Entries in the '' Категория

Цялата история е вътре в нас

Зоар, глава „Ваехи“, п.24: Третото изгнание е най-дългото изгнание, в което се намираме, то символизира стоте години живот на Яков в сравнение с четиридесетте (години) на вавилонското изгнание.

Не трябва да приемаме целият този разказ като историческо повествование. Тъй като история няма.

Цялата тази реалност, в която по наше мнение живеем сега, също преминава вътре в нас под формата на въображаеми картини, в нашито желание (кли).

Трябва само да поправим програмата за възприемане – и тогава ще усетим в себе си истинските (подобни на създалият ги Творец) свойства, истинския свят.

И затова се отнасяме към цялото повествование Зоар като покана за разкриване на всичко описвано – в нас, в усещанията и разбирането, в разума и сърцето.

Из урока по книгата Зоар, 16.08.2010

 

Трудно е да бъдеш човек

Човек трябва да избира между истината и лъжата. А между сладкото и горчивото няма какво да се избира – ясно е, че за себе си ще избирам винаги доброто, сладкото, а не лошото, горчивото. Не мога да предпочета лошото състояние пред доброто.

Но ако видя срещу „сладко – горчиво” да стои „истина – лъжа”, то аз може би ще избера горчивата истина, неприятното усещане, защото за мен е важна истината.

Това са две различни плоскости: животинско ниво – анализ на „сладко – горчиво” и ниво човек – анализ на „истина – лъжа”, на който работи чрез „вяра над знанието”.

Ако си се издигнал към единствения избор „истина”, в който са включени всички сили и възможности – това означава, че си достигнал сливането с Твореца.

Но ако оценяваш само „сладко – горчиво” – това е животински анализ (избор). А „животното” на своето ниво никога не греши, то винаги избира това, което е добре за него! Но няма придвижване към ниво „човек”.

Но природата не позволява да останем само на ниво „животно”, принуждава ни да се развиваме.

На степените на природата на неживо, растително и животинско ниво анализът на поведение се свежда само до анализ на „сладко – горчиво”, с предпочитание на сладкото.

Докато за човека има разлика между двете нива: животинското в него, с анализ на „сладко – горчиво”, и човешкото в него, с анализ на „истина – лъжа”.

Затова човек през цялото време се намира в объркване между животинското и човешкото в себе си, в чудене „какво да избера” и търсене на компромиси – тъй като му се иска сладкото, но вижда че ползата е в истината.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 17.08.2010

 

Кой ще разкрие истината на човека?

Въпрос: Откъде човекът, намиращ се в празната капсула на своя егоизъм, може да научи къде е истината и къде лъжата?

Отговор: Ето сега вие ще разберете каква огромна помощ ни е оказала първородната змия, подтиквайки ни към прегрешение с дървото на познанието.

Именно благодарение на това, че огромното егоистично желание, което се нарича „Змия” се е разкрило, ние сме получили възможност да се издигнем от стъпалото „животно” на стъпалото „човек”.

Разликата (знакът делта на рисунката) между двете стъпала се нарича „Змия”. Ако искаш да се издигнеш от едното стъпало на другото, моля, издигни се. Но ти трябва да работиш срещу тази Змия, срещу пустата област, която е създала в теб. А ако не беше тя, ти щеше да си останеш „животно”.

Именно силата на егоистичната змия отглежда в нас човека! Всички разбивания, прегрешения и престъпления, описани в Тора, са полезни действия – подготовка на злите желания, чрез поправянето на които откриваме Твореца.

Тази змия ни дава допълнително желание за поправяне, за подем. А неговото поправяне става чрез книгите, групата, учителя, разпространението.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 17.08.2010