Заобикалящата висша светлина изпълва цялата реалност и всичко зависи само от това кой я получава. Нищо никога не се променя; Творецът е създал точка желание в Неговата светлина и няма нищо друго. Цялото развитие се случва в тази точка, която се развива като променя размерите си, защото тя усеща, че получава нещо от някого. Следователно, желание е точно тази точка, която се развива във възприятието на получаващия.

Желанието не се развива само, а се развива чрез усещането, че има Даващ. В първият стадий на развитие (Бина Алеф) творението се усеща като получаващо. В момента, в който усети Даващия, то започва да се променя.

Във вторият стадий (Бина Бет) то желае да бъде подобно на Даващия и започва да мисли как може да постигне това. Така се полага основата за начало на Зеир Анпин, третият стадий (Бина Гимел), където е създадено подобие с Твореца чрез получаване заради отдаване.

И след като е добило усещането за това, какво значи да бъдеш подобен на Твореца, творението преминава в четвъртия стадий (Бина Далет) и желае да постигне състоянието на Даващия. Това е, където творението усеща срам и тук се случва Първото съкращение (Цимцум Алеф). По този начин, с изключение на първоначално създаденото като „съществуване от нищо”, цялото последвало развитие е причинено от усещането за Даващия.

Във висшата светлина няма никакви промени. Мъдреците ни казват, че в света на Безкрайността (Ейн Соф) ще ги има най-малките светлини: нефеш-де-нефеш. В духовното, разчетите се правят не за тегло или обем, а качеството е важно.

Физиците ни казват, че светът е бил създаден от една малко точка. Как? Те не знаят, защото, всъщност всичко се измерва спрямо напълно различен критерий, който ние все още не сме добили – измерва се спрямо важността. Мислим, че важността не е достатъчна, но в действителност, тя е най-значима и ефективна.

Затова, размерът на кли се определя според съзнанието за важността на Даващия. С други думи, светлината зависи от това, доколко аз разширявам съсъда. Светлината е само искра, съсъдът е с размера на зрънце, а аз мога да ги увелича до „размера” на Безкрайността. Това изцяло зависи от мен.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[21607]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →