Ти не си насочен към целта, ако не гледаш на нея чрез групата.

Групата – образно казано, е като лещи, които събира всички лъчи, и ги насочва към целта, без тях ти не можеш да фокусираш своя поглед на целта.

Единствено в групата, в единната връзка между приятелите, аз бих успял да разкрия действията на Твореца.

Ако ние не градим помежду си такава обща област, „общо място”, където има само отдаване в нашето обединение, то ние няма къде да разкрием Твореца. Най-малко, на мен ми трябва поне още един човек, защото минималната група – се състои от двама.

Аз се решавам да се обединя с групата – и сега през цялото време мисля само за това. В нашето обединение, което създаваме, в това „общо място”, се случва всичко, за което разказват Зоар и Тора. И ако аз не съм свързан с другите, то няма къде да разкрия това, за което говори Зоар.

Ако аз се съединявам с останалите, то всички разкази на Тора и Зоар, ТЕС и Талмуд – са само за вида на нашата връзка и за това, какво се разкрива в нея. Аз, с действията си към по-силна връзка, предизвиквам разкритието на Твореца.

Това се нарича Исраел (аз), Тора (книги, учение, група) и Творец (цел) – са едно цяло” – и аз ги обединявам от началото на моето поправяне  до неговия край.

Това съвсем не е сложно – да се концентрираш в една точка. А ако не можеш – то тук целта изчезва и трябва да се фокусираш наново. Съществуват пречки – и в това се състои работата – да се фокусираш върху целта чрез обединение.

Преди всичко останало е необходимо да създадем такава обща област между нас – а за това, което се случва там ни разказва Зоар: как да променим себе си, така че да доведем връзката ни до пълно поправяне и в следствие на това, по закона на подобие на свойствата да разкрием в себе си Твореца.

От урока „Учение за Десетте сфирот”, 20.09.2010

[21591]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →