Намираме се под 125-те степени на световете, на скриването. Скриване е за наше добро, тъй като не ни дава да видим колко нищожни сме в сравнение със състоянието на Безкрайността и виждаме само колко неспособни сме да се уподобим на по-висшата степен.

Във всеки случай ние сме длъжни да усетим страдание в нашето състояние, за да напреднем в поправянето си, но осъществявайки поправянето в групата, ние откриваме страданието, както малкото дете в игра, което иска да направи нещо, а не се получава, но то се старае с всички сили, като не престава с опитите си да се справи с непослушните играчки.

В тези усилия и страданието от неспособността да го направиш, ти изучаваш своята противоположност на светлината на една степен. Длъжен си да работиш противоположно на светлината, иначе няма да имаш усещането за разликата между теб и светлината и, от цялата съвкупност на тези различия, не ще усетиш какво представлява Твореца.

Да допуснем, че се намираш в царски дворец, в който нищо не знаеш и не чувстваш. И сега започваш да усещаш, да го изследваш. Трябва да опознаеш всички заобикалящи те предмети и състояния, в цялата тяхна противоположност, във всички връзки между тях. За сметка на това ти постигаш състояния, в които властваш над всички светове – като цар.

От урока по статията от книгата “Шамати”, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →