Entries in the '' Категория

По кой път ще поемеш?

Dr. Michael LaitmanСтатията на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.7 : Сега може да разберете техните думи: „Аз, Творецът, ще го ускоря, когато му е време.” Санхедринът (98) го интерпретира: „Не възнаграден – когато му е време; възнаграден – Аз ще го ускоря.”

Следователно, има два начина да постигнем гореспоменатата цел. Ако е чрез тяхната грижа, се нарича „Път чрез покаяние”. Ако те са възнаградени, тогава „Аз ще го ускоря”, ще бъде приложено за тях. Това означава, че няма определено време за това, а че когато са възнаградени поправянето завършва, разбира се.

Ако те не са възнаградени с грижа, има друг път наречен „Път чрез страдание”. Както Санхедринът казва (97) „Поставям цар Аман над тях и те ще се покаят против волята си”, т.е., когато му е време, защото за това има определено време.

Има два пътя пред нас, които водят към една и съща цел и ние сме там, където те се пресичат. Във всеки момент  трябва да усещаме, че се намираме на кръстопът, който определя нашата свобода на избора и изборът тук е много прост: да поемеш по пътя на Светлината или по пътя на страданието.

Друг път няма. Трябва да се придвижваме по един от тези два пътя и във всеки момент да решаваме каква да бъде следващата ни стъпка. Твоят крак е вече във въздуха и сега трябва да избереш къде да стъпиш: на пътя на Светлината или на пътя на страданието.

Този момент ще мине и ти отново ще трябва да правиш избор. Кракът ти е повдигнат свише, за да те принуди да направиш стъпка и зависи от теб къде ще стъпиш, на кой от двата пътя. В съответствие с избора, ще получиш силата и средствата, защото ти трябва да се движиш напред, по един или друг начин.

Ако се придвижваш по пътя на „Беито” (естествено развитие, когато му е времето), силите на природата ще ни тласкат напред срещу нашия егоизъм, защото искаш да се водиш от егото си. Затова получаваш удари от силите, които са противоположни на твоя егоизъм и които се стремят да бъдеш в отдаване. Но по пътя на „Ахишена” (ускоряване на времето), започваш съзнателно да убеждаваш себе си чрез обкръжението, че да бъдеш в отдаване е хубаво. По този начин  привличаш Обкръжаващата светлина и тя те връща в доброто.

По пътя на „Беито”, получаваш удари и се учиш от тях. И в даден момент, това ще те накара да помолиш за поправяне и придвижване по пътя на „Ахишена”. Обратно, ако ти тръгнеш по пътя на Светлината от началото,  ще спестиш време по част от пътя, където иначе би пропилял времето си с твоето нежелание да слушаш и да полагаш усилия.

Няма време да мислиш за това къде да стъпиш! Всичко зависи от подготовката на духовното обкръжение.

От ежедневния Кабала урок – 04/08/2010, „Предисловие към книгата Паним Меирот”

Кабалистите за същността на науката Кабала, част 18

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

Забележките в скобите са мои.

Кабала и философия

Кабала откъсва човека, занимаващ се с нея от абстрактната философия и от всичко, свързано с нея (с нейните изводи и умозаключения) и го насочва към чистата наука, притежаваща точност (в определенията, основаващи се на практически натрупан опит), в съответствие с простото осъзнаване на практическите действия.

Баал Сулам. „Тяло и душа”.

Днес, когато нашето поколение се е развило и е стигнало до разбирането, че философията и метафизиката нямат истинско съдържание (базиращо се на практически опит), на което да си струва да се отделя време и, че не трябва никой да ги използва (за да разбере себе си, света, техните причини и цели).

Баал Сулам. „Тяло и душа”.

И ето същността на Твореца, с която философията толкова много обича да се занимава, (уж) доказвайки, всички закони несъществуващи в нея (изхождайки от отрицанието), и с която (същност) Кабала изобщо не се занимава, защото как може да бъде определено нещо в онова, което е абсолютно невъзможно да се разбере и постигне (за което няма никакви практически експериментални данни, а само собствени догадки)?

Баал Сулам. „Кабала и философия”.

 

Наслаждението е под въпрос

Въпрос: Какво е това духовно наслаждение? То просто много силно ли е или това е въобще нещо друго?

Отговор: Цялата разлика между земните и духовните наслаждения е в какви желания се усещат – в егоистични или в желания за отдаване.

Моите егоистични, „получаващи” желания са ограничени, постепенно водят до пустота. Необходимо ми е да търся по-голямо наслаждение.

Получава се, че аз никога не съм доволен! Опитвам се да се напълня с наслаждение, но не успявам!

Защото наслаждението е „плюс”, а аз съм „минус” и при опит да се насладя, аз постигам само кратковременно наслаждение, от типа „кратко опиянение”, което бързо изчезва и аз оставам пуст – двойно повече от преди!

Защото наслаждението, което съм търсил е изчезнало, но е създало в мен усещане за пустота, допълнило е пустотата в мен.

Излиза, че през цялото време съм двойно губещ! И затова в нашия живот ние се предвижваме от поколение в поколение, израствайки в празния си егоизъм.

Сега се появява нов проблем – егото, което е растяло и ми е носело усещане за пустота, въобще е престанало да расте.

По принцип, това би трябвало да ме омиротвори, но аз усещам, че от нищо не получавам удоволствие. Това е нова беда, която се оказва по-лоша от предишната, защото не остава надежда за напълване.

И освен това, аз усещам, че егоизмът е станал по интегриран, представлява сума от всичките седем милиарда частни егоизми. Аз завися от всички и всички зависят от мен и аз не знам какво да правя с тях, изпадайки в пълно отчаяние!

В наши дни човек, прибягвайки към наркотиците, още малко удължава времето за осъзнаване на пълната криза.

Но и този период е ограничен, защото осъзнаваме, че това не е пътя, че изключването от живота означава съгласие със смъртта. Природата не ни го позволява.

И ние стигаме до въпроса „Какво да правим по-нататък?” – И сме длъжни да преминем от наслаждение от получаването – към наслаждение от отдаването.

 

От 4-та част на ежедневния Кабала урок – 06.08.2010

„Пътеводител към книгата Зоар”. Средната линия

каббалист Михаэль ЛайтманОткъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Вътре в общата система  има вече поправени души. Ако ние също желаем да достигнем разкриването на Твореца, но чувстваме, че Той е скрит от духовна гледна точка това означава, че ние пребиваваме в „мрака”, на „нощта”.

Именно в „нощта” ние трябва да положим усилия и да отправим нашата молитва, и тогава онези издигнати души, в които се е възцарил Твореца, започват да ни въздействат чрез книгата Зоар.

Книгата Зоар е написана специално за да създаде връзка между нас и тези души. Четейки Зоар, ние осъществяваме връзка с тях и чрез тази книга те ни изпращат в отговор сила, наричаща се „светлина, която ни възвръща към източника на доброто”.

Независимо, че тази светлина още не е проникнала в нашите души и не ги е напълнила, поради липсващото съответствие (подобие по свойства) между душите ни и светлината, тя ни действа като майчина утроба – повива ни, милва ни и ни прегръща.

Така светлината постепенно ни поправя до такава степен, че ние започваме да я усещаме, също така усещаме поправените души, с които сме осъществили връзка, четейки книгата Зоар, и Твореца, царстващ  в системата на душите.

Тази светлина се нарича обкръжаваща светлина. Според сепента в която се поправяме, тя влиза в нас, изпълва ни и става „вътрешна светлина” на душата, наш духовен живот.

Вътре в майчината утроба, която създава за нас обкръжаващата светлина, израства средната линия. Средната линия – това е моят точен разчет, максимално съчетаващ двете сили на природата – силата на желанието и силата на светлината, така че светлината да поправи желанието.

Онази част на желанието, която се е поправила в този процес и се е уподобила на Твореца, се нарича средна линия. Тоест средната линия – това е степента на моята способност да се уподобя на Твореца.

Това е образът на Твореца, който аз съм изградил в себе си, от себе си, в този процес. А той започна с онази молба – молитва, която аз отправих в „нощта”.

Радостта от разсейването на съмненията

Няма по-велика радост от разсейването на съмненията. Съмненията възникват от разликата между получаване и отдаване, Светлина и желание. Ако елиминирам тази разлика и ги приведа в съединение, единство, няма да има по-голяма наслада от тяхното сливане. Двете привидно противоположни части изведнъж се съединяват. Те постигат разбирателство и покой. Това води до експлозия от радост. Аз съм създаден да почувствам удоволствие от това.

Наслаждението е резултат от разкриването на Светлината вътре в духовния съсъд (желание). Светлината може да се разкрие до степента на подобие с желанието. Така че какво възприемам? Моето желание? Не. Може би това е Светлината? Също не. Аз възприемам резултата от тяхното взаимодействие като страдание или наслада.

От 4-та част на ежедневния Кабала урок – 06.08.2010

Кабалистите – души, оживяващи поколението

Статия на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.8: В съответствие с това разбери, колко трябва да сме благодарни на нашите учители, които ни предават духовната светлина и отдават душите си за наслаждение на нашите души, стоящи на кръстопът между пътя на тежките страдания и пътя на светлината.

Те ни спасяват от ада, който е по-страшен от смъртта и ни приучват да се докосваме до небесното наслаждение на изтънчена и изискана висота, приготвена и очакваща ни от самото начало.

Не е нужно да определяме тези велики кабалисти, като живели някога хора – това са части на огромна система – души.

Кабалист – това е душа, постигаща Твореца, която Го разкрива и чувства, която се намира в общата система на душите, Адам Ришон, като активна нейна част и действа оттам като преходно звено, което ни свързва с духовния свят в моменти, когато ние не го осъзнаваме и не го усещаме.

Т.е., заслугата на кабалиста не е само в това, че ни е оставил книга със свои произведения, но той осъществява връзка между нашите души и общата система!

Ние сами не усещаме техните души, но те съединяват нашите души (точките в сърцето) с общата система, позволяват ни да се свържем помежду си и да се включим в нея.

Образно казано, до нас идва поток от светлината, протичаща в системата, който ни оживява, за да можем активно да се включим в системата, да станем нейни интегрални, активни части.

В това се състои работата на кабалистите от всички поколения, които обезпечават нашия живот вътре в тази духовна система.

Ние се намираме в нея за сега като точки, пребиваващи без съзнание. А те ни помагат, като предават обкръжаващата и вътрешната светлина, която има в системата и по такъв начин ни пробуждат.

Затова животът на кабалиста не приключва с физическата му смърт. Ние говорим за него като за душа, която съществува в общата съвкупност от души и действа независимо от това, намира ли се тялото в материалния свят или не.

Тази душа за нас е активната, най-близката част от тази система (например Баал Сулам или Рабаш).

Нашата кабалистическа група, цялата заедно, представлява сама по себе си духовен орган от общата душа, а те духовно се грижат за нас.

Затова е казано, че сме длъжни „да бъдем благодарни на нашите учители, които ни предават духовна светлина” – предават я точно сега!

Ние не се преместваме от една система в друга, ние винаги се намираме вътре в една и съща система и само все повече се пробужда нашето съзнание.

 

От ежедневния Кабала урок – 05/08/2010, Предисловие към книгата „Паним Меирот”

АРИ (Рав Ицхак Лурия), човек на Твореца

Dr. Michael LaitmanОт статията на Баал аСулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п. 8: Нашите мъдреци са казали „Няма поколение, в което да не са били Авраам, Ицхак и Яков.” Наистина, този човек на Твореца, нашият Рав Ицхак Лурия се е погрижил и ни е дал най-голямото знание. Той е направил много повече от своите предшественици, и ако можех да говоря добре, щях да възхваля деня, в който неговата мъдрост се е появила, почти колкото деня, в който Тора е била дадена на Израел. Няма достатъчно думи, за да изразим важността на неговата свята работа за нас.

 

Целият метод за поправяне е дошъл при нас от АРИ. Той е осъществил всичко, което е било приготвено от всички Кабалисти преди него. Душата на АРИ има толкова особено място в общата система на душите, че след неговото време Светлината започва да действа върху всички души като ги води към окончателно поправяне (Гмар Тикун).

Преди АРИ цялото развитие се е случвало през етапите 0,1,2,3 и само АРИ, чрез неговото поправяне в системата на душите, е влязъл в 4-тата степен и е започнал изграждането на истинския Малхут в неговата окончателна форма. Той е Сфира Есод (последната преди Малхут) и затова е наречен Машиах бен Йосиф (Месия, син на Йосиф, където Йосиф означава Сфира Есод), след като самият Малхут започва поправянето си.

Всички души преди него са се отнасяли към подготвителния стадий на поправянето. И само с АРИ започва пробуждането на душите. Очевидно, този процес отнема стотици години, но АРИ отваря пътя на Светлината от предните три етапа към последния, четвърти етап, откъдето започва поправянето.

Месия е разкриването на Светлината в общата система на душите. Тази Светлина влиза в Малхут през Есод.  АРИ отваря вратата за тази Светлина и затова е наречен Месия, син на Йосиф. Месията е силата на поправяне. АРИ разкрива тази сила, която слиза през неговата душа. Докато той се намира в общата система, той извършва поправяне на душата си и сега Светлината влиза през него в Малхут и действа върху душите.

Сега, обаче, е наша работа да подготвим своите души за издигане на Малхут в Бина. Този процес се отнася към поправянето на Малхут, Месия бен Давид (Месия, син на Давид).

От  урока  по статията  „Предисловие към книгата „Паним Меирот”, 05.08.2010