Entries in the '' Категория

Светлината на постижението по веригата на душите

каббалист Михаэль ЛайтманВсеки човек има право да провери, дали му подхожда мястото, където той се учи.

Но след кратка проверка, трябва да избере и вече без колебания да се включи в обучение в едно избрано от него място. Иначе няма да може да разкрие Твореца и Неговият свят.

Има групи, които заявяват, че се занимават по своя собствена методика, но въобще не е ясно, как може да съществува методика, която не е получена по веригата кабалисти – от учител на ученик.

Не е възможно сам да получиш такава методика. Само Адам Ришон е получил тази методика като че ли „от небето” – разкрил я е „сам”, а всички останали са я получили по веригата, дори Авраам, който отначало е бил „идолопоклонник”, тоест, той се е занимавал с особена духовна работа, само че в обратната й форма, а след това е разкрил несъответствието й. След двадесет поколения от Адам Ришон, на Авраам му е била предадена кабала.

Методиката на постижението може да се получи само прилепвайки се към учител, така тя се разпространява отгоре надолу, посредством веригата души, от душа на душа. Нима ти можеш сам да се свържеш с корена, ако не си Адам Ришон?

Само Адам Ришон е пряко свързан с Твореца, а всички останали души са длъжни да получават чрез него по верига, в зависимост от своето място в нея. Всички получават от този, кой стои пред тях, и са свързани във веригата с един корен. Това е цяла йерархична система, подобна на дърво.

Аз се намирам в определено място в нея и мога да получа само от най-близкия до мен човек, от своя висш. И затова аз трябва да отменя себе си пред него, както низшият парцуф отменя себе си пред висшия в духовния свят.

Затова когато хората заявяват, че получават „светлина или прозрение свише”, или пък по време на сън – всичко това не е сериозно. Духовният контакт може да се установи, само намирайки се около кабалист, докато той живее в този свят.

Ако ти се даде да постигнеш дори само една точка на такъв контакт, то по-нататък от нея ти можеш да развиеш всичко останало. Но без тази първа точка, няма от къде да се развиваш по-нататък, ти си отрязан от цялото дърво, от системата на душите.

Затова винаги първо питат: „Кой е бил твоят учител? Откъде си излязъл?”.

Ето защо, от всички дипломи, няма за мен по-важно нещо, отколкото малката статия във вестника, където бях наречен предан ученик и първи помощник на Рабаш, защото това свидетелства, в края на краищата, затова доколко съм бил свързан с него.

От урока по писмото на Баал аСулам, 12.09.2010

[#21019]

По пирамидата на единството – към безкрайността

сердце - группа Когато се издигаме от точката на този свят (най-ниската точка, където усещането за духовното изчезва), към най-висшата точка на света на Безкрайността (където всичко е свързано и разкрито), ние всички преминаваме през едни и същи състояния. Само, че всеки един преминава през тях в съответствие с корена на неговата душа или „в съответствие с неговия вкус”.

Както и в нашия свят, ние всички чувстваме общия свят с едни и същи сетива. Но нашите свойства съществуват в неповторима комбинация във всеки отделен човек. Затова картината на този свят, която е във всеки човек, е също неповторимата. Тя зависи от индивидуалната комбинация от свойства, която идва от корена на душата.

Въпреки това, ние всички се изкачваме по същите стъпала на същата духовна стълба. Затова що се отнася до разкриването на по-висш живот има само една наука за всички: науката кабала. Тя обяснява на всеки човек как трябва да напредва.

Всичко, за което четем в Зоар, говори за нашите напреднали състояния, през които всеки ще трябва премине. До степента, до която ние желаем да ги усетим, привличаме силата (светлината или Ор Макиф) от тези степени и тя ни развива. Доколкото полагаме нашите „детски” усилия, ние израстваме, развиваме се и се издигаме.

Много е важно да предизвикаме влиянието на напредналите състояния върху себе си. Затова второто най-важно нещо, когато четем книгата Зоар е да разберем, че подемът предполага обединяване. Ние се изкачваме по „пирамида” или „конус” до степента, до която се обединим в нашите точки в сърцето.

Затова всичките 125 стъпала на стълбата от нашия свят до абсолютното съвършенство са 125 степени на обединяване на желания, докато те напълно се слеят в свойството абсолютно отдаване. Това означава, че колкото повече се обединяваме, толкова по-високо се издигаме и до степента, до която се свързваме, свойството отдаване (Творецът) се разкрива между нас. Доколкото сме способни да се обединим, ние разкриваме степента на единение между нас и това определя степента на разкриване на свойството отдаване или Твореца.

Затова, когато четем книгата Зоар, ние искаме да сме в това състояние и очакваме неговото проявяване в нас и между нас.

От урока по книгата Зоар, 12.09.2010

[#20996]

Как да закрещим, за да бъдем чути

Ние създаваме помежду си взаимовръзка, взаимозависимост, поръчителство, любов, задължителна потребност да бъдем заедно.

Длъжни сме да изградим такава връзка (място), за да разкрием в нея, скриващият се от нас Творец. От това скрито от нас място, „Шатрата на откровението“,Той ще говори с нас.

Без наличието на такъв ‘’комуникатор‘’ между нас и Твореца, ние викаме в празнотата. Можем да се обръщаме само към този образ, който ние сме създали в нашата връзка – Храма на Твореца.

Казано е, че само чрез любовта към другите можем да постигнем  любов към Твореца. Затова изграждаме помежду си система на духовно поръчителство и взаимна поддръжка –  с цел да разкрием Твореца.

Ето защо, преди всичко е необходимо да се погрижим за изграждането на група. Първото условие за получаването на Тора, светлината за изправянето, в гората Синай (състоянието на разкриване на взаимната ненавист) е невъзможността, но и е готовността за сплотяване като един човек с едно сърце, работейки за това обединение по принципа ‘’нека направим и ще видим‘’.

Може да сме малки, или да нямаме готовност, но ако готовността я има, то в нас се появява обща точка – ‘’прозорец‘’ за апел към Твореца. Ето тази обща точка вече представлява  Малхут на света Ацилут, Шхина.

Ето така трябва да се възприема подготовката за получаването на Тора.

От урока по статията на Рабаш, 14.09.2010

[#21125]

Безкраен покой с безкрайна скорост

Въпрос: Защо ние от раждането си се стремим към равновесие и абсолютен покой, заложен в нашия корен – света на Безкрайността, ако Вие казвате, че там също стават подеми и падения, опустошения и напълвания?

Отговор: В Безкрайността подемите и паденията стават с безкрайна скорост и честота. И именно затова такова състояние на творението се нарича (самото творение го нарича) абсолютен покой.

Творението съществува само когато усеща себе си и околното, а усещането се изгражда от ”докосването” на две различни сили, свойства. Както е казано: ”Усещането на светлината става от усещането на тъмнината”.

Ние  усещаме едно след друго различни явления от ”докосващите се” във всяко от тях противоположни съставящи, от типа ”сянка – светлина”.

Състоянието на безкрайност означава, че творението усеща в него всичко и то – едновременно, и затова такова състояние се счита за абсолютен покой.

Значи творението се намира в безкрайно голяма честота на сравнения, съпоставяния, решения, а  следователно – усещания.

Именно безкрайната честота води до това, че творението се намира едновременно във всички места на безкрайното пространство.

Усещането се състои от усещанията за недостиг и напълване (падение и подем). Колкото по-чести са те в творението, толкова то е по-високо на стълбата, водеща към съвършенство.

Именно възможността да е навсякъде едновременно (с безкрайна честота) означава да запълва със себе си цялото пространство и да усеща покой. Това е и Краят на Поправянето на Душата (Гмар Тикун).

В квантовата физика учените все още не са открили, че на практика е невъзможно да се спрат елементарните частици, поради това, че тогава материята изчезва, тя не може да съществува без движение.

Ако дори се удаде по някакъв начин да се спрат частиците – те изчезват, тъй като материята съществува само в постоянно движение между две състояния ”празнота -напълване”.

Между другото, физиците твърдят, че в квантовата физика частицата може да бъде едновременно на две места (състояния).

Покой съществува не при спиране, а при безкрайно движение. Тогава ние се намираме на всички места едновременно.

При безкрайната скорост аз не се премествам моментално от една точка в друга, а се намирам в тях двете заедно. И това означава покой.

От беседата на тема ”Светлина, възвръщаща към източника”, 08.09.2010

[#21074]

Скоростта на духовния напредък

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От какво зависи скоростта на духовния напредък?

Отговор: Скоростта на духовния напредък зависи от това, колко често човек моли Твореца (висшата светлина, общото свойство на отдаване и любов на природата), да поправи себе си.

 Веднага щом види как егоистично се отнася към света, упреква себе си за миналото, ненавижда останалите, прави сметки със себе си или другите, той трябва да привлече светлината на Твореца, защото освен него няма друга действаща сила в природата.

Защото всичко, което човек усеща, е само това което му рисува тази висша светлина, с цел да и обърнем вниманието си.

[#21084]

Система на мирозданието

От света на Безкрайността ние сме се спуснали до този свят, от свойството отдаване дo свойството получаване.

По пътя на това спускане, на намаляване на свойството отдаване в нас, в степента на подобие с него, съответно в нас намалява и напълването (светлината, чувството за Твореца).

Докато не достигнем състоянието „Наш свят”, където въобще изчезват всички признаци на светлината и духовния съсъд (желанието за отдаване), и се оказваме изцяло откъснати от духовното.

Над нашия свят, в световете Брия, Ецира, Асия, се намират разбитите души – чувстващи своя егоизъм.

И ние трябва от нашия свят да влезем там, т.е. разкрием това, че нашите души са разбити (разделени), разединени. А след това да преминем границата, отделяща света БЕ”А от света Ацилут (парса), т.е. да изпълним условието включване в процеса на изправяне – да пожелаем да постигнем любов, до пълно обединение.

И тогава пробуждаме нашите разбити души, за да се включат в Малхут на света Ацилут, която първоначално е само точка, намираща се в Хазе (гърдите) на Зеир Анпин. Над ЗА се намира ГАР на света Ацилут: Атик, Арих Анпин, Аба ве Има, Ишсут, а още по – на горе, следващата граница – табур на Галгальта, света Адам Кадмон и света на Безкрайността.

Душите в нашия свят – това са  точки. Така човек разкрива своето духовно състояние, наричано „наш свят”. А след това, привличайки развиващата го светлина, той започва да чувства себе си в световете БЕА – усещането за разбиване т.е. егоистичните желания (състоянието египетско изгнание).

Оттук трябва да се повдигнем към светлината т.е. над парса, защото е невъзможно да достигнем изправяне в световете БЕА, където светлината за изправяне отсъства, а съществува само светлината за проява на злото.

Световете БЕА (място, състояние и усещане) са предназначени за осъзнаване на злото в разбитите души, така че да разкрием до колко сме лоши и подвластни на злото начало. И тогава, спрямо степента на нашето разкритие, ние ще съумеем да се повдигнем нагоре и да се присъединим към Малхут на света Ацилут.

Включването в Малхут на света Ацилут се нарича подем на МАН, наша молитва. Малхут на света Ацилут предава тази наша молитва на Зеир Анпин на света Ацилут и накрая ЗОН повдига тази молитва в Бина на света Ацилут. Тогава отгоре идва светлина (обкръжаващата светлина или светлината АБ – САГ) поправя връзките в ЗОН, а след това ги напълва.

Т.е. всичко, което е нужно да направим е да повдигнем Малхут на света Ацилут, Шхина  в изгнание. Всъщност всичко, намиращо се в световете БЕА – това са части на  Малхут, Шхина, и ние трябва да повдигнем там нашите желания. Малхут на света Ацилут  –  това е „събранието на душите на Исраел ” (исра ел  – устремени „право към Твореца”), т.е. съединение на разбитите желания.

Според това, доколко ще успеем  да се съединим, ние ще се включим в света Ацилут. Естествено, че сами не можем да извършим това, а можем само да помолим.

Малхут предава молбата ни за съединение на Зеир Анпин, и в степента си на съответствие разкрива, че желае да се присъедини към него. А ЗА е длъжен да получи желание да се присъедини към Малхут от Бина. И тогава те заедно, ЗА и Малхут (ЗОН) се повдигат, всеки със своето желание към Има – Бина, която ги съединява.

След това ЗА се спуска на своето място, създава Малхут и я присъединява към себе си. А доколкото ЗОН са съединени, намиращите се в тях души участват в това съединение и се напълват от него.Тъй като тези души са и тялото на Малхут.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 12.09.2010 г.

[#21081]