Въпрос: В статията Рабаш привежда притча за това, как един другар дал на заем на друг голяма сума пари, въпреки че се съмнявал, дали ще ги получи обратно, но се разстроил, когато той му донесъл гаранционен чек от банка, поради това, че с това е изчезнала у него възможността да е във ”вяра над знанията” и така самият той да се развива духовно?

Отговор: Страхувай се от разкритията на Твореца. Аз не искам Той да се е разкрил, поради това, че тогава трябва напълно да Му се подчиня, превръщам се в безволево животно, изчезва независимата точка ”човек ” в мен.

Човекът се изгражда в мен, неусещайки Твореца, а в търсене на Неговия образ за пример на свойството отдаване, за да го изгради в себе си. Аз трябва да получа за това пример и сила, но да изграждам това свойство в себе си, без Неговото въздействие.

Както постъпваме с детето: даваме му играчка, не искаме да му помагаме и да правим работата вместо него.

Напротив, ние му създаваме трудности, за да се  постарае и да се научи, и се радваме, когато прилагайки усилия, то постига успех. Ние получаваме удоволствие, виждайки, как то се труди, тъй като така расте човек.

Ние не му разкриваме, че ни е лесно да изпълним неговата работа. Обратно, даваме си вид, сякаш самите нищо не знаем и се боим да го правим.

Ние играем заедно с детето и заедно търсим решение. Всичко е затова, да му оставим място за работа, възможност да приложи усилия, самото то да разкрива реалността от тъмнината. От нас не се дава решение, докато то само не го намери!

И ако искаме да му помогнем и да дадем някакви обяснения, то не по-рано от тогава, когато то напълно се е изявило, опитвайки се да намери решение само.

А ако после то дойде за помощ при нас, то това е вече изстрадан, конкретен въпрос, по самата същност.

Нали то вече е изпробвало всичко – и нищо не се е получило. И тогава ние му помагаме и допълваме това, което то не може само да постигне поради своята природа.

Наистина, ако е положило много усилия и е разбрало, че не е способно да направи само, то е подготвило своето желание и разум да приеме нашите обяснения и помощ, да получи допълване по-високо от своето ниво.

Това прибавяне, което му предаваме, изгражда в него човека. Но ако аз му разкрия всичко, преди то само да положи усилия – в него моите обяснения не създават ново – нито в желанието, нито в разума.

От урока  по статия на Рабаш, 15.09.2010

[#21217]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →