Сега мислим за обединението между нас, защото открихме, че само в него можем да разкрием Твореца. Аз не искам да усещам себе си вътре във връзката между нас; аз искам да усещам всички заедно. И без значение какви проблеми се изправят пред нас – това е само, за да получа възможност да направя още по-силна връзка. Тогава проблемите се наричат „падение заради подем”, но ние трябва да се подготвим за тях.

Представете си, че вече сте постигнали усещането за „извън себе си”. Ако искаме да съществува това поле на връзка между нас, тогава – вътре в паденията, разочарованията и усилията да останем заедно – ще разкрием че единствената сила, която може да ни задържи заедно е Твореца.

Защо ни е нужен Творецът? Защо не можем сами да се свържем заедно? За да може една връзка да съществува между нас, ние трябва да разкрием вътрешната сила, която се крие вътре в нас. Тази сила въобще не ни принадлежи – полето на връзка между нас може да съществува само, ако тази сила (Творецът) се разкрие.

Ние трябва да разкрием Твореца, защото иначе нашето обединение ще бъде безжизнено. То ще бъде подобно на мъртви клетки, които са взети от различни тела и са съединени заедно – но откъде взимаме силата за живот? Как може отвън да вдъхнем живот в едно тяло? Ние не знаем как да направим това. Това е силата на Твореца, който е вътре в материята и ни оживява.

Може да вземем атоми или молекули и да ги свържем по удобен за нас начин. Но откъде ще вземем силата за живот, за да оживим своето създание? Ние не сме способни да направим това и никога няма да можем да го направим. Ние можем да свържем нещата, които вече са живи, т.е. да използваме нещо, което вече е готово.

С нас се случва същото: ние можем да се обединим и да създадем връзка, но кой ще я оживи? Затова ние ще потърсим Твореца! Ние вече започваме да чувстваме, че тази връзка не може да съществува без Него.

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[#21433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →