Първото поправяне на желанието е отдаване заради отдаване. Това означава, че аз съкращавам използването на своето желание, защото е егоистично, като не желая да причинявам зло на другите, както е казано: „Не прави на другите онова, което самият ти ненавиждаш!”

Но дори в това ограничение за използване на егоистичното желание се съдържа поправяне, тъй като аз не просто спирам да извършвам лоши действия. А ако имам възможност да открадна така, че никой да не разбере, тогава какво ще ме спре?

Трябва не просто да се отделя от всички желания, сякаш ги няма. Поправянето продължава и след това – трябва да почувствам каква вреда ще причиня на ближния, как ще страда той!

Именно усещането на това страдание, не трябва да ми позволи да открадна, както е казано: „Не прави на другите онова, което самият ти ненавиждаш!”

В мен проникват желанията на ближния. В началото, осъзнаването на злото сякаш ми връзва ръцете, за да не крада, но след това ме освобождават и ми дават всякакви възможности да крада до безкрай всичко, което принадлежи на другите, и дори на Твореца! Всичко ти е позволено и няма да има никакви последствия за теб!

Но аз вече започвам да усещам „страданията на Шхина”, чуждите страдания – как, ако открадна, отнема, убия ще бъде така, сякаш са обрали и убили мен. Чувствам в себе си чуждата болка – като че ли причината е в мен! Сякаш, по отношение на тях аз съм Творецът, създал злото начало. И по този начин възниква връзка между нас.

Аз, като че ли ставам Бина, майката, която чувства всички желания на децата, и цялото зло, което им причинява, ако не се грижи за тях. И също така осъзнава какво добро може да им даде, ако се погрижи за тях.

А след това ни се разкрива вторият етап на поправянето: как можем да отдаваме на ближния. Тук вече, човекът става предавателен канал между света и Твореца.

Чувства, че само той може да им предаде напълването. И престъплението не е в това, че ще открадне от тях, а че не напълва техните желания. Ето това вече се нарича любов към ближния, като към самия себе си.

Именно върху себе си, човекът трябва са усети двата стадия на поправяне: „Не прави на другия онова, което е ненавистно за теб” и „Възлюби ближния като себе си”.

От урока по статията “Любовта към Твореца и творенията”, 28.09.2010

[22132]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →