Въпрос: Какво да направя ако стимулаторът не ми дава никакво въодушевление и важност?

Отговор: Това не е важно! Стимулаторът е задължение. Аз не се въодушевявам от поръчителството, но съм задължен да го осъществявам.

Длъжен си да внасяш в него усилия отново и отново. А докато влагаш в него, като че ли губиш, защото се грижиш за него, даваш му всичко от „себе си”.

И така ще е дотогава, докато всички  не се съединят толкова, че да разкрият първата духовна степен т.е. тогава ти ще усетиш своите усилия на отдаване не като загуба, а като награда.

А дотогава, това действително е загуба и твоите близки, обкръжението, гледат на теб с удивление: „В какво ти влагаш себе си?!”

И нищо не можеш да им обясниш, както и на себе си, докато не получиш отговор  за всичките си усилия. Затова трябва да се постараем по-бързо да завършим този процес.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21751]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →