Духовният подем – от получаване за себе си към отдаване за другите, който се нарича „вяра над знанието”, тоест „предпочитане на отдаването пред получаването” – получаване на наслаждение от отдаването.

Аз съм длъжен да усетя вдъхновение и радост от това, че се повдигам над своя егоизъм и повече не гледам какво мога да получа в него. Но на мене ми е необходима светлина – сила, за да направя такава промяна със себе си!

Това се нарича „Аз – към своя любим, а любимият – към мене” – когато започнем да разговаряме с Твореца, разбирайки се един друг.

Аз разбирам защо Творецът е направил живота ми пуст и ми е дал възможност да се прикрепя към група – за да ми стане ясно какво е отдаване. Той леко ми просветва, като че ли казва: „Избери това!”, за да мога да направя първата крачка. А реализацията вече е възложена на мен.

Малхут на висшето (свойството отдаване) се представя на моя егоизъм Кетер (Рош, глава) – тъмна и пуста.

Но ако аз реша, че моят Кетер (устрем) трябва да се прикрепи към нея със своето желание за отдаване, то Малхут на висшето вече няма да ми се представя пуста и тогава аз ще се прилепя към нея като към висша степен.

Това е и начало на нов път. Началото се нарича Нова година (Рош Ашана – глава на началото), идваща след месец Елул – абревиатура от  „Аз –  към любимия, а любимият –  към мен”.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →