В действителност всички светове се намират вътре в „ближния”.Този ближен (или група) е Малхут на Безкрайността. Аз се намирам извън нея.

Отначало, в течение на много поколения, в мен се развива земно желание за наслаждение. После, в наше време (в нашия кръгооборот на душите), в мен започва да се развива „точка”, духовно желание, а в опитите да се сближа с група, аз усещам своята природа като егоизъм и зло и достигам осъзнаване на злото, като постигам своето зло начало.

От осъзнаване на злото, според усещането на егото като зло при изучаване на кабала в група, аз изисквам поправяне чрез светлината, възвръщаща към източника, към подобие на Твореца. Всичко това се случва, когато се намирам все още извън връзката с ближния.

Когато стигам до решението, че съм задължен да достигна връзка с ближния, аз като че ли се докосвам външно с групата.

Тогава с помощта на светлината, възвръщаща към източника – обкръжаващата светлина, която ми свети отвътре, от центъра Малхут на Безкрайността, аз започвам съединение с групата.

Всички етапи на моето съединение с групата, според връзката между нас, това са и  125 степени или пет свята – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон.

Когато достигна наистина тясна, неразривна връзка, намирайки се в центъра на този „ближен”, се сливам съвършено с него и това състояние се нарича за мен „Свят на Безкрайност”.

ОМ – ор макиф, обкръжаваща светлина, А – Асия, Е – Ецира, Б – Брия, А – Ацилут, АК – Адам Кадмон, СБ –  Свят на Безкрайност.

От урока по Книгата Зоар, 17.09.2010

[21376]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →