Entries in the '' Категория

Най-лекият път в духовното

каббалист Михаэль ЛайтманБаал Сулам, Рабаш, както и другите велики кабалисти ни разказват, че ако желаем да напредваме, за нас няма по-лек начин, освен през цялото време да мислим и да си представяме, че всички сме заедно.

Тъй като те описват духовната реалност, намирайки се вече в нея. А как и ние можем да се окажем в нея?

За тази цел ни е дадено спомагателно средство: да си представяме, че сме свързани с другарите си чрез любов и поръчителство, желаещи да достигнем същата реалност.

Тоест, със своята вътрешна работа аз влизам в скритото от мен състояние, което засега не виждам, не мога да си го представя и не го разбирам.

Затова – дайте да си го представяме заедно. Това със сигурност ще ни доближи до разкриването на онази реалност, за която ни разказва Зоар.

От урока по книгата Зоар, 16.08.2010

Изграждаме новата реалност!

„Зоар”, глава „Ваехи”, п.26: „И призовал той сина свой Йосеф”. Проверил Яаков своите синове и им казал: „Виждам, че на вашите синове им предстои да преживеят големи беди и нещастия. И за тях е необходимо да спечелят висшето милосърдие”.

Всичко, което е описано в Тора, в kнигата „Зоар” и изобщо в така наречените „свети книги”, написани от кабалистите, т. е. от постигналите висшия свят, които изхождат от своите усещания за този свят, всичко описано се случва изключително вътре в нас. Извън нас нищо не съществува!

А цялата наша настояща действителност, онова, което усещаме сега, е предназначено само за да се събудим за възприемането на новата реалност. И по-точно – за нейното формиране вътре в нас.

Ние трябва да променим своите свойства и тогава ще формираме в нас бъдещия свят, новата реалност. Няма време, няма външни изменения.

Пробуждат ни единствено с помощта на неприятни състояния, за да се променим и видим истинската и единствена реалност – света на безкрайността.

От урок по kнигата „Зоар”, 16.08.2010

 

Черното сияние на Малхут

На единия полюс се намира света на Безкрайността – това съвършено наслаждение във всякакъв смисъл: постижение, разбиране, усещане, вечност, съвършенство. А на другия полюс – този свят, в който трябва да се усеща недостатък във всичко.

Но за да ни дадат възможност да съществуваме някак в него, се прави скриване на света на Безкрайността и ние не усещаме  толкова трагично неговия недостиг в този свят  – именно защото Безкрайното изобилие е скрито от нас.

Светът на Безкрайността сякаш се смалява, стъпало по стъпало, създавайки си пет нива на скриване – пет свята. А ние се намираме под всички тези светове и затова не чувстваме колко много не ни достига!

Но, според степента на своето развитие, ние растем и се издигаме в егоизма си и постепенно все повече ни се разкрива светлината, от което чувстваме все по-голям недостатък, все по-голямо зло.

Затова, ако не направим себе си подобни на светлината, ще се чувстваме все по-зле през цялото време! Защо се учудваме , че в съвременния свят се случват такива катаклизми?  Егото расте и ни прави все по-противоположни на светлината.

 

Разликата (делта) между желанието и светлината става все по-осезаема и в резултат страдаме все повече. Ако не бяха скриванията на всичките тези светове, ние не бихме могли да се понасяме, тъй като бихме усещали себе си по отношение на Безкрайността.

Разликата би била толкова огромна, че такова страшно усещане не би могло да се понесе.

Може би вие вече сте преживели такова усещане, а ако не, то ще го усетите, тъй като всеки е длъжен поне веднъж в живота да премине през него – това се нарича «Светене на Малхут», усещане пред себе си на абсолютно непрогледна черна тъмнина, нещо ужасно страшно. Разкрива ни се делта между точката от нашия свят и Безкрайността, давайки ни малко да почувстваме тази ужасна тъмнина.

Но всички 125 степени на скриване, отделящи ни от Безкрайността, са създадени именно за да можем да понесем това свое състояние. Зад всички тези екрани-скривания ние се чувстваме уверени, като новородено с майка си, което само не е в състояние нищо да направи, но се чувства под нейна закрила. Така и ние усещаме себе си под защитата на  всички тези скриващи екрани. Иначе не бихме могли да изтърпим натиска на висшата светлина.

Светлината би се усещала като тъмнина! Така наречената «пулса де нура» – удар на светлината, когато светлината е повече, отколкото кли е в състояние да приеме. Това е много неприятно усещане, тъй като трябва да се намираме винаги в равновесие по отношение на всички въздействия – и добри и лоши. Дори ако доброто ни се дава в изобилие, превишаващо възможностите на нашето кли, ние не можем да го понесем.

Известно е, че всички предпочитат топлината пред студа, но когато е прекалено горещо – това вече не е хубаво и с нищо не е по-добро от студа.

Из урок по статия на книгата „Шамати“, 13.08.2010

 

Кога се свързваме със светлината…

По време на четенето на книгата Зоар. Всички книги, написани от кабалисти, могат да ми донесат светлината, възвръщаща към източника. Но с най-голяма сила светлината идва към мен при четенето на книгата Зоар.

Само светлината въздейства, ако искаме заедно да достигнем поръчителство, единство, любов, да станем като «един човек с едно сърце», да се уподобим на висшето.

Доколко разбираме – не е важно. А ако не съм способен да се съединя, ще дойде сила свише и ще направи това.

Веднага щом се почувствам макар и малко свързан с всички останали, в тази връзка ще разкрия духовния свят. Това се случва вътре в нас, като човек, намиращ се в безсъзнание, който започва да идва на себе си и да усеща къде се намира в действителност.

Скриването изчезва – чувствам, че тук винаги е била и е съществувала реалност, която по-рано не съм усещал. И всичко зависи само от това, че искам да бъда свързан с останалите нейни части. В правилната връзка между нас аз разкривам истинската реалност.

От урока по kнигата Зоар, 13.08.2010

 

Зоар е връзката с висшата сила

Ние нямаме  друга възможност да бъдем във връзка с висшата сила, която ни поправя, освен при четене на книгата Зоар.

Разбира се,че останалите книги също помагат, но Зоар притежава най-голямата сила да ни свърже.

Ако имахме възможност да сме в правилните намерения повече време, ние щяхме повече да четем Зоар.

Работата е в това, че още не сме способни да поддържаме правилни намерения при четене на Зоар повече от ¾ часа.

Но поне в течение на тези 45 мин. сме длъжни да се съсредоточим върху това, какво именно желаем и как си представяме бъдещото състояние, за което говори Зоар.

Това е много важно. Така детето взема пример от възрастните, желаейки да им подражава във всичко, което вижда.

За него нищо не е важно освен това. То иска да прилича на възрастния и това е. Той няма разбиране, постижение, няма нищо – то само повтаря  примера на възрастния.

Така и ние трябва да искаме да усетим картината на реалността, за която разказва Зоар и да си представим, че всичко това е връзката помежду ни.

Зоар през цялото време описва връзката между нас – Зеир Анпин, Малхут, трите линии и ограниченията. Всичко това разкриваме между нас, в общите желания.

Затова нищо не ни трябва, освен силното общо желание светлината да дойде, да разкрие връзката между нас, а в нея всички онези желания, за които четем в Зоар.

Самото действие е много просто, но не и осъществяването му. Това отнема време за постигане: да седна с книгата и да си представя, че става дума за връзката между нас, в която аз разкривам всички думи и действия. Всичко е във връзката между нас и там се разкрива Твореца.

Да се съвмести всичко заедно  не е  лесно. Но когато достигнем това, в теб  повече няма никакъв контакт с висшата сила – само в желанието да я разкрием  между всички.

И  нямаш друго средство, освен Зоар, която разказва за тези състояния, които ще  разкриеш.

Тогава ти, като малко дете, стремящо се да прилича на възрастен, желаеш да разкриеш и с всичките си сили се устремяваш към това.

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2010 г.

 

Нищо не е случайно!

Въпрос: Кабала казва, че причина за всичките проблеми е егоистичнoтo желаниe в човека.

Но каква връзка има между това, че аз съм егоист и съм противоположен на Твореца, и горещините в Москва и екологичната криза?

Отговор: Всички се намираме в затворена система (сфера), наречена „Творец”, свойството на която представлява пълна връзка между всички части на основата на взаимно отдаване. Такъв е законът на съществуване на цялата система и всяка нейна част.

Това можем да видим например в нашето тяло, екосистемите и т. н. Аз съществувам вътре в тази система, подобно на зародиша в майката, и в степента в която съм свързан – т.е. подобен по свойства със системата и  отдавам, подобно на нея – аз се чувствам добре. И обратно, според степента на отдалечаване от нейните свойства, се чувствам лошо.

Близост или отдалеченост, не в разстояние, а в подобие на свойствата. Ако притежавам малко егоистично желание, дори да се отличавам от системата, няма да усетя големи проблеми. Но ако моето желание нараства, то и усещането за дискомфорт расте.

Тъй като човек постоянно се развива в своите егоистични желания, то нараства и неговата противоположност със системата на Природата, с Твореца, и неминуемо ще се чувства все по-зле! Докато не започне да разбира каква е причината за неговото страдание (проблем).

Ще получавам ударите на съдбата от всички страни, докато не разбера, че това е системност, а не случайност! Проблемите с екологията не са случайни! Вече не бих могъл да не ги забелязвам.

А такива проблеми ще възникнат по цялата земя, във всякакви видове и ще разтърсят хората, за да ги заставят да се замислят „Очевидно има причина”.

Желанието, нараствайки, усеща страдание и създава разум, за да гo избегне. Човек става по-умен, по-хитър, научава се да прави връзка между причина и следствие.

Неминуемо ще започне да  пита: защо се случва така и откъде идват всички нещастията стоварили се на главите ни?! Както обикновено човек се пита: „За какво  е всичко това?!”  И това е вече подсъзнателен въпрос за Източника на случващото се (Природата, Творецът).

Хората ще разкрият, че действа общият закон на цялото мироздание. Можете да го наречете не ”Творец”, а „Природа”.

Но той изисква от нас постоянно и съзнателно да поддържаме равновесие с Природата, т.е. да се намираме в свойството на отдаване, както цялото мироздание, съществуващо във всеобща връзка и интегрално единство между всички части.

Затова няма избор – човечеството е  раково заболяване вътре в самата природа и е задължено да се излекува!

Под натиска на всички проблеми ще дойдем до такова осъзнаване. Това вече е съвсем близко.

От урока на тема „Актуалност в светлината на кабала , 10.08.2010 г.

В деня за възпоменание на рав Кук (1865-1935)

Основни положения в неговото учение.

Фундамент на учението на рав Кук е кабала. Нея той видял като основа за създаване на ново общество и държава в Израел, основани на закона „Възлюби ближния, както себе си”.

Народът представлява единен организъм и чрез съединение трябва да разкрие това състояние. Така ще стане близък на Твореца.

Всеки член на обществото е длъжен да разбере своето предназначение, и да бъде, не въпреки, а благодарение на своята индивидуалност, част от цялото – от народа, а след това и от целия свят.

Само тогава човек изпълнява своето предназначение, ставайки подобен на Твореца.

Човек не може индивидуално да бъде свързан с Твореца, а само чрез съединение със себеподобните: „От любов към ближния – към любов към Твореца”.

Народът на Израел съществува само като единно цяло, устремено към взаимно отдаване и любов, и от нея към сливане,  чрез  подобие на свойствата, с Твореца.

Такъв е бил създаден от Авраам във Вавилон, и общата любов се явява условие за неговото съществуване.

В изгнание (противоположност на Твореца), извън земята на Израел (Ерец Исраел- желание за подобие с Твореца), народ не съществува.

За възстановяване на връзката с Твореца, народът се връща в земята на Израел и създава държавност – възможност да поправи себе си като едно цяло.

Затова създаването на Държавата Израел означава начало на поправката на народа на Израел, а след това и на цялото човечество и тяхното общо издигане до нивото на Твореца.

Спазването на религиозните закони е важно само за обществените и културните рамки на обществото.

Създаването на държава позволява да се постигне общонационална отговорност за поправяне, отначало на народа на Израел, а след това и на цялото човечество.

В наше време човечеството е развито и е готово да възприеме правилно кабала – методиката за разкриване на Твореца.

Дошло е време народът на Израел да се завърне от духовното изгнание, а след това да стане светлина за народите на света, по техния път към разкриване на Твореца.

Само в този случай  строителството на Държавата Израел ще получи поддръжка от народите на света.

При неизпълнението на мисията – народът на Израел да донесе методиката за поправяне на народите на света – държавата ще бъде унищожена и народът отново ще отиде в изгнание.

Макар че ционизмът не осъзнава това, което се случва, той ще е принуден постепенно да разбере необходимостта да приеме кабала, методиката за разкриване на Твореца, на Висшата управляваща сила, като конституция на страната и света.

Мисията на народа на Израел е да бъде в служба на човечеството по пътя на неговото поправяне, да бъде „светлина за народите на света” (пророк Исайя).

Подробно е написано за рав Кук и неговата връзка с Баал Сулам в моята книга  „Две велики светила” (на иврит).

От 13.08.2010 г.