Денят на страшния съд

каббалист Михаэль ЛайтманСлед няколко дни ще настъпи особен ден, който се нарича Йом Кипур (Съдния ден).

Но кой знае в какво вътрешно състояние ще се намира кабалиста в този ден и кога ще дойде неговото състояние, наречено „Съдния ден”. Вътрешните състояния не идват съгласно календара.

Състоянията на човек могат да бъдат частни, лични и общи, обществени. Като цяло, хората изпълняват традициите на празника.

А когато група кабалисти достигне в обединението си определено вътрешно състояние на празник, то няма да бъде свързано с общия народен празник.

Защото вътрешният празник произлиза от личното състояние, а общият – от календара. Макар че при тези традиции и обичаи, всеки особен ден има своя висш духовен корен.

Но кабалистът иска да изпълни обичая заедно с всички останали, както е казано: „Творецът пребъдва сред народа си”. Но все пак той се намира в своето лично вътрешно състояние.

Има религиозни хора – т.е. изпълняващи традициите и обичаите. А има също и хора, които изпълняват тези вътрешни действия в своите души, съединявайки се с останалите души в общата система Адам.

С това те доставят удоволствие на Твореца и наистина се поправят. А поправянето е възможно само за сметка на съединението между хората, както е казано: „Възлюби ближния, както самия себе си – това е велик закон в Тора”.

Така че, може би, когато хората по целия свят молят от Твореца, всеки за своята „прошка”, трябва да им се обясни, че покаяние може да има само относно любовта към ближния – „за” ли си или „против”.

Хайде да проверим – съгрешаваме ли или не относно това правило. Тъй като само този закон трябва да изпълним, както е казано: „Възлюби ближния, като себе си – това е главното правило в Тора”.

Ако цялото човечество можеше да се събере виртуално, за да изясни, какво се разбира под любов към ближния, доколко Творецът я изисква от нас и доколко ние сме противоположни на нея – това би бил истински Съден Ден (Йом Кипур), от който ние ще стигнем до Пурим (Кипур в превод е „както Пурим”), пълното поправяне.

Когато хората отиват да се молят, да поискат прошка – то важното е, за какво плачат и за какво се молят. Нали ние плачем и се молим така вече много години и това не помага. Изглежда, че Творецът не може да ни чуе в такава форма.

Защото нашата молба е противоположна на правилния вик – ние не молим за любов към ближния, а Творецът не чува други молби. Ние не се обръщаме към този, Който може да ни спаси, а викаме в обратна посока. Такъв е нашият Съден Ден…

От урока по статия на Рабаш, 14.09.2010г.

[#21187]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed