Зоар, глава “Ваехи”, п.442: … Защото от деня на разрушаването на горния Храм, Твореца се заклел, че няма да встъпи във висшия Йерусалим, докато не встъпи Исраел в низшия Йерусалим.

Затова е казано: “Свят в твоята среда, няма да дойда Аз в града”. Макар и свят в твоята среда, но въпреки това, няма да дойда Аз в града, т.е. във висшия Йерусалим, докато не встъпят Исраел в низшия Йерусалим.

В детството също са ни разказвали за всевъзможни неща, които не разбираме. И всеки път отново и отново са ни обяснявали, какво трябва да правим или мислим така или иначе.

Същото е и при четенето на книгата Зоар. Просто ни разказват за нещо скрито от нас, което не знаем и не осъзнаваме, но постепенно то влиза в нас.

Това е най-естествената форма на обучение за всеки човек и не е важно в какъв свят е и какво изучава.

Защото, към новите за него знания и усещания, той няма никаква предварителна подготовка, няма правилни инструменти, свойства на възприятия (келим). Необходимо е да ги развие – разум и чувство, после да усети новото явление и след това вече – какво само по себе си  представлява то.

Затова такъв етап, когато ние като оглупели, четем или слушаме за нещо неизвестно за на, е винаги първи и трябва да го ценим.

Към децата се отнасяме така по естествен начин. Ние разбираме, че така трябва да бъде. И отново и отново им обясняваме.

Проблемът е в това, че при детето има стремеж да узнае, да се научи и да види от нас големите, да вземе пример, а ние възрастните в своето духовно възпитание трябва сами да създадем такъв стремеж в себе си. Това е само за сметка на завистта в групата.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2010

[22053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →