Творецът е създал творение, което да достигне Неговото ниво, да разбере всичко, което Творецът е направил, и да усети всичко, което усеща Творецът. С други думи, това творение ще стане точно като Твореца!

Но за да стане подобно на Твореца и да остане творение, без да се разтваря в Твореца, творението трябва да съгласува в себе си две противоположни сили: получаване и отдаване. Освен това, как може някой да разбере нещо без да го сравни с неговото противоположно? Ако съм създаден така, че да съществувам в пълна хармония с обкръжаващата среда и в пълно сливане с всичко, тогава аз не осъзнавам това и не го усещам.

Появява се усещане само като резултат на някаква противоположна сила, когато съм притеснен или ми липсва нещо. Такова противоречие усещам. Не осъзнавам, че имам глава докато тя не ме заболи. Ако ухото ме заболи, тогава усещам, че имам ухо. Същото е и с чувствата отнасящи се за света около мен. Докато всичко е наред, ние не мисли за него, защото не усещаме това, което е около нас.

Затова, ако творението трябва да постигне реалността (както духовната така и материалната), то трябва да бъде в противоречие с нея. Във всичките му усещания, свойства, мисли, желания и цели творението трябва да е противоположно на Твореца. Така сме сътворени, точно както Творецът е искал.

Той е висшата сила, а ние сме черната точка на желание, напълно противоположни на Него. И все пак, невъзможно е да се развиваме само от тъмнината, която е противоположна на светлината. Това създава непоносима болка и не позволява напредване. Затова Творецът е създал особена реалност: Малхут на света на Безкрайността и цялата система на скриване (световете). Това е направено, за да можем постепенно да се отдалечим от Безкрайността, където ние съществуваме в сливане и в светлината, и тогава да се спуснем до нашето сегашно състояние на съществуване.

Цялото това пътуване е направено за нас; не трябва да страдаме и да го усещаме, защото предварително (преди ние да се появим в картината), системата на управление е била създадена: световете АБЕА (Ацилут, Брия, Ецира и Асия). А ние се появяваме в последния етап на развитие на системата и усещаме себе си като идващи на този свят и живеещи в него. И не усещаме себе си като противоположни на нещо и като нуждаещи се да открием какво е то.

Но постепенно, чрез малки смущения и хиляди години на развитие, Творецът събужда в нас желание за Него. Завършвайки нашето земно развитие, ние заставаме в началната точка на духовното ни развитие: появата на въпроса за смисъла на живота. От този момент нататък ние започваме нашето издигане в духовния свят.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 03.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →