Entries in the '' Category

Духовният стимулатор – крачка към обществото на бъдещето

каббалист Михаэль ЛайтманНашата цел e да доведем цялото човечество до абсолютна свързаност. Нашият духовен стимулатор въплъщава в себе си онова виртуално пространство, което по-късно ще стане духовно и в него ще усетим връзката помежду си.

Развивайки се с негова помощ постепенно, стъпаловидно ние ще усещаме все по-голямо единство – ще започнем да усещаме общото свойство взаимно отдаване – душата.

Впоследствие такова духовно общуване ще стане база за създаване на обществото на бъдещето, съгласно принципите за връзка между частите на общата душа, които описва Баал Сулам в статиите „Последното поколение” и „Строежът на обществото на бъдещето”.

Това общуване ще включва в себе си всички нови системи на новото общество и държава, с всичките служби и връзки, започвайки от нивото на този свят, та до висшите духовни връзки.

В хода на изграждане на връзки между другарите (а за такива ще се смятат всички членове на обществото), структурата ще приема различни форми и ще създава различни виртуални платформи в интернет, за да може всеки път да се изразява развиващият се модел на обществото.

Всички духовни светове, Творецът и новото възприемане на реалността се разкриват чрез промените, с поправянето на вътрешните връзки между нас.

Духовният стимулатор позволява да се ускори духовното развитие и да му се придаде правилна насока. Личното участие в този стимулатор ще даде на човек възможност за оценка, да усети и да провери в какво действително състояние на развитие се намира.

Издигаме се заедно и нито крачка назад

сердце - группа Днес ще се проведе вечер на единството в Беер-Шева – и всеки път се издигаме на още едно стъпало по-нагоре.

Даже ако самото събитие не е от голям мащаб, то винаги се добавя към предшестващото го.

Ние не усещаме акумулация на нашите усилия, но така се случва и в нашето земно развитие, когато трябва да изпълним множество действия, за да осъществим видим успех в израстването. Както бягството от Египет – неочаквано, в бързина и тъмнина.

Затова днешното събитие е толкова важно. Несъмнено всяко следващо събитие е още по-важно, опирайки се на предходните състояния и издигайки се над всичките тях.

Ако съединим всички предходни състояния заедно, всяко следващо ще е по-голямо, без значение дали ние чувстваме това или не. Действието се оценява не по нашето усещане.

Да се надяваме, че сме вече достатъчно подготвени и след това ще можем да преодолеем падението – като старец, вървящ приведен на две, който през цялото време проверява дали не е изтървал нещо.

Така и ние трябва сега да решим, че се издигаме и вече не падаме!

„Издигат те в духовното, без да те спускат!”

Трябва да бъдем готови незабавно да преодолеем чрез вяра над знанието цялата слабост, която ще се разкрие след срещата и обединението. Да усилим нашата връзка така, че да почувстваме себе си в онова състояние на единство, както по време на срещата.

Постигнатото състояние на срещата не трябва да изчезне! Неизбежно ще усетим празнота, защото сме се издигнали до някакво състояние на единство, а след това сме паднали още по-ниско, отколкото сме били – въпросът е в това какво ще направя с това падане?

Най-главното и ценното е отрицателната добавка, защото с нейна помощ ние можем да се издигнем още малко нагоре.

Тази добавка на егоизъм ни дава възможност да се издигнем над него „с вяра”- свойството отдаване, „над знанието”- усещанията. Силата за преодоляването на падането идва свише, ако съвместно се молим за нея.

В този случаи може да ни помогне само системата „стимулатор”, в която продължаваме обединението след отминалата вечер на единството, за да можем още по-силно да изразим себе си там.

С всяка среща ние натрупваме още по капка единство, или „Грош по грош, докато не стане голям капитал”.

А колко е спестено – на нас не ни е известно, докато не достигне определената сума, необходима да заплатим за входа във висшия свят…

Но това винаги се случва неочаквано, в бързина, като бягството от Египет –невъзможно е да знаем за него предварително.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””,18.08.2010

Издигане по стъпалата на любовта

Въпрос: В какво желанието за съединение се изразява по-силно – в мислите или в усещанията?

Отговор: Желанието да се съединим заедно се изразява в това, че аз искам да бъда в общо усещание,  където няма разделяне на „аз” и „ другите”, а има нещо общо.

Но не знам какво е това. Аз не желая да чувствам своето „аз”, а искам да усещам „ние”, където няма разделение на мен и другия. Това е нова реалност, родена от нас.

Защото на всяка по-висока степен, която ние пораждаме със своите усилия – желанието е неразделно в сравнение с нашата степен, като че ли множество капки вода се сливат в една голяма капка.

И тогава няма възможност да различим нашето предишно състояние, когато всеки от нас е бил отделно.

Невъзможно е точно да се изрази с нашия език, но аз, като че ли, изгубвам себе си, няма го моето „аз” – на следващата степен то се превръща в „ние”.

Но по отношение на още по-високата степен – отново, постепенно се разкрива нашето разделение.

Защото, когато постигаме по-висока степен, където всички се сливаме в една капка, в нас започват да се разкриват нови желания, нови пластове на егоизма.

От къде се разкриват те? – От АХАПа  на висшето, който ги осветява. Тогава аз започвам да откривам, че всъщност не съм свързан с останалите, че аз съм отделен, и другите – също.

Това се случва в нашия живот – искаш да се свържеш с някого от цялото си сърце и душа, а след миг вече, започват разни сметки, които ни разделят.

В духовното става същото, но именно за това, защото висшият започва да осветява твоите недостатъци в това състояние.

Струвало ти се е, че сте постигнали единство, а сега ти се показва, че не е така, – отново ви разделят егоистични сметки и дори ненавист, макар по-рано да си мислил, че между вас цари любов.

Както и в нашия свят – ние мислим, че през цялото време сменяме любовта с ненавист, а ненавистта с любов.

Но това не е така. Това са различни степени. Всеки път ни се разкрива по-голямо его и затова на всяка степен злото се обръща в добро, а после – доброто, отново в зло и така ние напредваме.

 

От урока по книгата Зоар, 18.08.2010

Пясъчната буря на моя егоизъм

Въпрос: Вие искате да кажете, че от това, че аз сега егоистично използвам съседа си – в Индия ще се разрази пясъчна буря?

Отговор: Да! Човек трябва да разбере, че всички проблеми идват от липса на връзка между нас.

Това не значи, че с отделянето от теб, аз веднага предизвиквам пясъчен ураган.

Но, противопоставяйки ти се, аз внасям дисбаланс в равновесието на природата.

Всички природни сили се намират в единство, взаимовръзка и равновесие, във всеобща хармония.

Освен човекът, който с растящия си егоизъм не се съобразява с другите, става отрицателен елемент и нарушава баланса на всички сили (на неживата, растителната, животинската природа).

Решението на проблема е да станем интегрална част от природата, както всичките ѝ останали части.

Ние откриваме, че светът се намира в единство, в пълна взаимовръзка, съществува като затворена система, където всички са свързани помежду си. Това означава, че ние сме задължени да се свържем като „един човек с едно сърце”.

А ако възразите, че не сме способни на това – съществува науката кабала и нейното предназначение е да извиква силата на обединение.

Човечеството неминуемо ще дойде до този извод, това е вече близо. Ако ние вече сме влезли в този период, то от тук нататък всичко ще става много бързо.

От урока на тема  “Актуалност в светлината на кабала – 10.08.2010г.