореца), Тора и Творецът са в единство” – тогава ние действително откриваме Зоар, за да достигнем целта.

От урока по книгата Зоар, 14.09.2010г.

[#21143]

Време за покаяние – „Слихот”

каббалист Михаэль ЛайтманКак в период на „Покаяние” (Слихот) между Нова Година, Рош аШана и Съдния Ден, Йом Кипур, да усетим себе си завършени грешници? Защото „завършеният грешник” навярно ще дойде на „покаяние” (Слихот).

Но да се почувстваме така е възможно само, ако дойде светлината и ни покаже, че сме завършени грешници. Защото и сега сме грешници, но не виждаме това, тъй като светлината не е достатъчна.

Тоест, за да станем грешници, не ни е нужно да извършим лоши действия, ние и сега сме в тях. На нас не ни достига само да осъзнаем своето зло.

Какво ли само не правим в своя егоизъм: крадем, убиваме, злословим, но не забелязваме, че това е грях. И това действително не е този грях, за който говори Тора и има предвид Твореца.

Да се подготвим за покаяние, това означава да се постараем да се обединим, чрез съединение притегляме светлината, възвръщаща към източника и тогава ще разкрием своя грях, нежеланието за обединение.

Грехът е само в отделяне от съединението. Защото човек е готов на всичко, даже да умре, само да не се съедини с другите!

И когато той разбере, че няма нищо по-важно и че той не желае това, значи е готов за покаяние.

Не ни достига само осъзнаване на злото, за да извикаме и помолим силата за съединение, силата на доброто и поправянето.

От урока по статията на Рабаш, 14.09.2010

[#21148]