Духовната работа започва винаги като от нулата и ние трябва да разберем това, да се съгласим и да благодарим за новото начало. Човек през цялото време започва по този начин – сякаш до тогава нищо не е било – всичко се изтрива.

Нуква всеки път се завръща в „девствено състояние” – тоест не остава никакъв жизнен опит, пропада целия контакт с жениха, с Твореца, близостта, това как и колко съм се  приближил до Него.

И не е нужно нищо да влача със себе си от миналото – напротив трябва да се молим да ни се даде да забравим всичко. По-добре да не знам нищо!

Ние в своите егоистични желания не можем да си представим как може човек да иска да се откаже от целия си жизнен опит.

Но никаква премъдрост не ни е нужна! Умът е нужен само за това, да започва всеки път всичко от нулата, на нов лист. И ако сме способни на това, то ние наистина се приближаваме към вярата, към отдаването.

Защото за отдаване не се нуждаем от никакъв разум – само от чисто отношение, което с нищо не се свързва с отминали състояния, в които то несъмнено е било покварено в нещо, тъй като аз все още не съм достигнал Безкрайността и края на поправянето.

Затова Нуква и ЗА след всяко действие се завръщат в своето минимално състояние: точка и 6 сфирот.

Трябва да усвоим това като необходимо условие за напредването ни, стараейки се да го приемем с разбиране, любов и радост – всеки път започвайки наново, от нула.

От урока „Учение за Десетте сфирот”, 19.09.2010

[#21229]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →