Как можем да се съединим един с друг? Само ако единия със своето желание се намира в другия, а другия – в него. Всеки е длъжен да включи в себе си желанието на другия и да работи с него – така те ще достигнат връзка.

Доколкото желанието и на двамата води към една цел, чрез тази взаимна грижа те създават обща сила на стремеж напред, която се явява гаранция за тяхното придвижване – поръчителство, арвут.

Съединението се осъществявя като аз вземам част от твоето желание и го усещам като свое, а всички мои желания служат за изпълняване на твоето.

А доколкото твоето желание е към целта, то се получава, че аз водя към нея теб, а ти мен. Така нашите желания се съединяват в обща цел. Затова е казано: „Направи своето желание като Неговото, за да направи Той своето желание като твоето”.

По този признак може да се провери доколко сме свързани. Между нас дистанцията е 125 стъпала (крачки) – 125 части на моето егоистично желание. Но постепенно, поправяйки го на действие „заради теб”, аз крачка след крачка се приближавам към теб, работейки за отдаване.

Това се нарича „да възлюбиш ближния като самия себе си”. Тоест аз използвам твоето желание, за да отменя своето пред твоето, и по такъв начин поправям своето желание. Моето остава, но благодарение на това, че съм прокарал този път към теб, аз съм направил своето желание отдаващо.

Нищо не се е променило, само се е добавило намерение. И разстоянието между нас е изчезнало – аз съм го премахнал със своето желание!

А какво иска този „ближен”? Той иска същото като теб – да постигне сливане с Твореца. И ти трябва да му помогнеш само в едно – да стигне до Твореца (заедно с теб). Така ние всички се съединяваме.

Затова се казва, че всички се намираме в лодка, която плава в една посока. Колкото се приближавам към теб, толкова се приближавам към Твореца.

От урока по статия от книга „Шамати”, 03.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →