„Грехът” се определя от това, дали ти молиш Твореца за силата да се издигнеш над твоите усещания за „добро” и „зло”. Първия  път когато направиш нещо не е грях! Може би ти още не си различил добро и зло в твоето отношение към Твореца. Но ако ти го направиш втори път, тогава става грях. И ако го повториш трети път, ти падаш от своята степен; не можеш повече да останеш на нея.

С първия контакт между наслаждението и желанието, се създава желание за наслаждение (съсъд, Кли). С втория контакт на наслаждението и желанието, човек получава усещане за престъпление (грях), получаване заради себе си. Но ако човек получи в желанието за трети път, тогава това не само означава извършване на грях, но и показва, че усещането за греха не е било достатъчно, за да се въздържи от него човек.

Това може да се уподоби на ситуация, където присъдата, дадена от съда, е по-слаба от желанието на престъпника и затова той не се отучва да краде. И тогава се взима решение да ме скрият в затвора на този свят.

От урока по Рабаш, 14.09.2010

[#21153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →