Цялата наша работа се състои в това да определим правилното отношение към състоянието, което получаваме.

В тази работа ние постепенно, стъпаловидно започваме да разделяме себе си на две съставящи:

1. моето желание, в което аз усещам различни явления – добро и зло;

2. разум, в който си изяснявам от Кого аз усещам и с каква цел.

Доколкото аз съм способен да анализирам своите състояния, независимо от усещанията добро/лошо, дотолкова мога да разбера тези състояния и да ги оправдая, въпреки усещането, и да ги желая заради разкриването на свойството за отдаване на Твореца, въпреки че разкритието на всяко ново състояние означава в началото страдание – разкриване на ново празно желание.

Но отношението към това празно желание изменя усещането за неговата празнота. Нали усещането за целта, свързана с Твореца – дава въодушевление, много пъти превишаващо усещането за страдания.

Затова имаме възможност да се издигнем над неприятните усещания в намеренията, в усещането на връзката с Твореца и така да се оправдае всяко творение – дотолкова, че именно този разрив ни помага да се извисим над неприятните усещания и даже да предизвикаме тяхното разкриване, за да се издигнем над тях още по-високо.

В своето развитие ние не можем да променим нито едно свое състояние, но можем да помолим за разбиране на тяхната целенасоченост и добрина, над желанието да се насладим.

Така можем да ускорим своето развитие и да преминем състоянията на падения, така че да ги усещаме не като падения, а като причина за подем. Всичко зависи от нашето отношение към ставащото с нас.

От урок по статията на Рабаш, 16.09.2010

[#21301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →