„Клипат Нога” е състояние „наполовина добро/ наполовина зло” и това е много деликатно и напрегнато състояние. Все едно, че човек стои на ръба между това да извърши смъртно престъпление или, точно обратното, много добро дело, ако получи помощ. Но той се клатушка напред и назад, неспособен да се наклони на едната или на другата страна. Все едно, че е разделен на две, без да има сила да вземе крайно решение, без да знае на коя страна на везната да постави последния, решаващ грам.

От една страна, той е неспособен да отхвърли своя егоизъм, което е огромното желание да се наслаждава и цялото си егоистично „притежание”. От друга страна, той разбира, че ако не се освободи от него сега с помощ отгоре, той няма да може да премине от другата страна и да влезе в духовния свят. По този начин, той стои на прага без да знае от коя страна да стъпи. Той е като рицар на кръстопът. Това е състояние, в което човек трябва да направи избор.

Тук само групата, само висшата светлина може да помогне на човек най-после да реши и да се предаде в ръцете на Висшия, преминавайки към отдаване чрез вяра над разума. Молитвата тук не е за помощ, защото това би означавало, че човек вече е взел решение. Молитвата е за състояние, в което той е неспособен да избере. Това състояние е началото на годината или началото на нова промяна.

От една страна, ние чувстваме, че сме грешни, а от друга страна, нямаме силата да отблъснем тези егоистични свойства и състояния. Ние не можем да си представим как е възможно да живеем без тях или как да постъпим, за да се издигнем над тях. Само висшата светлина, която идва към нас в това състояние, ни помага да направим избор и ни повдига към вяра над разума (отдаване над получаване). Тогава започва Нова Година за нас и това се нарича „добър запис в книгата на живота”.

Висшата сила, Творецът, слага Своя подпис в книгата на живота за нас и гарантира на човек, че от тук нататък този човек ще се придвижва по добрия път. Преди това човек трябва да направи всичко, което е по силите му, за да стигне до този избор.

Буквалният превод на „Нова година (Рош Ашана)” е „начало на промени” или „глава на промени”. Те трябва да се случват често и винаги да са към по-добро: към Твореца, който е „Добър и прави добро”.

От урока по писмо на Рабаш – 08.09.2010, „Писмо 67”

[#20913]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е светлина, възвръщаща към източника?

Отговор: Светлината, възвръщаща към източника, или просто казано светлината, това е едно особено впечатление, възбуждане, особена реакция от страна на желанието.

Наричаме светлината „нефеш”, „руах”, „нешама”, „хая”, „йехида”. Откъде мога да знам, какво е това?

Това мое желание за обединение започва да усеща „вибрации”, получава напълване, въодушевление, което аз наричам „нефеш”, „руах”, „нешама”, „хая”, „йехида”.

Именно това се нарича „светлина” – определено явление вътре в желанието ми да изправя разбиването на общата Душа.

Само по себе си, желанието е безформено, в него няма нищо. То дори не може да усети липсата на напълване, ако светлината не му въздейства отдалече.

Само тогава желанието се възбужда на определена „честота”, на определена светлина, което означава, че то изисква напълване на същата „честота”, като светлината.

Тогава светлината, преди всичко въздейства на желанието по такъв начин, че го прави подходящо да получи светлината по свойствата си, така, че желанието също да действа заради отдаване. Тогава в него се разкрива светлината според степента на отдаването, което му е присъщо.

Всичко се осъществява вътре в желанието, всичко започва и свършва в него. Нищо не се появява и изчезва извън желанието, и затова всичко зависи само от усещането ни.

Затова, преди всичко, в мен трябва да се появи желание към определено напълване. След това аз започвам да търся, как мога да го получа. Извършвам някои действия, за да съм в съответствие с напълването, защото започвам да усещам, че то зависи от степента на моето подобие.

Според това, как започвам да съответствам на напълването, аз усещам необходимост от него. След това усещам моето подобие на напълването, наричащо се свойство на отдаването, екран и отразена светлина (О”Х – Ор Хозер). И чак след това – самото напълване.

То напълва и първоначалното ми желание да го получа, и желанието ми да отдавам, създадено сега, което се наслаждава от това, че получавам напълване в подобието на свойствата си. Така аз получавам двойно напълване.

Това се нарича „праведниците ще наследят двойно”. Аз се наслаждавам и от получаването в своите естествени желания (келим), и от отдаването в своите изправени келим (съсъди), над моето природно желание.

Но всичко това са усещания и впечатления само в желанието за наслаждение, и всички те се наричат разновидности на светлината. Дори недостатъка от напълването – това е светлина.

Защото ако не съществуваше такова „напълване с глад”, никога не бих усетил нужда от напълване. А ако нямаше „глад за отдаване”, никога нямаше да мога да се насладя от свойството отдаване, от подобието на Твореца.

От беседата на тема „Светлината възвръщаща към източника” 08.09.2010

[#20973]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да помогнем на другарите, намиращи се в падение, и как да се поддържаме един друг?

Отговор: Преди всичко – да се поддържат вътрешно – с молитва, с молба, с обща мисъл за всички.

Тъй като  сме ”подписали” помежду си ” договор за съюз”, за взаимно поръчителство, взаимопомощ в духовния път! И сме задължени да се погрижим всеки да участва 100% в него . А това зависи само от поддръжката на групата.

Не трябва да виня другаря, че не е способен да приложи всички свои усилия за достигането на целта – аз съм длъжен да виня себе си за неговата слабост, че не мога да го пробудя! Наистина той напълно зависи от мен!

Взаимната поддръжка, когато никой няма никакви сили, но всички могат да дадат на всеки 100% сили се нарича поръчителство.

Ако съм подписал договор, аз съм подписал, че гарантирам духовно придвижване на всички, че те ще достигнат целта! Аз, както гарант в банката, гарантирам, че другарят ще има сила за желание да се движи към целта.

Ако съм подписал, това сега зависи от мен! И ако той пада, аз съм длъжен да разбера, че той пада в моите очи по отношение на мен, за да ми даде възможност за работа, да го пробудя. А съживявайки го, аз съживявам част от своята душа.

[#20889]

От урока по статия на Рабаш, 06.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Науката кабала не говори за нашия материален свят

Всички събития описани в Тора са висши тайни (за тези, които още не са придобили свойството отдаване и затова не могат да постигнат истинския им смисъл).

Книгата Зоар с коментариите”Сулам”. Седмична глава Беаалотха, 58.

Науката кабала не говори нищо за нашия материален свят (състояние, в което царства егоизма).

Баал Сулам. “Свобода на волята“.

[#20941]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници - No Comments→

Разпространявайки знанието за кабала, ние съединяваме в един съсъд нашите души и създаваме „място за разкриване на Твореца” за всички творения!

С това изпълняваме Неговите желания и Му доставяме най-голямо удоволствие.

Ако вземем всичките си страдания и ги умножим по ”пи тарах” (620) пъти, това ще бъде подобно на страданието на Твореца от скриването, в което е принуден да пребивава, за да ни даде възможност да израснем.

С всяко наше действие в посока на обединение добавяме още сила за обединение (масах  и ор хозер), още една душа към общото число на душите, необходими, за да се разкрие Твореца.

По този начин предизвикваме такива изменения между всички души, че в резултат всеки в света изведнъж ще почувства вътре в себе си, че съществува висша сила, която действа и движи целия свят и определя всяко негово състояние.

Не се случват просто така земетресения в Нова Зеландия, пожари в Русия, тайфун в Америка, а това са части на общото състояние, създавано от Твореца, за да започнем да се издигаме към Него.

И когато започнем да се издигаме в духовното пространство и да възприемаме този материален живот само като необходима съставяща, ще се удостоим с прекрасен живот в този свят. Затова не ни достига само още малко, за  да разкрием Твореца .

И повече нищо не ще помогне на нашия свят, а само усещането, че във Вселената, в природата, между нас има сила, която управлява всички.

Към това разбиране ние се приближаваме, благодарение на разпространението на кабала.

От урока по статията на Рабаш, 08.09.2010 г.

[#20899]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

По време на падение ние вече не влизаме в сметката. Дава ни се тежест в сърцето и разума, чрез проблеми със здравето, семейството и пр.,без да се очаква правилна реакция от нас .

Трябва да си направим изводи след паденията и да подготвим себе си по време на следващия подем, укрепвайки поръчителството и връзката с останалите, за да помогне то на всеки и всички, когато дойде падение.

Аз гледам другаря си, в който няма сили и чувствам себе си отговорен пред него, защото съм се задължил да му помогна да се издигне физически, душевно и духовно.

Всеки, който се чувства в падение, безсилен, трябва да осъзнае, че ако преди това е вложил сила в групата, приготвил е в нея за себе си резерв, запас, акумулирал е сили, то сега би могъл да го използва и не само не би почувствал падение, а би продължил подема!

Той би почувствал, че пада, но за да използва веднага правилно това падение и да се издигне.

Затова е написано, че всички прегрешения се извършват не във време на падение, а във време на подем – как човек го използва. Трябва да се направи всичко възможно да се запасим със сили и да ги съберем не в себе си, а в групата.

Старай се да подготвиш себе си във време на подем толкова, колкото ти е възможно и тогава ще приемаш падението с радост!

От урока по статия на Рабаш, 06.09.2010 г.

[#20888]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→