Въпрос: Написано е: ”Не вярвай на себе си до самата си смърт” – смъртта на своя егоизъм. Но как тогава да съм сигурен, че ще дойда до целта и няма да се отклоня от този път?

Отговор: Има духовна цел, средства за достигането й, и на мен ми е необходимо да се държа за тях. И аз не мога да бъда уверен за утре и затова днес вече желая да сключа съюз с групата и с Твореца, за да си обезпеча достигането на висшата цел!

Наистина, ако аз не се удържа на пътя, то падам в животинското съществуване и тогава от него разсъждавам за живота и Творецът вече не води никаква сметка с мен.

Или аз се прикрепвам към групата и напълно се предавам в техните ръце, за да ме пазят те. И тогава те ме привързват към групата, за да не изпадна, както на кораб, попаднал в буря, моряците привързват себе си към мачтата, за да не ги отнесе вълната в морето. В такова опасно състояние е необходимо всеки да види себе си.

И аз съм длъжен да организирам съюз между нас, докато съм пълен със сили, вдъхновения, докато съм в подем – аз подписвам съюз. Нали разбирам, че могат да дойдат такива времена, когато аз няма да мога да оправдая духовната цел, всичко ще ми се струва безнадеждно лошо и няма да имам съмнение в това, че аз съм прав.

Затова е казано: ”Не вярвай на себе си до самата си смърт”. Ако човек не предаде себе си на групата, за да го управлява тя, то него ще го управлява собственият егоизъм, и няма да има никакви шансове да се изтръгне от него. Няма за какво напразно да губим време: или сключвай съюз, или се връщай в къщи и прекарвай времето на дивана …

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[#21423]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →