Entries in the '' Категория

Главният свидетел

каббалист Михаэль ЛайтманИма две състояния в напредването към духовната цел:

Първото състояние е  когато човек има усещането, силата и подкрепата на групата и на Твореца. Човек усеща важността на свойството отдаване и това го кара да върви към Твореца.

Той има усещането и желанието, Творецът му показва, че си заслужава да работи за духовната цел. Човек усеща, че има награда, тоест, че не зависи от вярата: свойството отдаване в него. Усещането събужда любов към приятелите и към Твореца.

В такова състояние човек сключва съглашение за любов към приятелите и към Твореца завинаги, за в бъдеще. С кого сключва това съглашение?

Не може да е с Твореца, защото в състояние на падение, когато  се отдалечавам от Твореца и няма да усещам Неговата близост,Той няма да ме обвърже.

Ето защо съглашението трябва да бъде направено с групата, която може да се усеща и в състояние на падение. Чрез групата ние сключваме съглашение с Твореца: винаги да вървим по пътя на отдаване на Твореца и на групата. Групата е гаранция за съглашението. Сключвайки съглашение – цялата група се задължава да се подкрепят един друг и постоянно всеки да бъде в намерение за отдаване. Те получават помощта на Твореца в зависимост от силата на тяхната връзка.

Второто състояние – идва след известно време, когато състоянието на въодушевление и обединяване е заместено от безразличие, неспособност да усетя важността на целта, Твореца или наградата за добро отношение към приятелите и Твореца. Човек е неспособен да мисли за любов, обединяване и отдаване.

А) Ако човек не получи подкрепата на групата, той пропада, мислейки, че Творецът не е важен и че няма никакво напълване или награда. Той може напълно да напусне пътя.

Б) Ако връзката с групата го пробужда и го привлича, той не може да захвърли всичко и си спомня за съглашението, което е сключил. В състояние на падение важността на отдаването изчезва, защото наградата изчезва. И тук взаимното поръчителство, съглашението и връзката с групата трябва да дойдат на помощ.

По този начин човек се връща към съглашението, към доброто състояние, към любов и съединение. Като си спомня, че трябва да върви с вяра над знанието, над своето сегашно състояние на безразличие – все едно, че усещането, което му е давало сили съществува и е дори по-силно!

Така човек иска да върви с „вяра над знанието” (отдаване над наградата). Тогава той разбира, че може да получи сили от Твореца. И това го води до молитва.

От урока по статия на Рабаш – 05.09.2010

Ако душата боли, значи я има!

Dr. Michael LaitmanТворецът е създал творение, което да достигне Неговото ниво, да разбере всичко, което Творецът е направил, и да усети всичко, което усеща Творецът. С други думи, това творение ще стане точно като Твореца!

Но за да стане подобно на Твореца и да остане творение, без да се разтваря в Твореца, творението трябва да съгласува в себе си две противоположни сили: получаване и отдаване. Освен това, как може някой да разбере нещо без да го сравни с неговото противоположно? Ако съм създаден така, че да съществувам в пълна хармония с обкръжаващата среда и в пълно сливане с всичко, тогава аз не осъзнавам това и не го усещам.

Появява се усещане само като резултат на някаква противоположна сила, когато съм притеснен или ми липсва нещо. Такова противоречие усещам. Не осъзнавам, че имам глава докато тя не ме заболи. Ако ухото ме заболи, тогава усещам, че имам ухо. Същото е и с чувствата отнасящи се за света около мен. Докато всичко е наред, ние не мисли за него, защото не усещаме това, което е около нас.

Затова, ако творението трябва да постигне реалността (както духовната така и материалната), то трябва да бъде в противоречие с нея. Във всичките му усещания, свойства, мисли, желания и цели творението трябва да е противоположно на Твореца. Така сме сътворени, точно както Творецът е искал.

Той е висшата сила, а ние сме черната точка на желание, напълно противоположни на Него. И все пак, невъзможно е да се развиваме само от тъмнината, която е противоположна на светлината. Това създава непоносима болка и не позволява напредване. Затова Творецът е създал особена реалност: Малхут на света на Безкрайността и цялата система на скриване (световете). Това е направено, за да можем постепенно да се отдалечим от Безкрайността, където ние съществуваме в сливане и в светлината, и тогава да се спуснем до нашето сегашно състояние на съществуване.

Цялото това пътуване е направено за нас; не трябва да страдаме и да го усещаме, защото предварително (преди ние да се появим в картината), системата на управление е била създадена: световете АБЕА (Ацилут, Брия, Ецира и Асия). А ние се появяваме в последния етап на развитие на системата и усещаме себе си като идващи на този свят и живеещи в него. И не усещаме себе си като противоположни на нещо и като нуждаещи се да открием какво е то.

Но постепенно, чрез малки смущения и хиляди години на развитие, Творецът събужда в нас желание за Него. Завършвайки нашето земно развитие, ние заставаме в началната точка на духовното ни развитие: появата на въпроса за смисъла на живота. От този момент нататък ние започваме нашето издигане в духовния свят.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.09.2010