Понякога повествованието на Зоар ми се струва много странно, но всъщност целият разказ е много прост.

Съществуваме аз и ближният. Между нас има разстояние, което се дели на пет части. В най-отдалеченото състояние, аз усещам „този свят”. Ако напълно се съединявам с ближния, ще достигна сливане с него, ще усетя „света на Безкрайността”.

Моето сближаване с ближния се извършва на 5 степени: повдигам се в света Асия, след това – в Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. 5 свята по 25 степени във всеки, всичко това са 125 степени на нашето сближаване.

До началото на сближаването, намирайки се в „този свят”, аз съм длъжен да разкрия целия свой разрив с ближния (осъзнаването на злото).

Усещането ми за себе си и за света възникват във връзката ми с ближния. Зоар говори само за случващото се между нас: описваните от него нежива, растителна, животинска и човешка природа – това са моите желания на нива неживо, растително, животинско, човешко по отношение на ближния, т.е. на другите души.

Цялата Тора говори само за това, как аз строя връзката между себе си и ближния. И това се нарича методика на поправянето.

Тъй като Тора – това е скритата в текста светлина, която според степента на моето желание за сближаване, мога да извлека от източника.

А веднага щом достигна връзка с ближния, аз откривам за себе си в тази връзка висшия свят, според степента на тази връзка аз се намирам в духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 17.09.2010

[#21379]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →