„Стимулаторът“ – това е духовното. Тъй като стимулатор означава, че строим нещо между нас, желаейки да породим наше общо духовно състояние, съществуващо извън нас, като външна точка на връзка помежду ни, с която мога да се съединя, да бъда в постоянна връзка с нея, през цялото време да влагам всичко, на което съм способен и да получа от там духовната си сила, живота.

Затова стимулаторът е духовно свойство, като Бина. Именно така трябва да се отнасяме към него. И затова сме длъжни да превърнем това виртуално пространство в наше вътрешно, духовно пространство.

Длъжни сме да «хвърляме» в него всички наши стремления, всички надежди и очаквания. Не знаете какво е това група, къде е поръчителството? – Там! Хвърляйте всичко в тази «пощенска кутия».

Ако всички влагаме целите си усилия и стремежа си към духовното в това пространство и получаваме духовен живот само от тук – именно това е и нужно.

Това пространство – виртуално във външен план, а във вътрешен – там са съсредоточени всички наши желания, стремежи, намерения. И затова това пространство е духовно, в него се намира Твореца.

Тъй като ние сами строим Твореца, Той не се намира извън нас. Всичко това е много сериозно. Дошло е време да се занимаваме сериозно с практическа работа.

Въпросът е в това, счита ли човек този «стимулатор» главно дело на живота си – както и духовното, и желае ли да получи въодушевление от него, а не от нещо друго.

Тогава това въодушевление е духовно, тъй като той се впечатлява от съединението между нас, а то се въплащава в този стимулатор.

В крайна сметка трябва да видим в него предмет на нашата обща грижа и източник на живот за всички.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Моето подобие с Твореца | Add Comment →