Entries in the '' Категория

От какво ни пази клипа?

Въпрос: От какво ни защитава клипа (кората, нечистата сила)?

Отговор: Клипа ни защитава от Твореца! В своята гордост ние не можем да се съединим с Него и винаги се развиваме с помощта на две сили. Едната сила ме развива отвътре с помощта на светлината, а другата ме удържа и спира, за да остана вътре в желанието да се насладя заради себе си – именно това е клипа.

Но когато израснем до следващото състояние, тогава е необходимо да свалим и изхвърлим клипа, за да може узрелият плод да бъде използван като храна за човека. Затова е прието кората да се изчиства от плода и да не се използва като храна…

От урок по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 14.07.2010

Заедно ще се издигнем!

Въпрос: Как се извършва духовното поправяне?

Отговор: Отначало висшият духовен парцуф се спуска към низшия и се прилепва към него, приемайки неговата форма и свойства. След това идва светлината и благодарение на тази връзка, висшият се издига и може да обхване низшия като го издигне със себе си.

Затова, именно  падането и разбиването дава възможност за следващото поправяне. В началото висшият се спуска към низшия, разваля се, става по- лош, изравнява се с низшия и те стават едно цяло.

Но когато след това идва светлината, частта от висшия паднала в низшия може да се пробуди, защото това е неговата светлина, светлината на отдаването!

Низшият не може да се пробуди от тази светлина, него не го впечатляват разкази за любов и отдаване, защото притежава само желание да получава наслаждение!

Но за сметка на тяхната връзка, висшият, издигайки се, може да издърпа низшия със себе си, защото те заедно са се намирали в падение. И в това е цялото чудо на поправянето…

От урока по „Учение за Десетте сфирот”, 05.07.2010 г.

 

Свободата – подарък от първородната змия

В някакъв момент откриваме, че целият ни живот може да се раздели на два периода, според това как се отнася към нас висшето управление, силата на Твореца.

Първата „половина“  е детството, където природата (т.е. обкръжаващите)  ни защитава по всякакъв начин, а втората – там, където свършва тази защита.

Аз ставам възрастен, и  вместо да ме защитава, природата започва да ме притиска и да изисква, като ме натоварва с отговорности.

Трудно е да се разбере защо е  устроено така, че човек се ражда абсолютно безпомощен, лежейки в ръцете на майка си и баща си и  в тежест на обществото.

А през втората част от живота, стъпвайки си на краката, човек е длъжен да работи тежко, да защитава другите и да им осигури „щастливото детство”, което сам някога е получил.

Ние като че ли виждаме в това отражение на духовния закон, когато долната част (АХАП) от висшия парцуф се спуска към горната част (ГЕ) на нисшия парцуф, за да го подтикне напред.

Работата е в това, че ни трябва взаимно проникване на свойства с Твореца, което става в обратна форма – по пътя на разбиването, „грехопадението на Адам Ришон”.

С помощта на първородното Зло (змията), ние придобиваме особена празнота в себе си – място за бъдещата душа. Именно там ще намерим себе си в сливането с Твореца и ще достигнем Неговата висота, изпитвайки доброто и злото.

Но целият този път все още трябва да се извърви… У нас все още я няма тази точка на независимост и ние сме управлявани с помощта на „ангели” свише (висши сили).

Т.е. всичко, което имаме е от Него. Светлината първа действа във всичко, а ние сме само нейни производни.

Как да направим така, че творението да бъде първо, а разкритието на Твореца и изграждането на Твореца вътре в творението – вторично?

Ако аз се намирам в този свят без абсолютно никаква опора и до мене нямаше никакви кабалисти, то откъде бих могъл да взема възможността за каквато и да била свобода на волята, за тази важна точка?

Всичко останало може да ни даде Твореца, но тази свобода не трябва да излиза от моето желание за наслаждение.

Защото макар, че това желание е пълна противоположност на светлината, то всецяло се управлява от нея, но в обратна форма. Светлината действа и моето желание отскача на обратната страна.

Откъде идва моята самостоятелност, без която цялото творение би загубило смисъла си?

Ние я получаваме именно от първородното Зло – няма откъде другаде да я вземем.

 

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 16.08.2010

Не се натоварвайте с излишен товар по пътя

Изпълнението на вътрешната работа ни се разкрива на части. Не ни е дадено да видим цялата  работа, която сме свършили, за да не ни се пречи.

Човек постоянно е погълнат от разкриващи се в даден момент желания и забравя за всичко, което е направил преди, всеки път усещайки себе си пуст.

И колкото повече работи, толкова повече от него се скрива това, което вече е направил.

Дори да е направил много поправки и нищо да не е провалено, на него му се дава усещането, като че ли нищо не е направил, за да бъде в него винаги възможността още нещо да направи, за да се разкрие ново желание, както първия път.

И така продължава, докато не свърши определения обем работа, когато в едно заключително действие „Рав паалим умекабциел” му бъде разкрито всичко, събрано за това време на поправка.

И по пътя сме длъжни да забравяме за всички минали състояния, за да получим желание към следващото действие. Иначе бихме спрели и не бихме се напредвали.

Докато човек не завърши цялото поправяне, от него се скрива всичко от миналата му работа, все едно нищо не е направил. Но всичко се разкрива изведнъж – в Края на поправянето!

Всичко се върти в своя кръг и тъй като всеки път идва ново желание, на нас ни се струва,  че това е ново състояние.

Всеки ден сякаш започваме всичко наново, разкривайки и в материалния свят нов апетит, нов вкус, а така е и в духовното.

Затова, даже ако ни се струва, че нищо не сме направили в духовното и нищо не сме достигнали, то след това ще се открие, че това не е така. А до самия Край на поправянето не трябва да се молим и да искаме никаква сметка от миналото.

Обратно, трябва да благодарим, че миналото е скрито от нас и не ни заслепява, не ни пречи да вървим, позволява ни всеки път да започнем цялата работа отново.

От урока по „Учение за Десетте сфирот”, 06.07.2010 г.

Ежедневен урок по Кабала – 25.08.2010 г.

Част 1: Повторение на урока от 18.08.2010 г. Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 11, 1986 г., „Истинска молитва“.

Видео (англ.) N/A Аудио (англ.) N/A

Видео (рус.) N/A Аудио (рус.) N/A

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 41

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 6, част 15, стр. 1689, п. 15.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Урок по статия на Баал Сулам – „Арвут (Поръчителство)“, п. 20

Урок на Московската група съвместно с Бней Барух

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 5: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 8, 1991 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне


Вече имаме първото духовно желание!

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Защо след всеки конгрес, където усещаме голям подем и вдъхновение, винаги усещаме и падение?

Отговор: Това е духовен процес. По време на конгрес ние получаваме голямо „Кли” (духовен съсъд) и се свързваме с ново, по–голямо желание. Обаче, ако след това не добавим нищо към това ново желание, ние ще се усетим празни.

Докато трае конгресът аз се свързвам с желанията на хиляди хора и усещам, че сме един човек с едно сърце. Усещам нашето взаимно поръчителство сякаш съм загубил себе си и съм се разтворил в тях. Аз се оставям в техните ръце! Дори, и ако това усещане е там само за няколко мига и несъзнателно, все пак се случва. Така за първи път се свързвам с другите и разкривам духовно желание, Кли, което не съм имал преди.

Преди това съм имал само материални желания, които съм искал да запълня егоистично. Това се нарича животинско ниво на желание. Обаче, сега, без дори да знам как се е случило, аз съм се включил в нещо много голямо. Тази връзка е липса на духовност или отдаване. Това е духовно желание, което преди не го е имало в мен.

Сега трябва да работя с него. И все пак, вместо да работя, аз го оставям и искам да се върна към моето предишно обикновено желание и да очаквам обикновени егоистични напълвания отново. А какво правя с това ново духовно желание? В сравнение с материалните желания това огромно духовно желание остава празно!

Затова загубвам вкус за живота си и не разбирам как мога да напълня себе си. Обикновените „месо и вино” не ми дават напълване както преди. Затова, в светлината на наближаващия конгрес през Ноември, където ние ще разкрием дори по-голямо, по-силно духовно желание, трябва да подготвим правилен отговор за него сега, предварително.

Стълба към Безкрайността

Dr. Michael LaitmanЗоар говори за висшия свят, който разкриваме в себе си. Всичко описано в книгата се случва вътре в нас. Всъщност, ние възприемаме реалността по същия начин. Разликата между световете или възприятието е, че възприемаме света индивидуално, в нашия егоизъм, докато висшия свят се възприема колективно, във взаимоотношенията и във връзката между нас.

Връзка чрез взаимно отдаване и любов се нарича душа, а това, което възприемаме в тази душа, се нарича духовен свят. Като поправяме себе си ние поправяме първоначално разбитата връзка (кли) и така разкриваме различни свойства на тази връзка, за които говори Зоар. Общата връзка между всички части на душата или на творението се нарича Творец. Целият духовен свят се състои от различни видове връзки, които се наричат Авраам, Исак, Яков,  различни ангели, както и неживи, растителни, животински и духовни обекти. Всичко това се разкрива във връзката.

Сега ние възприемаме света и мислим, че той съществува сам по себе си. Обаче това е илюзия. Истината е, че възприемаме вид връзка между нас, която наричаме с това име. Последното или най-ниското ниво на връзката между частите на душата (отделните души), дава усещането за лоша връзка, която се нарича „този свят”. Когато постигнем абсолютната връзка между всички части във вселената, се нарича свят на Безкрайността, защото това е безкрайна връзка без никакви определени граници. Това е наистина над времето и пространството.

Между абсолютната връзка в света на Безкрайността и пълната ѝ липса в този свят има пет нива или пет свята, наречени Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Ние, всъщност, съществуваме само в една действителност и това е светът на Безкрайността, но нашето възприятие за това зависи от нашето отношение към връзката. Това включва 1) егоизъм или възприятие, и 2) отдаване или любов. Нашият живот е усещане за качеството на връзката между частите на реалността.

Ако искаме да разкрием истинския свят, да го разберем, да го постигнем и да му се насладим, трябва да се опитаме да се видим по-свързани докато четем книгата Зоар. Тогава, ще започнем да разкриваме по-силна връзка и висшия свят. Този метод за разкриване на висшия свят се нарича „Ще направим и ще чуем” (Наасе ве Нишма).

От урока по книгата „Зоар“ – 18/08/2010

Програмата на творението

каббалист Михаэль ЛайтманДа изпълним целта на творението означава да станем подобни и равни на Твореца. Такава е Неговата програма по отношение на нас, тъй като това състояние е най-доброто, най-съвършеното.

Но за да станем равни Нему, ние трябва да намерим желание, което да Му е равно.

Творецът е създал точката на желанието, а след това я напълва със своето отношение, със светлина, с всички наслаждения и любов към творението.

Той показва две свои отношения към творението – светлината Хохма и светлината Хасадим. От това желанието става огромно, свят на Безкрайността.

Но ние трябва да добавим към това желание и своето, което е обратно по отношение на Твореца. Затова Твореца влага в създаденото от него желание точката за отдаване, а ние със своите усилия я развиваме по отношение към Него, до размера на Неговото отношение към нас (увеличаваме 620 пъти).

Не е възможно да се променим с осъзнаването на промените отведнъж, а постепенно стъпка по стъпка, с малки промени. Пътят се състои от падания и изкачвания.

Понеже, от една страна, творението трябва да остане празно, желаещо да се напълни, а от друга страна, над това празно желание, то трябва да се прилепи към Твореца и да стане подобно Нему . Затова в творението се съчетават винаги две противоположни състояния.

Има две светлини: пряка и обратна. Творецът иска от нас чрез обратната светлина да се обръщаме към Него така,  както Той към нас със своята пряка (директна) светлина – да станем такива като Него.

Но за Него отдаването – това е Неговото желание, Неговата природа, а за нас отдаването е намерение да отдаваме при желание да получаваме заради Него.

И затова ние можем да Му бъдем противоположни по нашите и Неговите желания, но равни, подобни на Него, по намеренията – отдаването и любовта.

Ако аз се обръщам към него със своето желание, то аз съм Му противоположен. Ако аз се обръщам към Него със своето намерение, то аз съм такъв като Него.

И затова в своите отношения с Него, аз през цялото време падам (заради разликата в нашите желания) и се издигам (заради сходството в нашите намерения). Когато в мен се увеличава желанието, аз ставам противоположен на Твореца, а когато поправям своето желание за получаване в намерение да отдавам – аз Му ставам подобен.

И така през цялото време се „люлея” между тези два полюса, но най-важното е моето „Аз” да остава по средата, в средната линия, да придобие максимум противоположно на Твореца желание да получава, а след това да присъедини към него съответното намерение за отдаване. Да създаде своя средна линия за получаване заради отдаване на Него, заради Него, и в Негово подобие, да се прилепи към Него.

Ако за мен не е важно как усещам своето състояние, добро или лошо, а най-важното е да остана в намерение да достигна максимално подобие с Твореца – това означава че аз се намирам в средната линия.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 07.07.2010