Много просто може да се определи дали един път е духовен: всичко, с което сме съгласни, не се отнася към духовното!

А към духовния път се отнасят именно противоположните неща, които не се възприемат от нашите разум и чувства, те са нежелани, ненавистни. Именно над тях си струва да работим.

Ако не усещам полза от някое състояние нито в чувствата, нито в разума, то именно повдигайки се над това състояние, ще мога да започна да строя духовното.

Тъй като тук навярно няма да бъда подкупен и няма да търся егоистична изгода, за да се повдигна над него ще се нуждая от помощта на Твореца.

Т.е. през цялото време проверявам себе си доколко тялото ми се съпротивлява на моята работа. И това за мен е знак за правилното ми придвижване.

А по-нататък трябва да видя защо правя това. Може би искам да се повдигна над самия себе си и преследвам някакви собствени цели.

А може би искам да намеря любовта на Твореца, която е противна на „тялото” ми – на егоистичното ми чувство и разума? И искам любов, която е изцяло построена върху ненавистта към егоистичните мисли и желания за самия себе си.

Но често не се опитваме да се повдигнем над телата си, а съжаляваме че не можем да работим с разума и чувствата, заключени в тялото. Вместо това да търсим състояния, които са над чувствата и разума и да желаем да бъдем в него.

Преди всичко трябва да отблъснем тялото надолу, с всички негови чувства и разум и да бъдем над тях – без да ги вземаме под внимание. Т.е. аз ги отчитам, но само за да се повдигна над тях. Тогава това се нарича вяра над знанието.

А вместо това аз съжалявам защо не ми се разкрива всичко в разума, за да постъпя като здрав човек и да знам че имам ум и собствени сили за правилно придвижване…..

От урока по статията на Рабаш, 30.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →