Entries in the '' Category

Гордостта ни откъсва от светлината

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е: „Не мога да бъда с горделивеца на едно място”- там, където има гордост, не може да има светлина.

Отначало гостът, без да се замисля, се храни на господарската маса и не Го усеща, не вижда и не знае, че съществува господар.

И изведнъж  разкрива, че има стопанин и това е Неговата маса – всичко принадлежи на господаря. И не случайно всичко това се е озовало на масата, то е приготвено специално за него – с любов.

Той разбира, че стопанинът го обича и затова не може да приеме нищо от Него, но е задължен някак си да отговори. Той не знае какво да прави!

Проблемът не е в това, че ще получа, а в отношенията – с какво това ме задължава. Аз няма да отида на такова място, където особено много ме обичат или ненавиждат.

Любовта също пречи – ами какво ще правя с тази извънредна любов, ако няма с какво да отвърна на нея?

С какви  взаимоотношения аз мога да заплатя за тази любов? Мога да приема от Него наслаждения, защото наслаждението го получава животното в мен, а Неговата любов  е насочена към човека в мен!

И какво да правя, като с това той ме принуждава да се отнасям към него с цялото си сърце? Аз трябва да престана да идвам, или да измисля с какво ще му се отблагодаря.

И тогава отделям, сякаш с бариер,а себе си – чрез гордостта си. Аз се издигам над неговото отношение към мен, по-високо от ненавистта и любовта, сякаш те не съществуват.

Така в мен действа защитна сила, помагаща ми да не изгоря от срам или любов.

Гордостта излиза от празното пространство, от вътрешността на творението или произлиза от Змията, Малхут от света на Безкрайността.

Всяко качество може да бъде поправено, освен гордостта! Тъй като тя ни отделя от Твореца, разкъсвайки нашата връзка!

Ако аз се намирам в група, в нея са допустими всякакви конфликти – освен гордост! С гордостта човек отрязва себе си от влиянието на обкръжението и няма никакви шансове да напредне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 14.07.2010

Подготви място за работа на светлината

Въпрос: Казано било, че при изучаване на кабала трябва да освободим място в сърцето си, но какъв е този метод на вътрешна работа?

Отговор: По време на изучаване на Зоар сме длъжни да се погрижим да освободим в сърцето си място, в което светлината, възвръщаща към източника да започне да работи.

Длъжен съм да приготвя материал за работа на светлината: че сега ми е зле, за да го върне към източника, към доброто?

Длъжен съм да подготвя за светлината празно място, област за разбиване, зло, за да се обърне всичко това в добро. Затова преди всичко ми е нужно да изясня къде е тази област на зло в мен и какво означава това?

Какво означава да го превърна в добро? Това състояние трябва да съответства на действието на светлината, иначе тя няма да го направи.

Ако желанието, намерението и очакванията ми не съответстват на това, което прави светлината, тя няма да ми повлияе. Тя въздейства само в отговор на истинското ми желание, на правилната молба.

Затова ми е нужно да почувствам какво в мен е лошото, да променя представата си за зло, за да го направя така, както е в разбирането на Твореца и светлината, където под зло се разбира егоистично действие или мисли за сметка на ближния, ненавист към другите – и да пожелая светлината да ме измени към отдаване, любов към ближния, връзка с останалите.

Ако аз определям сегашното си състояние като лошо и изясня какво разбирам под добро състояние, а прехода от едното към другото съответства точно на това което трябва да направи светлината – то светлината ще го изпълни.

А ако все още не си представям правилно какво е това зло и какво добро, и какво изменение трябва да направи в мен светлината – то тя нищо и няма да направи!

Длъжен съм да я задължа да го направи! Тоест необходимо е да поискам силно този преход, както е казано: „Победиха ме синовете мои!”.

Длъжен съм да Го заставя да ме поправи: „ Длъжен си да го направиш! Ти обеща!” Желанието ми трябва да попадне в целта.

Това изясняване трябва да направим по време на обучението и преди това, по време на подготовката – и тогава поправянето ще се случи много бързо.

Из урока по книгата „Зоар”, 03.08.2010

Кабалисти за кабалистите, ч.8

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

В съответствие с това разбери, колко трябва да бъдем благодарни на нашите учители, предаващи ни своите духовни светлини и души (методиката за поправяне) за наслаждаване (поправяне и напълване) на нашите души, стоящи на кръстопът (при избора) между (двата пътя) пътя на тежките страдания и пътя на Тора.

Те ни спасяват от ада (пътя на страданието), който е по-страшен от смъртта. Учат ни (леко и бързо по пътя на Тора) как да се сдобием с небесно наслаждение, помагат ни да се издигнем на изискана и изтънчена висота, която се явява наша съдба, готова и очакваща ни от самото начало (на творението).

И всеки в своето поколение трябва да действа в съответствие със същността на Тора и светостта (свойството отдаване и любов на Твореца).

И вече е казано от мъдреците: „Няма поколение, в което да не е имало Авраам, Ицхак и Яков”. (Предводители, насочващи към пътя на Тора вместо към пътя на страданието).

Баал Сулам. Предговор към книгата „Паним Меирот“, 8.

 

 

Какво е това Творец?

Въпрос: Казахте, че материалното е желание за наслаждение, а духовното – връзка между желанията. Тогава какво е Творецът ?

Отговор: Творецът е това, което разкриваш вътре в своите действия. Разкриваш общата сила – отдаването и любовта, според това как самият ти извършваш действията „отдаване” и „любов”.

Тогава в твоите действия ти се разкрива вътрешна сила и тя се нарича „Творец” (Боре) – „Ела и Виж” (Бо- ела, Ре – виж).

Ние постигаме само според принципа „По действията Ти ще Те позная”. Когато чрез всички свои действия отдолу нагоре постигна сила, която ме напълва – отдаване и любов – по това аз разпознавам Твореца.

Как малкото дете започва да опознава своята майка? То получава някакво впечатление от нейните действия. Но от това впечатление то нищо не разкрива, а само чувства, че някой се грижи за него.

Като й реагира  и като повтаря след нея тези действия, които тя иска от него, а не тези, които то самото би искало да извърши – то започва да я познава. Всъщност в това се състои цялото възпитание.

Така опознаваме висшия – Твореца. Аз извършвам действия, съгласно пробуждащите се в мен решимот. Това се нарича „от действията Твои” – и по този начин „ще Те позная”

Защо това са „действията Твои”?! Нали не са мои! Не. Творецът ми е дал решимо, Той ми дава желание, група, обкръжение, а също и сила да извърша тези действия.

Затова след всяко действие казвам: „Това са Твои действия!” Но от тези действия, преминали през мен и във всички случаи с мое участие, по мое желание – аз съм Те опознал.

Кой Те е познал? Тук  има известна точка на моята свобода на избора, наричана мое собствено „аз”. Аз-ът е предизвикал тези действия от Тебе и затова Те е познал.

По Твоите действия аз съм Те познал. В мен има „аз”, което Те е познало. Действията са Негови, а постижението е мое.

Из урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 02.07.2010

 

Кабалисти за кабалистите, ч.7

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кой е кабалист?

В душата на великите праведници (уподобили се на Твореца в свойството отдаване) има всичко: цялото добро и зло (тяхното зло е поправено на добро, а злото е егоизмът на целия свят, който те поправят), и те страдат за всичко (включват в себе си всички непоправени желания на света, за да ги подготвят за поправяне, като притежатели на тези желания), и получават наслаждение (висшето постигане), когато превръщат (поправят включеното в себе си) цялото зло в добро.

Рав Кук. Орот Кодеш 3, 153.

Няма такова поколение, в което да не е имало избрани личности (ехидей сгула), в които да не почива духът на Твореца, на които се открива пророк Елияу и ги обучава на тайните на Тора.

(Става дума за особени личности, за които постигането на Твореца е било достъпно дори в периода на галут – на изгнанието от духовните свойства и забрана за тяхното постигане, а в нашето време на излизане от галут, това постигане е достъпно за всички).

Рав Хаим Витал. Увод към книгата „Ец Хаим“.

Изучавайки върху себе си духовните закони

Въпрос: Получава се така, че всички наши конгреси са нужни за акумулиране на сила, за да може после, по време на падения, когато се появява свобода на избора между две сили «получаване или отдаване», да изберем подема?

Отговор: На всеки конгрес, след съответната подготовка за него, ние получаваме сила за обединение. Това е духовна сила, защото се ражда между нас.

А след конгреса в нас възниква егоистична пустота, тежест, апатия. Това не е случайно, няма нищо случайно!

Специално ни се дава духовно падение, разкрива се неизправеното поредно желание. А ние сме длъжни с помощта на силите, придобити преди това, да се извдигнем до онова въодушевление, в каквото сме били по време на конгреса.

В идеалния случай сме длъжни за момент да изпитаме падение – и веднага след това да се издигнем на нивото от конгреса. Но за това е нужна голяма подготовка.

Практически не можем веднага да се озовем в миналото си състояние, а поетапно: малко се повдигаме и падаме, още се повдигаме и пак падаме, и така постепенно се придвижваме към състоянието, което сме усещали по време на конгреса.

Това е истинска практическа работа, практическа кабала!

И тъй като успеха зависи от нашите усилия след конгреса, ние сме длъжни да се готвим отрано за този период. Като старец, проверяващ не е ли загубил нещо.

Т.е. още до конгреса трябва да се готвим за него и към това, което ще бъде след него. Тогава бързо ще откриваме себе си в практически подем по 125-те степени на висшите светове.

Из урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 19.08.2010

 

Кабалисти за кабалистите, ч.6

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кой е кабалист?

Става ясно какви достойнства (особени свойства и знания на сърцето и разума) притежава човекът, удостоил се отново да се слее с Твореца.

Това означава, че той се е удостоил с подобие на свойствата на Твореца, с това, че силата на Тора (светлината на поправянето) е обърнала отпечатаното в него, (егоистичното) желание за получаване, което всъщност е било това, което го е отделяло от същността на Твореца (от абсолютното добро и отдаването) в противоположно и е направила от него (именно от своя егоизъм) желание за отдаване.

И всички негови действия, сега са насочени само към отдаване и принасяне в полза на ближния (в което е подобен на Твореца). И заради това, че се е сравнявал със свойствата на Твореца, той е подобен на орган, който някога е бил отрязан от тялото, но се е върнал и съединил с него. И затова отново знае мислите на тялото, както ги е знаел преди да се отдели от него.

Също е и с душата (точката в сърцето на всеки, стремежът към Твореца, след като се пробуди в човека). След като придобие (поправи се посредством светлината) подобие на Твореца (придобие свойството отдаване вместо изходното свойство за получаване), тя се връща (към връзката с Твореца) и отново знае Неговите мисли (като свои, тъй като е постигнала сливане с Него), както ги е знаела преди отделянето от Него, заради (това, че е разкрила) разликата в свойствата на желанието за получаване (от свойствата на светлината, на Твореца).

И тогава бива изпълнено в човека казаното: „Познай Твореца, бащата твой”. Тъй като тогава се удостоява със съвършеното знание – постига разума на Твореца и се удостоява с разкриването на всички тайни на Тора, тъй като мислите на Твореца са и тайните на Тора.

(Тайни се наричат желанията и мислите на Твореца, защото са скрити от човека посредством различията в свойствата, и стават достъпни за човека в зависимост от степента на подобие на неговите свойства и Твореца).

Баал Сулам. „Статия към края на книгата „Зоар““.

Пътуване от Райската Градина и обратно

Творецът е създал желание за наслаждение като ”нещо от нищото” и го е развил в 4 стадия под въздействието на пряката светлина.

И когато това желание е достигнало до последния стадий, ставайки толкова голямо, като напълващата го светлина, предаваща му всичките си свойства, то в най-последния слой (далет де-далет, 4-а част на 4-та част) творението се е усетило като получаващо.

И това е породило, в него, такъв изгарящ срам и чувство за противоположност спрямо Даващия – Твореца, че творението съкращава себе си, отказвайки се да получава.

Това ужасно усещане, което се нарича “изгарящ Малхут” е тъмнина, която е невъзможно да се издържа.

Тя се нарича “празно пространство”, в което не може да свети никаква светлина. В тази последна точка, от 4-та част на 4-ти стадий, става съкращение, Цимцум.

Всички предишни стадий са способни да се уподобят на светлината – в тях я няма тази абсолютна, на нея, противоположност.

Но целият проблем е, какво да се прави с тази последна, четвърта част?! Не е възможно да се зачеркне и да се избавим от нея, тъй като тогава престава да съществува творението, което не се включва вътре в Твореца и е противоположно на Него с всичките си свойства.

В творението е необходимо да се съхрани тази независима точка, от 4-ти стадий – като негова основа. Тъй като, ако не е този срам, то гостът напълно би се подчинил на Домакина и би правил всичко, което той поиска (както домашното куче, предано на стопанина) – всяка нежива, растителна и животинска природа.

Но кога той се нарича ”гост” – човек, противоположен и чужд на домакина? И така именно той сам се усеща, а Домакинът му се радва от все сърце и само пита с какво още да му угоди, само на госта да му бъде добре. Той казва: ”Вземи, всичко е твое!”

Но гостът отговаря: ”Това не е мое – това е Твое!” Той е неспособен да се избави от това усещане за срам в стадия ”далет де-далет” и е задължен да го съхрани, за да не изчезне като творение.

И ако пребиваваме в Райската Градина – в чисто отдаване, в Бина – това е все още ангел, а не истински човек.

Докато не намерим вътре тази зееща празнота, която е невъзможно да се напълни, докато в нея не се разкрие целият срам, необходимостта да прикрием себе си с ”облекло” – потребността от изправяне – до това време човек не е готов за своята мисия.

И за да помогне на човека, от него излиза и се отделя неговата жена – жената Нуква, ”създадена от реброто му”.

Именно тя разкрива тази празнота и заедно те (Зеир Анпин и Малхут, Адам и Хава-Ева) усещат необходимостта от облекло – отразената светлина, намерението, заради отдаване, както гостът по отношение на Домакина. И за сметка на това могат да постигнат поправяне – да действат само заради отдаване на Домакина и да преобърнат срама в достойнство и почит.

Това е сложно и дълго пътуване. На всеки в света е известен този разказ за Адам и Ева, но никой не подозира, че под него се скрива…

От урок по статията ”Предисловие към ”Паним Меирот””, 13.07.2010

Кабалисти за кабалистите, ч.5

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кой е кабалист?

Но същността на думата „духовно” (свойството отдаване) няма никакво отношение към философията (защото тя не се занимава с поправянето на човека, а философите размишляват със своите егоистични свойства), защото по какъв начин могат да обсъждат онова, което никога не са видели и усетили?

(Тъй като усещат само в земните свойства, а духовното се постига в свойството отдаване, което е обратно на земното, на егоистичното). Върху какво се основава това (тяхното твърдение, че разбират духовното)? (Ясно е, че се основава на пълното им невежество!).

Защото ако има някакво (вярно) определение, позволяващо да се различи и отдели духовното от материалното, то никой не може да го даде, освен онзи, които е постигнал веднъж духовното и го е усетил (и затова знае точно какво е и материалното, и духовното), а това са истинските кабалисти (постигнали, още в нашия свят, и духовния свят).

Затова ние (за да се опитаме да разберем защо съществуваме и как правилно да живеем дори само в нашия свят) се нуждаем от науката кабала.

Баал Сулам. „Кабала и философията“.

 

Не изпускай шанса си

Силно се надявам, че ще разберете какво представлява Духовния стимулатор, който искаме да построим. Групата е нещо изключително неясно, непознато, неуловимо. Сякаш някъде виси във въздуха. В същото време стимулаторът е съвсем осезаемо място в Интернет, където са съсредоточени, въпросите, отговорите, стремежите, целите и изясненията. Можете да се отнасяте към него като към трето лице. Това отношение към групата, душата, духовния свят и Твореца е по-разбираемо за нас.

Духовният свят се разкрива в нашата връзка, в мрежата, която ни свързва. Затова трябва да построим това място в Интернет, то ще ни свърже. Мислете за него като за връзка между нас и всеки път й придавайте по-голяма сила. Всеки може да получи голямо впечатление и въодушевление, вземайки участие в стимулатора, защото е едно по-ясно и осезаемо обкръжение, до което всеки може да се „докосне”.

Днес хората живеят в Интернет и разкриват целия свят от чувства и нови измерения там, а не в материалната действителност. Ако постигнем състояние, в което групата ни влияе и пробужда чрез симулатора, няма да изпуснем дори един миг от духовния напредък.

Може би целия човешки живот е само един миг и даже той може да остане незавършен. Това е защото мигът започва свише и се довършва от нас отдолу. Творецът пробужда човека и той трябва да реагира. Ако той отговори на предложението да се приближи, тогава мигът е завършен и  ще започне следващият.

Животът е изграден от подобни моменти. Те предопределят напредъка ни и това, колко ще постигнем през жизнения цикъл. Но ако човек не отговори, мигът никога не завършва… Сграбчи момента!

 

От ежедневния Кабала урок – 13.08.2010

Ежедневен урок по Кабала – 26.08.2010 г.

Част 1: Повторение на урока от 19.08.2010 г. Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 13, 1988 г.

Видео (англ.) N/A Аудио (англ.) N/A

Видео (рус.) N/A Аудио (рус.) N/A

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 50

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 6, част 15, стр. 1691, п. 05.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Урок по статия на Баал Сулам – „Арвут (Поръчителство)“, п. 21

Урок на  групата от Ню Йорк съвместно с Бней Барух

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 5: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 32, 1988 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне


Всеки човек има душа

Dr. Michael LaitmanАко човек учи кабала само, за да се сдобие със знание без да има желание да се поправи, тогава това няма да има никаква полза, защото целта на ученето е да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Затова, в миналите векове, кабалистите са криели своите текстове. По това време човечеството не е усещало нуждата от поправяща светлина и затова не е имало смисъл да се дава на човек кабалистична книга . Той не би видял нищо в нея, а само мъртви букви или празни клетки.

Затова кабала е била забранена. Ако човек няма правилно желание, кабала няма да му е от полза. Всъщност, дори ще му навреди, защото той ще учи механично и ще остане в същото материално измерение, в което е бил.

Ако е така, защо разпространяваме кабала сред масите, включително и сред онези, които все още нямат духовно желание, „точка в сърцето”? Истината е, че желанието на човек включва всички нива. Общият духовен съсъд включва всичко души, всички хора, дори и онези, чийто решимо за духовно поправяне не се е проявило още. Разликата е в това, че те още не могат  да започнат  поправяне, защото, все още не усещат нужда да постигнат духовна цел.

Въпреки това, всеки човек има душа! Всички хора са неделими части от Малхут на света на Безкрайността. Можем да присъединим всички тези души към себе си и така да ги включим в нашия кръг. Така обкръжаващата  светлина, която ние привличаме, ще въздейства и на тях.

И макар обкръжаващата светлина  да не им влияе със същата сила, както на нас. Тя въздейства пряко на нашето духовно решимо, а тяхното  решимо не е разкрито все още и затова, светлината му влияе непряко. Въпреки всичко, това ги приближава до поправяне и ги включва в нашия общия духовен организъм.

Затова, работата, която правим не е напразна. Баал Сулам пише, че разпространението на науката кабала сред масите е „зовът на рога на Месията”.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““ – 11.08.2010