Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

В съответствие с това разбери, колко трябва да бъдем благодарни на нашите учители, предаващи ни своите духовни светлини и души (методиката за поправяне) за наслаждаване (поправяне и напълване) на нашите души, стоящи на кръстопът (при избора) между (двата пътя) пътя на тежките страдания и пътя на Тора.

Те ни спасяват от ада (пътя на страданието), който е по-страшен от смъртта. Учат ни (леко и бързо по пътя на Тора) как да се сдобием с небесно наслаждение, помагат ни да се издигнем на изискана и изтънчена висота, която се явява наша съдба, готова и очакваща ни от самото начало (на творението).

И всеки в своето поколение трябва да действа в съответствие със същността на Тора и светостта (свойството отдаване и любов на Твореца).

И вече е казано от мъдреците: „Няма поколение, в което да не е имало Авраам, Ицхак и Яков”. (Предводители, насочващи към пътя на Тора вместо към пътя на страданието).

Баал Сулам. Предговор към книгата „Паним Меирот”, 8.

Filed under: Кабала - No Comments→

Въпрос: Казахте, че материалното е желание за наслаждение, а духовното – връзка между желанията. Тогава какво е Творецът ?

Отговор: Творецът е това, което разкриваш вътре в своите действия. Разкриваш общата сила – отдаването и любовта, според това как самият ти извършваш действията „отдаване” и „любов”.

Тогава в твоите действия ти се разкрива вътрешна сила и тя се нарича „Творец” (Боре) – „Ела и Виж” (Бо- ела, Ре – виж).

Ние постигаме само според принципа „По действията Ти ще Те позная”. Когато чрез всички свои действия отдолу нагоре постигна сила, която ме напълва – отдаване и любов – по това аз разпознавам Твореца.

Как малкото дете започва да опознава своята майка? То получава някакво впечатление от нейните действия. Но от това впечатление то нищо не разкрива, а само чувства, че някой се грижи за него.

Като й реагира  и като повтаря след нея тези действия, които тя иска от него, а не тези, които то самото би искало да извърши – то започва да я познава. Всъщност в това се състои цялото възпитание.

Така опознаваме висшия – Твореца. Аз извършвам действия, съгласно пробуждащите се в мен решимот. Това се нарича „от действията Твои” – и по този начин „ще Те позная”

Защо това са „действията Твои”?! Нали не са мои! Не. Творецът ми е дал решимо, Той ми дава желание, група, обкръжение, а също и сила да извърша тези действия.

Затова след всяко действие казвам: „Това са Твои действия!” Но от тези действия, преминали през мен и във всички случаи с мое участие, по мое желание – аз съм Те опознал.

Кой Те е познал? Тук  има известна точка на моята свобода на избора, наричана мое собствено „аз”. Аз-ът е предизвикал тези действия от Тебе и затова Те е познал.

По Твоите действия аз съм Те познал. В мен има „аз”, което Те е познало. Действията са Негови, а постижението е мое.

Из урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 02.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кой е кабалист?

В душата на великите праведници (уподобили се на Твореца в свойството отдаване) има всичко: цялото добро и зло (тяхното зло е поправено на добро, а злото е егоизмът на целия свят, който те поправят), и те страдат за всичко (включват в себе си всички непоправени желания на света, за да ги подготвят за поправяне, като притежатели на тези желания), и получават наслаждение (висшето постигане), когато превръщат (поправят включеното в себе си) цялото зло в добро.

Рав Кук. Орот Кодеш 3, 153.

Няма такова поколение, в което да не е имало избрани личности (ехидей сгула), в които да не почива духът на Твореца, на които се открива пророк Елияу и ги обучава на тайните на Тора.

(Става дума за особени личности, за които постигането на Твореца е било достъпно дори в периода на галут – на изгнанието от духовните свойства и забрана за тяхното постигане, а в нашето време на излизане от галут, това постигане е достъпно за всички).

Рав Хаим Витал. Увод към книгата „Ец Хаим”.

Filed under: Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Получава се така, че всички наши конгреси са нужни за акумулиране на сила, за да може после, по време на падения, когато се появява свобода на избора между две сили «получаване или отдаване», да изберем подема?

Отговор: На всеки конгрес, след съответната подготовка за него, ние получаваме сила за обединение. Това е духовна сила, защото се ражда между нас.

А след конгреса в нас възниква егоистична пустота, тежест, апатия. Това не е случайно, няма нищо случайно!

Специално ни се дава духовно падение, разкрива се неизправеното поредно желание. А ние сме длъжни с помощта на силите, придобити преди това, да се извдигнем до онова въодушевление, в каквото сме били по време на конгреса.

В идеалния случай сме длъжни за момент да изпитаме падение – и веднага след това да се издигнем на нивото от конгреса. Но за това е нужна голяма подготовка.

Практически не можем веднага да се озовем в миналото си състояние, а поетапно: малко се повдигаме и падаме, още се повдигаме и пак падаме, и така постепенно се придвижваме към състоянието, което сме усещали по време на конгреса.

Това е истинска практическа работа, практическа кабала!

И тъй като успеха зависи от нашите усилия след конгреса, ние сме длъжни да се готвим отрано за този период. Като старец, проверяващ не е ли загубил нещо.

Т.е. още до конгреса трябва да се готвим за него и към това, което ще бъде след него. Тогава бързо ще откриваме себе си в практически подем по 125-те степени на висшите светове.

Из урока по статията “Предисловие към “Паним Меирот””, 19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кой е кабалист?

Става ясно какви достойнства (особени свойства и знания на сърцето и разума) притежава човекът, удостоил се отново да се слее с Твореца.

Това означава, че той се е удостоил с подобие на свойствата на Твореца, с това, че силата на Тора (светлината на поправянето) е обърнала отпечатаното в него, (егоистичното) желание за получаване, което всъщност е било това, което го е отделяло от същността на Твореца (от абсолютното добро и отдаването) в противоположно и е направила от него (именно от своя егоизъм) желание за отдаване.

И всички негови действия, сега са насочени само към отдаване и принасяне в полза на ближния (в което е подобен на Твореца). И заради това, че се е сравнявал със свойствата на Твореца, той е подобен на орган, който някога е бил отрязан от тялото, но се е върнал и съединил с него. И затова отново знае мислите на тялото, както ги е знаел преди да се отдели от него.

Също е и с душата (точката в сърцето на всеки, стремежът към Твореца, след като се пробуди в човека). След като придобие (поправи се посредством светлината) подобие на Твореца (придобие свойството отдаване вместо изходното свойство за получаване), тя се връща (към връзката с Твореца) и отново знае Неговите мисли (като свои, тъй като е постигнала сливане с Него), както ги е знаела преди отделянето от Него, заради (това, че е разкрила) разликата в свойствата на желанието за получаване (от свойствата на светлината, на Твореца).

И тогава бива изпълнено в човека казаното: „Познай Твореца, бащата твой”. Тъй като тогава се удостоява със съвършеното знание – постига разума на Твореца и се удостоява с разкриването на всички тайни на Тора, тъй като мислите на Твореца са и тайните на Тора.

(Тайни се наричат желанията и мислите на Твореца, защото са скрити от човека посредством различията в свойствата, и стават достъпни за човека в зависимост от степента на подобие на неговите свойства и Твореца).

Баал Сулам. „Статия към края на книгата „Зоар””.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Творецът е създал желание за наслаждение като ”нещо от нищото” и го е развил в 4 стадия под въздействието на пряката светлина.

И когато това желание е достигнало до последния стадий, ставайки толкова голямо, като напълващата го светлина, предаваща му всичките си свойства, то в най-последния слой (далет де-далет, 4-а част на 4-та част) творението се е усетило като получаващо.

И това е породило, в него, такъв изгарящ срам и чувство за противоположност спрямо Даващия – Твореца, че творението съкращава себе си, отказвайки се да получава.

Това ужасно усещане, което се нарича “изгарящ Малхут” е тъмнина, която е невъзможно да се издържа.

Тя се нарича “празно пространство”, в което не може да свети никаква светлина. В тази последна точка, от 4-та част на 4-ти стадий, става съкращение, Цимцум.

Всички предишни стадий са способни да се уподобят на светлината – в тях я няма тази абсолютна, на нея, противоположност.

Но целият проблем е, какво да се прави с тази последна, четвърта част?! Не е възможно да се зачеркне и да се избавим от нея, тъй като тогава престава да съществува творението, което не се включва вътре в Твореца и е противоположно на Него с всичките си свойства.

В творението е необходимо да се съхрани тази независима точка, от 4-ти стадий – като негова основа. Тъй като, ако не е този срам, то гостът напълно би се подчинил на Домакина и би правил всичко, което той поиска (както домашното куче, предано на стопанина) – всяка нежива, растителна и животинска природа.

Но кога той се нарича ”гост” – човек, противоположен и чужд на домакина? И така именно той сам се усеща, а Домакинът му се радва от все сърце и само пита с какво още да му угоди, само на госта да му бъде добре. Той казва: ”Вземи, всичко е твое!”

Но гостът отговаря: ”Това не е мое – това е Твое!” Той е неспособен да се избави от това усещане за срам в стадия ”далет де-далет” и е задължен да го съхрани, за да не изчезне като творение.

И ако пребиваваме в Райската Градина – в чисто отдаване, в Бина – това е все още ангел, а не истински човек.

Докато не намерим вътре тази зееща празнота, която е невъзможно да се напълни, докато в нея не се разкрие целият срам, необходимостта да прикрием себе си с ”облекло” – потребността от изправяне – до това време човек не е готов за своята мисия.

И за да помогне на човека, от него излиза и се отделя неговата жена – жената Нуква, ”създадена от реброто му”.

Именно тя разкрива тази празнота и заедно те (Зеир Анпин и Малхут, Адам и Хава-Ева) усещат необходимостта от облекло – отразената светлина, намерението, заради отдаване, както гостът по отношение на Домакина. И за сметка на това могат да постигнат поправяне – да действат само заради отдаване на Домакина и да преобърнат срама в достойнство и почит.

Това е сложно и дълго пътуване. На всеки в света е известен този разказ за Адам и Ева, но никой не подозира, че под него се скрива…

От урок по статията ”Предисловие към ”Паним Меирот””, 13.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кой е кабалист?

Но същността на думата „духовно” (свойството отдаване) няма никакво отношение към философията (защото тя не се занимава с поправянето на човека, а философите размишляват със своите егоистични свойства), защото по какъв начин могат да обсъждат онова, което никога не са видели и усетили?

(Тъй като усещат само в земните свойства, а духовното се постига в свойството отдаване, което е обратно на земното, на егоистичното). Върху какво се основава това (тяхното твърдение, че разбират духовното)? (Ясно е, че се основава на пълното им невежество!).

Защото ако има някакво (вярно) определение, позволяващо да се различи и отдели духовното от материалното, то никой не може да го даде, освен онзи, които е постигнал веднъж духовното и го е усетил (и затова знае точно какво е и материалното, и духовното), а това са истинските кабалисти (постигнали, още в нашия свят, и духовния свят).

Затова ние (за да се опитаме да разберем защо съществуваме и как правилно да живеем дори само в нашия свят) се нуждаем от науката кабала.

Баал Сулам. „Кабала и философията”.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Силно се надявам, че ще разберете какво представлява Духовния стимулатор, който искаме да построим. Групата е нещо изключително неясно, непознато, неуловимо. Сякаш някъде виси във въздуха. В същото време стимулаторът е съвсем осезаемо място в Интернет, където са съсредоточени, въпросите, отговорите, стремежите, целите и изясненията. Можете да се отнасяте към него като към трето лице. Това отношение към групата, душата, духовния свят и Твореца е по-разбираемо за нас.

Духовният свят се разкрива в нашата връзка, в мрежата, която ни свързва. Затова трябва да построим това място в Интернет, то ще ни свърже. Мислете за него като за връзка между нас и всеки път й придавайте по-голяма сила. Всеки може да получи голямо впечатление и въодушевление, вземайки участие в стимулатора, защото е едно по-ясно и осезаемо обкръжение, до което всеки може да се „докосне”.

Днес хората живеят в Интернет и разкриват целия свят от чувства и нови измерения там, а не в материалната действителност. Ако постигнем състояние, в което групата ни влияе и пробужда чрез симулатора, няма да изпуснем дори един миг от духовния напредък.

Може би целия човешки живот е само един миг и даже той може да остане незавършен. Това е защото мигът започва свише и се довършва от нас отдолу. Творецът пробужда човека и той трябва да реагира. Ако той отговори на предложението да се приближи, тогава мигът е завършен и  ще започне следващият.

Животът е изграден от подобни моменти. Те предопределят напредъка ни и това, колко ще постигнем през жизнения цикъл. Но ако човек не отговори, мигът никога не завършва… Сграбчи момента!

От ежедневния Кабала урок – 13.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Част 1: Повторение на урока от 19.08.2010 г. Трудове на Рабаш, “Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)”, статия 13, 1988 г.

Видео (англ.) N/A Аудио (англ.) N/A

Видео (рус.) N/A Аудио (рус.) N/A

Част 2: Избрано от “Книга Зоар”, глава “Ва Йехи”, п. 50

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: “Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)”, том 6, част 15, стр. 1691, п. 05.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Урок по статия на Баал Сулам – “Арвут (Поръчителство)”, п. 21

Урок на  групата от Ню Йорк съвместно с Бней Барух

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 5: Трудове на Рабаш, “Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)”, статия 32, 1988 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство, Сутрешни Уроци - No Comments→

Ако човек учи кабала само, за да се сдобие със знание без да има желание да се поправи, тогава това няма да има никаква полза, защото целта на ученето е да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Затова, в миналите векове, кабалистите са криели своите текстове. По това време човечеството не е усещало нуждата от поправяща светлина и затова не е имало смисъл да се дава на човек кабалистична книга . Той не би видял нищо в нея, а само мъртви букви или празни клетки.

Затова кабала е била забранена. Ако човек няма правилно желание, кабала няма да му е от полза. Всъщност, дори ще му навреди, защото той ще учи механично и ще остане в същото материално измерение, в което е бил.

Ако е така, защо разпространяваме кабала сред масите, включително и сред онези, които все още нямат духовно желание, „точка в сърцето”? Истината е, че желанието на човек включва всички нива. Общият духовен съсъд включва всичко души, всички хора, дори и онези, чийто решимо за духовно поправяне не се е проявило още. Разликата е в това, че те още не могат  да започнат  поправяне, защото, все още не усещат нужда да постигнат духовна цел.

Въпреки това, всеки човек има душа! Всички хора са неделими части от Малхут на света на Безкрайността. Можем да присъединим всички тези души към себе си и така да ги включим в нашия кръг. Така обкръжаващата  светлина, която ние привличаме, ще въздейства и на тях.

И макар обкръжаващата светлина  да не им влияе със същата сила, както на нас. Тя въздейства пряко на нашето духовно решимо, а тяхното  решимо не е разкрито все още и затова, светлината му влияе непряко. Въпреки всичко, това ги приближава до поправяне и ги включва в нашия общия духовен организъм.

Затова, работата, която правим не е напразна. Баал Сулам пише, че разпространението на науката кабала сред масите е „зовът на рога на Месията”.

От урока по статията “Предговор към “Паним Меирот”” – 11.08.2010

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: От какво ни защитава клипа (кората, нечистата сила)?

Отговор: Клипа ни защитава от Твореца! В своята гордост ние не можем да се съединим с Него и винаги се развиваме с помощта на две сили. Едната сила ме развива отвътре с помощта на светлината, а другата ме удържа и спира, за да остана вътре в желанието да се насладя заради себе си – именно това е клипа.

Но когато израснем до следващото състояние, тогава е необходимо да свалим и изхвърлим клипа, за да може узрелият плод да бъде използван като храна за човека. Затова е прието кората да се изчиства от плода и да не се използва като храна…

От урок по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как се извършва духовното поправяне?

Отговор: Отначало висшият духовен парцуф се спуска към низшия и се прилепва към него, приемайки неговата форма и свойства. След това идва светлината и благодарение на тази връзка, висшият се издига и може да обхване низшия като го издигне със себе си.

Затова, именно  падането и разбиването дава възможност за следващото поправяне. В началото висшият се спуска към низшия, разваля се, става по- лош, изравнява се с низшия и те стават едно цяло.

Но когато след това идва светлината, частта от висшия паднала в низшия може да се пробуди, защото това е неговата светлина, светлината на отдаването!

Низшият не може да се пробуди от тази светлина, него не го впечатляват разкази за любов и отдаване, защото притежава само желание да получава наслаждение!

Но за сметка на тяхната връзка, висшият, издигайки се, може да издърпа низшия със себе си, защото те заедно са се намирали в падение. И в това е цялото чудо на поправянето…

От урока по „Учение за Десетте сфирот”, 05.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

В някакъв момент откриваме, че целият ни живот може да се раздели на два периода, според това как се отнася към нас висшето управление, силата на Твореца.

Първата “половина”  е детството, където природата (т.е. обкръжаващите)  ни защитава по всякакъв начин, а втората – там, където свършва тази защита.

Аз ставам възрастен, и  вместо да ме защитава, природата започва да ме притиска и да изисква, като ме натоварва с отговорности.

Трудно е да се разбере защо е  устроено така, че човек се ражда абсолютно безпомощен, лежейки в ръцете на майка си и баща си и  в тежест на обществото.

А през втората част от живота, стъпвайки си на краката, човек е длъжен да работи тежко, да защитава другите и да им осигури „щастливото детство”, което сам някога е получил.

Ние като че ли виждаме в това отражение на духовния закон, когато долната част (АХАП) от висшия парцуф се спуска към горната част (ГЕ) на нисшия парцуф, за да го подтикне напред.

Работата е в това, че ни трябва взаимно проникване на свойства с Твореца, което става в обратна форма – по пътя на разбиването, „грехопадението на Адам Ришон”.

С помощта на първородното Зло (змията), ние придобиваме особена празнота в себе си – място за бъдещата душа. Именно там ще намерим себе си в сливането с Твореца и ще достигнем Неговата висота, изпитвайки доброто и злото.

Но целият този път все още трябва да се извърви… У нас все още я няма тази точка на независимост и ние сме управлявани с помощта на „ангели” свише (висши сили).

Т.е. всичко, което имаме е от Него. Светлината първа действа във всичко, а ние сме само нейни производни.

Как да направим така, че творението да бъде първо, а разкритието на Твореца и изграждането на Твореца вътре в творението – вторично?

Ако аз се намирам в този свят без абсолютно никаква опора и до мене нямаше никакви кабалисти, то откъде бих могъл да взема възможността за каквато и да била свобода на волята, за тази важна точка?

Всичко останало може да ни даде Твореца, но тази свобода не трябва да излиза от моето желание за наслаждение.

Защото макар, че това желание е пълна противоположност на светлината, то всецяло се управлява от нея, но в обратна форма. Светлината действа и моето желание отскача на обратната страна.

Откъде идва моята самостоятелност, без която цялото творение би загубило смисъла си?

Ние я получаваме именно от първородното Зло – няма откъде другаде да я вземем.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 16.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Изпълнението на вътрешната работа ни се разкрива на части. Не ни е дадено да видим цялата  работа, която сме свършили, за да не ни се пречи.

Човек постоянно е погълнат от разкриващи се в даден момент желания и забравя за всичко, което е направил преди, всеки път усещайки себе си пуст.

И колкото повече работи, толкова повече от него се скрива това, което вече е направил.

Дори да е направил много поправки и нищо да не е провалено, на него му се дава усещането, като че ли нищо не е направил, за да бъде в него винаги възможността още нещо да направи, за да се разкрие ново желание, както първия път.

И така продължава, докато не свърши определения обем работа, когато в едно заключително действие „Рав паалим умекабциел” му бъде разкрито всичко, събрано за това време на поправка.

И по пътя сме длъжни да забравяме за всички минали състояния, за да получим желание към следващото действие. Иначе бихме спрели и не бихме се напредвали.

Докато човек не завърши цялото поправяне, от него се скрива всичко от миналата му работа, все едно нищо не е направил. Но всичко се разкрива изведнъж – в Края на поправянето!

Всичко се върти в своя кръг и тъй като всеки път идва ново желание, на нас ни се струва,  че това е ново състояние.

Всеки ден сякаш започваме всичко наново, разкривайки и в материалния свят нов апетит, нов вкус, а така е и в духовното.

Затова, даже ако ни се струва, че нищо не сме направили в духовното и нищо не сме достигнали, то след това ще се открие, че това не е така. А до самия Край на поправянето не трябва да се молим и да искаме никаква сметка от миналото.

Обратно, трябва да благодарим, че миналото е скрито от нас и не ни заслепява, не ни пречи да вървим, позволява ни всеки път да започнем цялата работа отново.

От урока по „Учение за Десетте сфирот”, 06.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Част 1: Повторение на урока от 18.08.2010 г. Трудове на Рабаш, “Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)”, статия 11, 1986 г., “Истинска молитва”.

Видео (англ.) N/A Аудио (англ.) N/A

Видео (рус.) N/A Аудио (рус.) N/A

Част 2: Избрано от “Книга Зоар”, глава “Ва Йехи”, п. 41

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: “Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)”, том 6, част 15, стр. 1689, п. 15.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Урок по статия на Баал Сулам – “Арвут (Поръчителство)”, п. 20

Урок на Московската група съвместно с Бней Барух

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 5: Трудове на Рабаш, “Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)”, статия 8, 1991 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Зоар, Михаел Лайтман, Поръчителство, Сутрешни Уроци - No Comments→

Въпрос: Защо след всеки конгрес, където усещаме голям подем и вдъхновение, винаги усещаме и падение?

Отговор: Това е духовен процес. По време на конгрес ние получаваме голямо „Кли” (духовен съсъд) и се свързваме с ново, по–голямо желание. Обаче, ако след това не добавим нищо към това ново желание, ние ще се усетим празни.

Докато трае конгресът аз се свързвам с желанията на хиляди хора и усещам, че сме един човек с едно сърце. Усещам нашето взаимно поръчителство сякаш съм загубил себе си и съм се разтворил в тях. Аз се оставям в техните ръце! Дори, и ако това усещане е там само за няколко мига и несъзнателно, все пак се случва. Така за първи път се свързвам с другите и разкривам духовно желание, Кли, което не съм имал преди.

Преди това съм имал само материални желания, които съм искал да запълня егоистично. Това се нарича животинско ниво на желание. Обаче, сега, без дори да знам как се е случило, аз съм се включил в нещо много голямо. Тази връзка е липса на духовност или отдаване. Това е духовно желание, което преди не го е имало в мен.

Сега трябва да работя с него. И все пак, вместо да работя, аз го оставям и искам да се върна към моето предишно обикновено желание и да очаквам обикновени егоистични напълвания отново. А какво правя с това ново духовно желание? В сравнение с материалните желания това огромно духовно желание остава празно!

Затова загубвам вкус за живота си и не разбирам как мога да напълня себе си. Обикновените „месо и вино” не ми дават напълване както преди. Затова, в светлината на наближаващия конгрес през Ноември, където ние ще разкрием дори по-голямо, по-силно духовно желание, трябва да подготвим правилен отговор за него сега, предварително.

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Зоар говори за висшия свят, който разкриваме в себе си. Всичко описано в книгата се случва вътре в нас. Всъщност, ние възприемаме реалността по същия начин. Разликата между световете или възприятието е, че възприемаме света индивидуално, в нашия егоизъм, докато висшия свят се възприема колективно, във взаимоотношенията и във връзката между нас.

Връзка чрез взаимно отдаване и любов се нарича душа, а това, което възприемаме в тази душа, се нарича духовен свят. Като поправяме себе си ние поправяме първоначално разбитата връзка (кли) и така разкриваме различни свойства на тази връзка, за които говори Зоар. Общата връзка между всички части на душата или на творението се нарича Творец. Целият духовен свят се състои от различни видове връзки, които се наричат Авраам, Исак, Яков,  различни ангели, както и неживи, растителни, животински и духовни обекти. Всичко това се разкрива във връзката.

Сега ние възприемаме света и мислим, че той съществува сам по себе си. Обаче това е илюзия. Истината е, че възприемаме вид връзка между нас, която наричаме с това име. Последното или най-ниското ниво на връзката между частите на душата (отделните души), дава усещането за лоша връзка, която се нарича „този свят”. Когато постигнем абсолютната връзка между всички части във вселената, се нарича свят на Безкрайността, защото това е безкрайна връзка без никакви определени граници. Това е наистина над времето и пространството.

Между абсолютната връзка в света на Безкрайността и пълната ѝ липса в този свят има пет нива или пет свята, наречени Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Ние, всъщност, съществуваме само в една действителност и това е светът на Безкрайността, но нашето възприятие за това зависи от нашето отношение към връзката. Това включва 1) егоизъм или възприятие, и 2) отдаване или любов. Нашият живот е усещане за качеството на връзката между частите на реалността.

Ако искаме да разкрием истинския свят, да го разберем, да го постигнем и да му се насладим, трябва да се опитаме да се видим по-свързани докато четем книгата Зоар. Тогава, ще започнем да разкриваме по-силна връзка и висшия свят. Този метод за разкриване на висшия свят се нарича „Ще направим и ще чуем” (Наасе ве Нишма).

От урока по книгата “Зоар” – 18/08/2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Да изпълним целта на творението означава да станем подобни и равни на Твореца. Такава е Неговата програма по отношение на нас, тъй като това състояние е най-доброто, най-съвършеното.

Но за да станем равни Нему, ние трябва да намерим желание, което да Му е равно.

Творецът е създал точката на желанието, а след това я напълва със своето отношение, със светлина, с всички наслаждения и любов към творението.

Той показва две свои отношения към творението – светлината Хохма и светлината Хасадим. От това желанието става огромно, свят на Безкрайността.

Но ние трябва да добавим към това желание и своето, което е обратно по отношение на Твореца. Затова Твореца влага в създаденото от него желание точката за отдаване, а ние със своите усилия я развиваме по отношение към Него, до размера на Неговото отношение към нас (увеличаваме 620 пъти).

Не е възможно да се променим с осъзнаването на промените отведнъж, а постепенно стъпка по стъпка, с малки промени. Пътят се състои от падания и изкачвания.

Понеже, от една страна, творението трябва да остане празно, желаещо да се напълни, а от друга страна, над това празно желание, то трябва да се прилепи към Твореца и да стане подобно Нему . Затова в творението се съчетават винаги две противоположни състояния.

Има две светлини: пряка и обратна. Творецът иска от нас чрез обратната светлина да се обръщаме към Него така,  както Той към нас със своята пряка (директна) светлина – да станем такива като Него.

Но за Него отдаването – това е Неговото желание, Неговата природа, а за нас отдаването е намерение да отдаваме при желание да получаваме заради Него.

И затова ние можем да Му бъдем противоположни по нашите и Неговите желания, но равни, подобни на Него, по намеренията – отдаването и любовта.

Ако аз се обръщам към него със своето желание, то аз съм Му противоположен. Ако аз се обръщам към Него със своето намерение, то аз съм такъв като Него.

И затова в своите отношения с Него, аз през цялото време падам (заради разликата в нашите желания) и се издигам (заради сходството в нашите намерения). Когато в мен се увеличава желанието, аз ставам противоположен на Твореца, а когато поправям своето желание за получаване в намерение да отдавам – аз Му ставам подобен.

И така през цялото време се „люлея” между тези два полюса, но най-важното е моето „Аз” да остава по средата, в средната линия, да придобие максимум противоположно на Твореца желание да получава, а след това да присъедини към него съответното намерение за отдаване. Да създаде своя средна линия за получаване заради отдаване на Него, заради Него, и в Негово подобие, да се прилепи към Него.

Ако за мен не е важно как усещам своето състояние, добро или лошо, а най-важното е да остана в намерение да достигна максимално подобие с Твореца – това означава че аз се намирам в средната линия.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако състоянието, в което трябва да се съединим помежду си като един човек с едно сърце не ни е много ясно, над какво трябва да се съсредоточим или да си представим, четейки книгата „Зоар”?

Отговор: Няма нищо повече от това. Ние се намираме в свят, в който има всички условия, необходими, за да се съберем заедно физически (или виртуално), в стремежа си към разкриване на Твореца, четейки книгата „Зоар”.

В своите детайли нашият свят е подобен на духовния, с тази разлика, че духовният свят е свят на сили, а нашият е на материалните обекти, на следствията на духовните сили.

Всяко стъпало се явява отпечатък на висшето и така те се спускат отгоре надолу, от света на Безкрайността до нашия свят. Това са 125 стъпала и разликата между тях е само в материала, който според степента на слизане става все по-малко духовен. Но всяко стъпало се състои от същите детайли.

Подем означава разкриване на все по-голямата връзка между съставящите света. Към това ни тласка днес всичко случващо се в него.

Какво не ти стига? Връзката между хората. Вътре в нея ти разкриваш духовното ниво „руах”, а в още по-силната връзка – нивото „нешама”.

Сега връзката между нас е егоистична. Ти трябва да започнеш да я превръщаш в истинска духовна връзка.

Който иска да разкрие висшия свят в този живот, трябва преди всичко да разбере, че това разкриване става по законите на природата.

Затова кабала съветва не да изобретяваш свои методики, а да слушаш съветите на кабалистите.

От урок по книгата „Зоар”, 27.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Част 1: Повторение на урока от 17.08.2010 г. Трудове на Рабаш, “Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)”, статия 23, 1986 г.

Видео (англ.) N/A Аудио (англ.) N/A

Видео (рус.) N/A Аудио (рус.) N/A

Част 2: Избрано от “Книга Зоар”, глава “Ва Йехи”, п. 23

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: “Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)”, том 16, част 15, стр. 1787, п. 01.

Водещи: Гилад Шадмон и Габи Висоцки (координатор по груповите въпроси на Българската група ).

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Урок по статия на Баал Сулам – “Арвут (Поръчителство)”, п. 19

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 5: Подготовка за Конгреса, Трудове на Рабаш, “Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)”, стр. 169

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→