Поръчителството, това е общата област между нас, общите желания, където аз правя всички открития.

А без такава област няма общо желание, съществуват само отделните егоистични желания на всеки един от нас.

Според това, доколко аз се отменям и се вмъквам вътре в това общо желание, а ти отменяш себе си и също се вмъкваш вътре, и така също и третият, четвъртият – ние строим това общо място. Иначе то не съществува!

Няма съсъд за получаване на светлината – ние трябва да го съберем, трябва да се стремим към единение. Все повече развивайки нашето единение – от 0 до 125 степени, на всяка степен на единението ние усещаме друга картина, все по-голяма проява на Твореца.

Именно за това се разказва във всички „свети” книги (Тора, Зоар и т.н.) – за степените на нашето съединение, което създаваме, изправяйки злото, отблъскването, към добро, единение. Затова цялата Тора се състои от разкази за разкриването на злото и неговото изправление.

Нашият свят, това е усещането не на Твореца, на Единственият, а на неговото отсъствие, усещането за обособяване в „мястото на единението”. Но и този свят съществува в същото това „място” между нас, само че се разкрива и усеща степента на разбиването на връзката между нас и отсъствието на Твореца.

А единението действа като резистор, към когото са съединени плюс и минус. Вътре се крие моето его, отблъскването ми от всички. А аз извършвам над тях усилие към единение.

С това аз създавам съпротивление между отблъскването и усилието. И колкото по-голяма е разликата между тях – „вяра над разума”, тоест колкото по-голямо е съпротивлението – толкова по-голяма светлина се разкрива при тази съпротива.

И в електротехниката и в духовният свят действа един и същ закон. Защото цялата природа се състои от плюс и минус, силата на отдаването и на получаването, и да бъдат свързани те между себе си е възможно, само ако се постави по средата съпротивление – какъвто и да е потребител. Този потребител се явява Адам, който ние строим – нашата душа.

Затова, от една страна, присъства силата на разбиването, а от друга, силата на нашето усилие за създаване на съединение. Но това не отменя разбиването – ние се съединяваме именно над него!

И тогава се създава област, където светлината идваща от двете линии: плюс и минус, може да изпълни работата, да започне действието. Чрез тази работа ние строим себе си – „човешката реалност”.

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →