Какво следва там, след хоризонта?

В началото в Нуква няма желание за получаване на светлина – тя е само една точка относително ЗА (под гърдите на ЗА).

След това, тя започва да расте и да получава светлина, за да построи своите желания (съсъди, кли). Светлината влиза от ЗА в Нуква и тя започва да гради себе си благодарение на връзката с Него.

Това съединение на техните „обратни страни”, е времето на образуване на Нуква, на нейния екран, формата за отдаване, на която я учи ЗА.

Получавайки всичко това, тя вече има желание и сили, чрез които да може да стане подобаваща (подобна) на ЗА, тогава жената – Нуква и ЗА (творението и Твореца), се съединяват лице в лице – и тя получава от него напълване.

Но творението никога не би могло да стане ’’Творец’’ – то е длъжно да стане подобно, равно на Него! Единият не може да стане другия, може да стане само подобен. Но това е достатъчно, в нас няма потребност за повече!

Ние не знаем какво ще се случи после, след окончателното ни изправяне (Гмар Тикун). Сега е невъзможно да си представим това.

Възможно е тогава да ни се открият някакви съвършено нови възможности, както сега, ако на човек от нашия свят изведнъж започне да се разкрива духовния, то тогава всичкия този наш свят му се струва като песъчинка в сравнение с разкриващата се пред него духовна вселена.

Толкова огромен му се струва духовния свят по своите впечатления, усещания, напълнения, постижения. Първото чувство е като, че човек се е родил наново и всичко, случило се до тогава с него сякаш не е било, сякаш е нищо.

Сравнявайки двете, това е като частица, по-малка и от капчица семе, спрямо голям, възрастен човек. Всъщност тя принадлежи към същия този материален свят и вече съдържа в себе си всичката информация за бъдещия човек, но й трябва само да се развие.

Тук се заражда нещо съвсем ново. Духовният свят означава едно съвършено ново възприемане на реалността: вместо егоистично, то е от себе си навън.

А е възможно след края на изправянето да следва пробив в още едно измерение, което ние сега изобщо не можем и да подозираме.

Ние дори не си представяме духовния свят, въпреки че притежаваме всевъзможни способи за неговото възприятие – Тора, религията, разказите на кабалистите.

А това, което ще се случи след края на изправянето ни е неизвестно – кабалистите не намекват и дума за това.

Разказват ни единствено за пътя на поправянето. Но никой не говори за това, което ще се случи след като аз стана подобен на Твореца.

Зоар ясно ограничава нашето изследване само до материал и форма, облечена в материя. А за абстрактните форми и за същността не трябва да питаме, защото нямаме инструментите нужни за тяхното изследване, за да получим отговор.

От урока по „Учение за десетте сфирот“, 14.09.2010

[#21132]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: