Всичко, ни се струва така непоклатимо в този свят – също както малкото дете усеща, че е защитено в своята люлка. Но ние трябва да излезем от нея и да проверим действително ли тя е така надеждна.

И най-важно е да излезем изпод влиянието на обкръжението. Ако човек влезе в така нареченото „временно жилище”, тоест да си създаде ново обкръжение, за да стане независим и да види този свят отдалече, като че от космоса – тогава той все повече се приближава към светлината.

Важното е, изживявайки всичко в „този свят”, без да се отказваме от нищо в него, да разкрием „света от другата страна” (от другата страна на егоизма), трезво да оценим нашия свят като временен и да добавим към него постоянния свят, връзката с Твореца.

Този свят ни е даден само, за да оценим света на Твореца като съвършен. За да се радваме и в този свят и в бъдещия е нужно сега вече да усвоим също така и висшия свят.

Това се постига, чрез подмяна на ценностите – вместо получаването – за нас важно трябва да стане отдаването, вместо отпадъците – да ценим основното, и – вместо временното – постоянното – да сменим местата им и да разкрием хармонията и съвършенството.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.09.2010

[21765]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →