Зоар, глава „Ваехи”, п.170: В часа, в който излезе душата на човека, всички негови близки и приятели във висшият свят шестват с неговата душа и и показват мястото рай и мястото на наказанието.

Въпрос: Хора, преживели клинична смърт разказват за своите видения и тези видения много съвпадат с описанията  в  Книга Зоар, макар че те нямат никакво понятие от кабала…

Отговор: Разбирането на кабала не помага на човека да види духовния свят. Усещането за висшият свят е възможно само в поправената душа. Дали човек изучава кабалистични книги или не, няма никакво значение. Важното е желае ли с това да поправи себе си.

Към преживяванията на хора, преживели клинична смърт може да се отнасяме двуяко. От една страна, когато човек попада в критично състояние, това е голям удар върху физическото тяло, което само по себе си не е нищо повече от желание за наслаждение.

Просто нашето тяло ни се струва материално, заемащо обем, но то е желание за наслаждение с определен вид напълване.

Ако това желание усеща пустота, достигаща до страдание, то естествено не желае да усеща мястото, желанието в което страда, иска да го намали, съкращава това място, по-малко да живее, отключва своите чувства, приема наркотици и прочее.

Всеки човек, усещайки душевни и материални страдания желае да ги съкрати, да съкрати своето възприятие за света, чак до нежелание да живее.

Но от това, че ти усещаш страдание и желаеш да се издигнеш, да се измъкнеш от това място на пълна тъмнина, скръб, удари, войни и болести и от огромните страдания, и искаш да се издигнеш над този свят, ти всъщност извършваш духовно действие не заради отдаване, не защото нещо духовно те привлича, а доколко страданията те притискат с такава сила, че те избутват като костилка от вишна и отскачаш нагоре.

Този път е на страдание, а не на придвижване, защото не се приближаваш към целта, не знаеш за нея и бягаш от страданията като подплашено животно от пръчка. Но така или иначе се издигаш над егоизма, над желанията за наслаждение, искаш да анулираш своето его: „Аз нищо не искам, оставете ме на мира!”.

Да допуснем, че аз съм откраднал милиард долара, хванали са ме и ме осъждат на доживотен затвор. В този миг аз искам само хляб, вода и да си бъда вкъщи. Нищо повече!

А защо съм искал милиард долара?! Желанието се е намалило, иначе казано издига се „вярата над знанието”, то е готово да бъде в отдаване, отказва се от себе си, съкращава се, само за да не усеща страданията от наказанието.

И тогава тези хора усещат истината, в каквато степен им се открива връзката с Твореца. Но само за кратко време и по такъв начин, че те не могат да възприемат и удържат това състояние, защото в тях няма собствени постоянни келим (духовни съсъди) и затова то преминава.

Но в 99% от случаите усещанията са странични, хората усещат само психосоматични преживявания. Доколкото те пребивават в страдания, обърканост, тъмни чувства, неправилно функциониране на системите, на тях всичко това само им се струва.

Целта на творението не е в това, човек в състояние на клинична смърт да усеща духовния свят. Аз съм длъжен да го усещам в здраво състояние, намирайки се в него като изследовател, притежаващ знания, разбиране, усещане и власт  да стана като Твореца.

От урока по книгата Зоар, 02.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Здраве, Зоар | Add Comment →