Въпрос: Благословението – е силата на Бина, идваща свише и издигаща душите. Има ли такова понятие, като благословение между другарите или между душите?

Отговор: Не. Между  другарите и между душите може да има само поддръжка, защото аз не мога да предам на другите силата на отдаване. Аз мога да им помогна само със своята поддръжка, за да могат те да придобият тази сила свише – само там е източника на сили и изправяне.

Но без помощта на другарите в създаването на връзки на общо желание с тях, разкриване на свойството отдаване (Твореца), наричано «МАН», аз не мога да се обърна за изправяне към Твореца.

В мен самият няма желание да се обърна към Него. Това желание трябва да дойде от разкриването на отсъствието на връзка между мен и другарите ми.

Затова ние нямаме избор – можем само да разкрием състоянията между нас и именно тях да повдигнем към изправяне.

За това аз трябва да разкрия тези състояния като лоши, да усетя насъщната нужда да ги видя добри, да придобия силата на вярата, увереност в това, че мога несъмнено да се обърна с молба и има към Кого да се обърна, че имам поддръжката на групата.

И само в този случай, ако се обръщам със сила, която получавам от групата, а не със своята собствена, само ако групата ме поддържа, за да постигна изправяне – и с това се обръщам към Твореца.

Т.е. всеки от нас се обръща лично, но с това, което е взел от разкриването на разбиването и разкриването на поръчителството и с тези две сили той отправя молба към Твореца.

Тогава тази молба се нарича «МАН» («мейн нуквин» – водите на нуква). В нея има сила на поддържане, сила на взаимопомощ, която те искат да окажат един на друг и силата на техните желания да поправи разбиването, намерението подготвено от Твореца за тях.

Следователно те имат с какво да се свържат с духовното, с Твореца, тъй като тяхната взаимна поддръжка – е вече връзка с духовното, с Твореца, а ненапълнеността, която те разкриват – е отсъствието на връзката, разбиването.

От една страна, в техния МАН има сила на взаимно отдаване, поддръжка, която те са готови да окажат един на друг. Но всичко това е нуква, където няма реална сила на отдаване, а разкриване на взаимното разбиване.

Получава се така, че и недостатъка от напълване и силата на поддръжката, която всеки от нас отправя в своята молба, е намерил само в проверката на връзката между всички. Тогава това работи, тъй като ти имаш с какво да се обърнеш към Твореца.

А материалното няма отношение към поправянето, към духовното, към разбиването. В нито един от нас изначално няма нищо духовно, което да има нужда да бъде поправено, с което да можем да работим, ако не разкриваме нашите разбити отношения. От тях и по-нататък започва духовното – с разкриването на разбиването.

От урока по Книгата Зоар, 26.09.2010

[21974]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →