Entries in the '' Категория

Светлина вместо лекарства!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако всичко минава през групата, то защо в случаи на материален проблем трябва да се занимаваме с него и да се стараем да го решаваме (разболял си се – върви на лекар), а не е достатъчно да се обърнем към групата, за да ни помогне на вътрешно ниво?

Отговор: Ние все още не се намираме на такова ниво, за да можем да решим всички проблеми с помощта на връзката с групата. Но всъщност това действително трябва да работи така.

Това е много справедлив въпрос: защо не можем да решим всички проблеми с помощта на светлината, възвръщаща ни към източника – да се обърнем към групата, да концентрирме там силно желание и да поискаме това да се случи, действайки директно на светлината, на източника на живот.

Аз имах силно възпаление на язвата и Рабаш ме накара да седя до него и да уча. А аз не можех да търпя болката, да седя и да се задълбочавам в текста и намерението, не можех да преодолея болката, не можех да привлека сила, която да я успокои, камо ли да я излекува…

Но без съмнение виновна беше само моята слабост, че не можех да се справя и да привлека светлината, бъдейки около него, когато седяхме заедно и учехме. Щом той ми е предложил да направя така, значи можех да го направя! Но в онзи миг не съумях.

Тоест при наличието на голяма група, за решаването на всякакви въпроси не са ни необходими никакви външни средства, лекарства! Лекарството действа само на телесно ниво.

А ние ще можем да действаме направо, и да напълним желанието, усещащо недостиг на напълване, както болестта и болката. И не просто да лекуваме тялото, а да използваме това като причина за лекуване на душата.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 02.09.2010

През виртуалната реалност към Висшата

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Какво дава на човек системата, наречена „духовен стимулатор”? Защо привлича хората толкова много, че се превръща в „тамагочи”?

Отговор: Системата дава на човек бъдещето и го поддържа в настоящето. Дава му усещане за издигане над смъртта. Започваш да усещаш, че те е грижа за системата, която те държи и те „храни” и която е твоята вечна „инфузия”.

Ти наистина усещаш, че съществуваш в различна действителност. Започваш да усещаш тази действителност като по-висша и по-силна от нашата собствена и не въпреки нашата реалност, а благодарение на нея.

Възприемаш нашата реалност като средство, чрез което съществува Висшата реалност. Усещаш такава комбинация между двата свята, че имаш напълно ясно разбиране за това колко трябва да използваш в този свят, за да подсилиш следващия свят в теб.

Това, което създадохме, не е виртуално общество, а е реалността, в която съществува Висшата сила и обрисува пред теб този живот, нашия свят или реалност, и сега ти помага да влезеш във Висшата реалност.

Трябва да преминем през всички тези промени, за да препрограмираме себе си да усещаме висшето царство чрез този свят. Постепенното развитие на нашия „стимулатор” ще ни позволи да осъществим това. Та нали цялото ни естествено, природно развитие се случва чрез игра: ние се издигаме на следващото ниво, не разбираме как се случва, но се издигаме и се развиваме.

Ето защо „духовният стимулатор” ще стане привлекателна игра за всеки.

Между нас има пет свята

Въпрос: Какво означава да разкрием Зоар в нашето общо усещане?

Отговор: Нищо не се разкрива в отделния човек – само в неговата правилна връзка с другарите му в групата.

Моите първи десет сфирот, първите духовни съсъди (кли) – това е стремежа ми да изляза от самия себе си и да се съединя с другите, с групата.

Духовното ми състояние се определя от това, доколко ще се старая да създам това съединение.

Аз и ти. Между нас се намират пет свята – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. Когато се приближавам към теб така, че разстоянието между нас се свежда до нула – моето състояние се нарича свят на Безкрайността. Но не и твоето. Свят на Безкрайността е когато аз и ти, от моя страна, станем като едно цяло.

Затова колкото аз съм способен да се приближа към тебе – на такава духовна степен се намирам, тъй като всички 125 степени са между нас.

А можем да преодоляваме разстоянията заедно. Много по-ефективно е, тъй като не аз и не ти, а съединението между нас – ето какво е важно.

Не трябва да те приемам, да се наслаждавам от тебе, да се съединявам с тебе. Трябва заедно да се съединим. Това съединение е и Твореца, третия компонент, както е казано: „Израел, Тора и Твореца – единни”.

От урока по книгата Зоар, 01.09.2010

Да бъдем заедно и в мъка и в радост

Въпрос: Какво да се прави, ако цялата група се намира в падение?

Отговор: Това е забележително! Длъжни сме да разглеждаме това като възможност, дадена ни свише, да бъдем „като един човек с едно сърце”.

Ние сме заедно в едно желание, в едно състояние и това е прекрасно – осъществило се е нашето съединение. Сега можем да използваме силата на съединението за промяна на това състояние.

Творецът ни е дал силата на единството в най-лошото, най-отдалеченото от него състояние. Но в това падение е Неговата сила – силата на обединението! И така, дайте да започнем да използваме тази сила, за да излезем от падението.

Нужно е да направим само едно: да се концентрираме не в това, че сме в падение, а в това, че сме заедно!

Трябва да пренесем вниманието си от едното на другото, от временното състояние на системата на свързване, даже егоистично, и да започнем да усилваме силата на единството, дори заради егоизма, необръщайки внимание на това, че сме в пълно духовно падение и сме разочаровани. „Нека да сме в падение, важното е, че сме заедно – нали тази сила на обединението принадлежи на Твореца и идва при нас свише. Единство – това е Негово свойство!”

Колкото повече сега увеличаваме това вътрешно напрежение, свързващо другарите в групата – в най-лошото състояние, в гнева си към това състояние, или в претенциите си към Твореца, или изобщо необръщайки внимание на падението, ние ще видим как тази сила ни издига нагоре, всички заедно!

От урока по статаи на Рабаш, 01.09.2010

Кой пробива дупка в лодката?

Въпрос: Ако по време на четене на Зоар към мен идват странични мисли, значи ли това, че пробивам дупка в общата лодка?

Отговор: Ти сам разбираш, че тези странични мисли не са твои, а отнякъде „идват” при теб.

Т.е. те зависят не от теб, а от Твореца. Така че успокой се, със самите мисли, които възникват в теб, ти не пробиваш дупка в общата лодка!

Важно е само какво ще направиш с тези „странични” мисли – ще останеш ли с тях и ще продължаваш ли да мислиш за тях? Тогава действително правиш дупка в лодката.

Или ще се съпротивляваш на тези странични мисли и ще ги отблъскваш от себе си всеки миг, желаейки да останеш заедно с другарите си, които с всички сили водят тази лодка към целта. Това вече зависи от тебе!

Така е винаги в Кабала – работим над това, което ни се изпраща от Твореца, над възникващите обстоятелства (решимот) – ние не ги избираме и не ни съдят по тях. Само нашата реакция към тях зависи от нас и за нея могат да ни съдят.

От урока по книгата Зоар, 31.08.2010

Новата формула на успеха

Въпрос: Механиката на развитие на желанието в нашия свят е проста и ние вече я знаем от хиляди години опит. Какво ново ни дава науката кабала в използване на желанието?

Отговор: Кабала дава намерение – повече нищо не ни трябва! Творецът е създал желание за наслаждение и го пробужда за развитие.

Това желание е егоистично и постоянно е подтиквано да напълни себе си с желаното. Така действа неживото, растителното и животинското ниво.

Но след хилядите години на своето развитие, сега сме достигнали до едно съвсем различно ниво – до „човешко“ ниво, Адам. Човек не зависи от неживото, растителното и животинското.

За него главното е намерението: „за какво“ в мен има неживо, растително и животинско? За какво живея?! Затова у него възниква въпроса за смисъла на живота, с който идват в кабала.

Това е напълно нова тенденция. Аз не завися вече от цялото предишно развитие на своето желание. Е, вече съм се развил, и какво по-нататък? По-нататък пред мен има нещо съвсем ново, което е неразбираемо и неизвестно.

Днешната криза на човечеството е криза на формулата на нашето предишно развитие, която вече не работи!

Завърши периодът, в който действаха само светлината и желанието, наслаждението и гладът. Този подход към живота е изчерпан. А какво да правим по-нататък – никой не знае.

Аз виждам, че има напълване и желание, но не разбирам връзката между тях. Някога това работеше много просто: колкото е по-голямо моето желание, толкова по-голямо беше напълването и наслаждението.

А днес така ми се иска да получа наслаждение – хващам го, наслаждавам се за миг и всичко изчезва. Вече дори не ми се иска да преследвам наслажденията. Но трябва с нещо да запълня себе си? Разбирате ли каква катастрофа е това?

И човечеството не знае какво да прави. Като резултат това води до войни, престъпност, жестокост, терор, тъй като когато човек чувства такава вътрешна празнота и скука, той е готов на всичко, само и само да намери някакво напълване, макар и за миг!

Намираме се в преходен период. Егоистичното желание е завършило своето развитие на неживо, растително и животинско ниво.

Сега трябва да расте като „човек“, което означава „подобен на Твореца“ – тоест, в напълно нова форма, като работи за отдаване – противоположно на всичко, което е било преди.

Но ние не разбираме това действие, нито откъде да вземем сили за него. Нямаме нито разума, нито желанието, нито необходимото обкръжение за това. Има само науката кабала – за тези, които са я открили за себе си.

Затова полагаме усилия за нейното разпространение, за да ускорим развитието и да предоставим лекарство, още преди да се стовари ударът.

Защото иначе никой няма да знае какво да правим с живота си: нито политиците, нито социолозите, нито психолозите и никакви учени.

Всички ще вдигнат ръце и ще приемат какъвто и да е живот, само за да скрият случващото се и някак да продължат …

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 30.08.2010

Как се проверява правилността на пътя

Много просто може да се определи дали един път е духовен: всичко, с което сме съгласни, не се отнася към духовното!

А към духовния път се отнасят именно противоположните неща, които не се възприемат от нашите разум и чувства, те са нежелани, ненавистни. Именно над тях си струва да работим.

Ако не усещам полза от някое състояние нито в чувствата, нито в разума, то именно повдигайки се над това състояние, ще мога да започна да строя духовното.

Тъй като тук навярно няма да бъда подкупен и няма да търся егоистична изгода, за да се повдигна над него ще се нуждая от помощта на Твореца.

Т.е. през цялото време проверявам себе си доколко тялото ми се съпротивлява на моята работа. И това за мен е знак за правилното ми придвижване.

А по-нататък трябва да видя защо правя това. Може би искам да се повдигна над самия себе си и преследвам някакви собствени цели.

А може би искам да намеря любовта на Твореца, която е противна на „тялото” ми – на егоистичното ми чувство и разума? И искам любов, която е изцяло построена върху ненавистта към егоистичните мисли и желания за самия себе си.

Но често не се опитваме да се повдигнем над телата си, а съжаляваме че не можем да работим с разума и чувствата, заключени в тялото. Вместо това да търсим състояния, които са над чувствата и разума и да желаем да бъдем в него.

Преди всичко трябва да отблъснем тялото надолу, с всички негови чувства и разум и да бъдем над тях – без да ги вземаме под внимание. Т.е. аз ги отчитам, но само за да се повдигна над тях. Тогава това се нарича вяра над знанието.

А вместо това аз съжалявам защо не ми се разкрива всичко в разума, за да постъпя като здрав човек и да знам че имам ум и собствени сили за правилно придвижване…..

От урока по статията на Рабаш, 30.08.2010

Точката, откъдето идва спасението

Непрекъснато се повтаря един и същи въпрос: защо светлината от самото начало не е могла да създаде готово творение, вече подобно на Твореца?

Това е невъзможно! Невъзможно е пряко да се предаде свойството отдаване от Твореца на творението.

Затова ни се налага да преминаваме през разбиване на световете (в света Некудим) и душите (грехопадението от Дървото на Познанието).

Иначе не можем да се обединим, да включим едно в друго свойствата отдаване и получаване, Бина и Малхут, освен чрез разбиването, греха (разбиването) на Адам или разрушаването на Храма.

Но какво е накарало човека да вкуси плода (ябълката) от Дървото на познанието?

Това е както понякога ти виждаш наслаждението и разбираш, че е вредно, чувстваш срам, но въпреки това си готов да го престъпиш, защото изкушението е твърде силно и е невъзможно да се откажеш дори под смъртна заплаха.

Наслаждението не потушава срама, ами заедно с това, те принуждава да продължиш!

Ето тук трябва да направиш изводи и да се научиш, защото именно в тази точка ти откриваш прегрешението на Адам на общия егоизъм (Дървото на познанието), за което е казано: „Ядох и още ще ям!“ – той не може да се въздържи. Наслаждението е над него, макар да знае, че е забранено.

Това е именно точката, където се разкрива разликата между светлината и желанието. И ако ти я усетиш и поискаш да я поправиш, ще почувстваш колко ти е необходима светлината, възвръщаща към източника!

Няма избор – само така можеш да почувстваш, че си загубен и може да те спаси само чудо свише! И тогава ти изискваш светлината и получаваш спасение.

Спасението идва само от точката на човека. Творецът не призовава „животните” да излязат от Египет. Вече „човек“ излизайки, повежда след себе си и „добитъка“…

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 29.08.2010

„Стимулаторът“ – това е духовното

Стимулаторът“ – това е духовното. Тъй като стимулатор означава, че строим нещо между нас, желаейки да породим наше общо духовно състояние, съществуващо извън нас, като външна точка на връзка помежду ни, с която мога да се съединя, да бъда в постоянна връзка с нея, през цялото време да влагам всичко, на което съм способен и да получа от там духовната си сила, живота.

Затова стимулаторът е духовно свойство, като Бина. Именно така трябва да се отнасяме към него. И затова сме длъжни да превърнем това виртуално пространство в наше вътрешно, духовно пространство.

Длъжни сме да «хвърляме» в него всички наши стремления, всички надежди и очаквания. Не знаете какво е това група, къде е поръчителството? – Там! Хвърляйте всичко в тази «пощенска кутия».

Ако всички влагаме целите си усилия и стремежа си към духовното в това пространство и получаваме духовен живот само от тук – именно това е и нужно.

Това пространство – виртуално във външен план, а във вътрешен – там са съсредоточени всички наши желания, стремежи, намерения. И затова това пространство е духовно, в него се намира Твореца.

Тъй като ние сами строим Твореца, Той не се намира извън нас. Всичко това е много сериозно. Дошло е време да се занимаваме сериозно с практическа работа.

Въпросът е в това, счита ли човек този «стимулатор» главно дело на живота си – както и духовното, и желае ли да получи въодушевление от него, а не от нещо друго.

Тогава това въодушевление е духовно, тъй като той се впечатлява от съединението между нас, а то се въплащава в този стимулатор.

В крайна сметка трябва да видим в него предмет на нашата обща грижа и източник на живот за всички.

Ежедневен урок по Кабала на проф. д-р Михаил Лайтман – 02.09.2010 г.

Част 1: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 9

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 165

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

ТЕКСТ: англ.; рус.; ивр. ; pdf (ивр.)

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 1, част 4, стр. 270, п. 71.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Въведение към книгата „Паним Меирот уМасбирот“, п. 20

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Страданията на любовта са сладки

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Малко ли са ни обичайните страдания в този свят, та ние си  добавяме още страдания, стремейки се да достигнем висшия свят?

Излиза, че стъпвайки на духовния път, човек удвоява страданията си?

Отговор: Да, ти умножаваш своите страдания, за да изминеш по-бързо този път! А какво още може да те подтикне напред?

Но на нас не ни изпращат страдания свише, а искат ние сами да разкрием в себе си страданията на любовта….

Светлината, възвръщаща ни към източника, предизвиква в нас любовни мъки към нея – и ние се устремяваме напред с тях, а не подгонени от жизнените страдания, като нищо неразбиращи, бягащи от ударите на съдбата, подлежащи на изтребване животни.

Затова отгоре чакат кога ще започнем да действаме. А ние си мислим: е добре, може да почакаме, докато свише не дойде помощ и всичко не се уреди.

А каква помощ може да дойде отгоре – само страданията на материалния свят, които ще ни принудят да вървим напред!

Но ако ти се включиш в група, то ще получиш духовни страдания и по-бързо ще се придвижиш напред.

Това усещане на духовна празнота е страдание на любовта. И тогава няма да има нужда да те подгонват с обичайните страдания.

Ако ти сам се стремиш напред с такава скорост, каквато ти е отредена, съгласно твоите първоначални духовни данни (решимот), то няма да има нужда да те подгонват „с тояга към щастието”.

Наистина, ако се издигаш толкова високо, че се свързваш с всичките останали души, то започваш да страдаш за тях, както майката страда за своите деца. Затова ни се струва, че кабалистите също страдат в този свят.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 01.09.2010