Ние се намираме винаги в едно и също състояние – в света на Безкрайността, но той е скрит от нас зад 125 завеси.

Зад 125 степенното скриване, повреден при обратното спускането по 125-те степени, аз пребивавам в противоположност на природата. Но това даже и в малка степен не оказва ефект на обкръжението ми.

Дори и да не виждам, да не чувствам и да не действам по правилния начин – все пак аз пребивавам в духовния свят, поради което съм длъжен да знам неговите закони, защото иначе постоянно ще губя.

А от друга страна, дотолкова, доколкото аз съм отдалечен от света на Безкрайността, духовната система се отнася към мен по съответния начин.

Спрямо всеки човек, тя прилага критерии съответстващи на неговата степен. Естествено, аз съм противоположен на отдаването, но само на 1/125.

Ако се намирах в Безкрайността, бидейки напълно противоположен на нея, то аз не бих могъл да го понеса.

По такъв начин, аз винаги изпитвам чувството, че губя, че нещо не ми достига, защото усещам разликата спрямо своето сегашно състояние и следващата степен. Усещайки несъответствието – точно това ме кара да се придвижвам напред – това е моята движеща сила.

Дори и сега силата на моето зло ме дърпа надолу и по този начин аз чувствам, че се отделям от духовното. Отвращавам се от този свят и от това, че още не съм се повдигнал дори и на първото си ниво (1).

Системата на Безкрайността се променя спрямо нас, тя се отдалечава и създава скривания т.е. духовни светове.

Благодарение на това човек, подобно на дете, непрестанно стои пред необходимостта да израства. Всеки следващ път на него му се открива разликата между сегашната и по-високата степен, така че той да положи усилие, за да се издигне на нея.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21818]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →