Въпрос: Вие неведнъж сте казвали, че когато четем Зоар, ние сме длъжни да се постараем да разпознаем силата, която стои зад написаното.

Правилно ли е да си представям, че някаква сила говори с мен на непонятен език, а аз се старая да разбера този език, също както малко дете, което слуша как говорят хората с него и усвоява езика?

Отговор: Не, това не е правилно. Със земния си разум и чувства аз никога не ще успея да позная картината, зад която стои Творецът.

Мога единствено в течение на учебния процес да предизвикам особено действие, наричано „светлина, възвръщаща към източника”, и то да построи в мен ново свойство, благодарение на което аз ще почувствам картината на другия свят.

Сега аз не притежавам такова свойство, за да успея да видя Твореца чрез текстовете от Зоар. Но в резултат на моите усилия, това свойство трябва постепенно да се формира в мен.

Това означава, че светлината ми въздейства и изгражда в мен допълнителен орган на чувствата – свойството отдаване, и тогава, в това ново чувство, аз ще започна да усещам Твореца.

Никакви други усилия или цели в изучаване на светите книги няма да помогнат (книги, разказващи за висшия свят и Твореца).

Затова всички мои усилия трябва да са насочени единствено, за да извикам върху себе си обкръжаващата светлина. Защото да разкрия Твореца мога само в случай, че съм подобен по свойства с Него.

Той е изцяло отдаващ. А в мен няма свойството  отдаване, няма го сетивото, чрез което бих могъл да Го разкрия.

Мога да придобия този сетивен орган само чрез въздействие на скритата светлина, възвръщаща към източника. Светлината създава в мен свойството отдаване – и тогава аз разпознавам Твореца.

Затова когато чета книгата Зоар трябва да се стремя да предизвикам върху себе си тази светлина.

От урока по книгата Зоар, 20.09.2010

[21561]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →