В статията „Кога става известно на човек, какво е това трепет пред Твореца” Рабаш пише, че грехът става именно по време на подем, когато Човек се е удостоил с любовта на Твореца и е решил да я вземе за основа на работата си, захвърляйки вярата.

Мислел е, че повече никога няма да падне, защото ще върви съгласно здравия разум. Но отново е паднал в любов към самия себе си – като наказание за това, че е загубил вярата си.

И това наказание е поправяне, което му помага да се върне на правия път за изкачване по духовната стълба.

Именно така трябва да възприемаме състоянията си. Състояние, в което ни се струва, че сме в падение и получаваме наказание, на практика е дадено за нашето поправяне.

Да усетиш своя грях – това означава вече да не грешиш. Грехът – това е всичко, което сме направили до сега! А усещането за извършен грях, това е вече поправяне!

От урока по статия на Рабаш, 30.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →