Състояние 1 (нашето сегашно състояние) – това е „отдаване” на самия себе си, в което са нашето наслаждение и желаното напълване.

Състояние 2 (което искаме да постигнем) – това е отдаване на Твореца, коeто за нас ще бъде наслаждение. И тук се съдържа противоречието.

В отдаването на самия себе си: и самото действие, и работата, и наградата са все в едно направление, в една линия.

Това се нарича пряка светлина и тук всичко ни е понятно: и началото, и края, и достигането на тази крайна цел – всичко е устремено в едно направление, към мен.

Ако искам отдаването на Твореца да е мое наслаждение, то възниква проблемът за противоположността на намерението и резултата, защото ми е необходимо поправяне на намерението, което е против моето желание!

Отдаването на Твореца трябва да се обърне за мен в получаване на наслаждение! И аз трябва да се наслаждавам, защото такъв е замисъла на творението – само че, за да се наслаждавам, трябва да отдавам. А това за мен е съвършено противоположно!

Целта на творението е наслаждение, а  поправянето на творението – отдаване. Но тези две условия противоречат едно на друго. В това е главното препятствие и трудност за нашето възприятие, което винаги ни прегражда пътя и ни лишава от възможността да реализираме замисленото.

Защото, от една страна сме длъжни да приложим големи усилия и да преодолеем огромна работа, а от друга страна – нейният резултат не зависи от нас, а се дава свише.

А ние в своята работа само разкриваме в себе си желание, придобиваме не самата цел, а кли – съсъда, който може да я вмести.

Затова се съединяват тези две противоположности: отдаване на Твореца и наслаждение от това – само за сметка на сливането с него. А към сливането може да ни доведе само висшата светлина, изменяща нашата природа.

От състояние, в което сърцето властва над човека и затова в термините на кабала то се нарича „грешник”, ние сме длъжни да преминем в състояние, където човек властва над своето сърце и затова се нарича „праведник”.

А за постигането на това има само едно решение – кабалистична група, която се явява за нас образец, пример, рамка, модел, в който ние можем да проверим себе си и да видим доколко съответстваме на тази цел или не съответстваме…

Групата е способна да ми внуши, че по-скъпо от отдаване на Твореца за мен няма! Но от друга страна, си изяснявам, че не съм способен на нищо и само Творецът може да ми помогне. Така аз идвам към нужното желание, молитва.

Но сега нямаме тези две полярни противоположности: Кетер и Малхут, пряка и отразена светлина, обратното съответствие на светлината и желанието – всичко това се съдържа само в поправеното кли, където има намерение срещу желания.

Този модел трябва да го построим  в себе си за първи път, първите 10 сфирот. И тогава в нас ще стане вътрешно изграждане , както първата клетка на новия организъм, от който по-нататък се ще се развие зародишът на душата.

От урока по статията на Рабаш, 31.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →