Защо когато душата (Нуква) завършва някакъв етап от поправянето, върху нея все пак остават ограничения?

Анализът на желанията, осъзнаването на злото става над 100% от желанията (келим), а поправянето, тоест използването на желанията заради отдаване – доколкото е възможно, тоест само на част от тях. А останалите желания тя съкращава, ограничава се.

Известно е, че част от желанията се отнасят към ”каменното сърце” (лев а-евен) и че не е възможно да се използват за получаване заради отдаване до самия край на поправянето (Гмар Тикун).

Но защо трябва да се чака, защо не може да се изправи това ”каменно сърце” още сега, заедно с другите желания?

Това, че през цялото време поправяме само част от желанията (оставяйки лев а-евен), ни подтиква да намерим допълнително желание и затова  ограничението  действа в наша полза.

Налага се човек ясно да раздели своите желания, вземайки решение за всяко желание и за всеки детайл: къде е ГЕ, къде е АХАП, кое е ”получаващо”, кое ”получава заради отдаване” или ”отдава заради отдаването”.

Той вижда такива различия във всички желания именно поради това, че в тях частично присъства ”каменното сърце” и това помага на човек да определи границите на желанието.

Именно на граничните изяснявания на възможностите, в нас възниква усещането за контраста на свойствата по закона ”преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Ограниченията, когато ние чувстваме, че можем да стигнем само до тази граница, но не по-нататък, ни дават способността да възприемаме различните свойства и техните комбинации (смесвания).

На граничната черта между желанията ние разкриваме нови свойства, разкриваме Твореца над творението.

От урока по ”Учението за Десетте Сфирот”, 21.09.2010

[21674]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →