Entries in the '' Категория

Има ново над слънцето!

Въпрос: Защо е казано в Зоар: „Няма нищо ново под слънцето, а има ново над слънцето”?

Отговор: Над слънцето има ново, доколкото светлината не носи на творението нови желания (келим).

Творението трябва да различи вътре в себе си, да пожелае, да положи усилия, да потърси нови желания, нов недостиг на напълване.

Светлината на слънцето е светлината на Безкрайността. Творението усеща неговата пряка светлина, като минимално светене „нефеш де-нефеш”.

И само за сметка на многото изяснения на противопоставянето на себе си към светлината, на егоизма към отдаването, творението със собствени усилия проявява нови недостатъци в себе си, в сравнение с разкриването  величието на Твореца.

С това то разкрива нови възможности за отдаване и затова миналата светлина „нефеш де-нефеш”, усещането за Твореца, в Неговото величие, се усеща като безкрайна „йехида”, светлина НАРАНХАЙ.

Разкриването на тази велика светлина, величието на даващия, предизвиква светлината „над слънцето” – над знанието, желанията, напълването, идващи направо от Твореца към творението.

Затова светлината на слънцето за него е само светене на живота. Но всичко останало творението твори над слънцето, добавяйки към първоначалното желание стремежа на любовта.

От урока по книгата Зоар, 05.08.2010

 

Докажи, че си герой и мъж

Много хора се оплакват след Мегаконгреса от усещане на тежест и „натоварване на сърцето”. В нас се пробужда Фараона – нашето его!

Ако сега използваме тази сила, която получихме по време на Конгреса, за да поправим изпратената ни тежест, то ще спечелим!

Цялата действителност трябва да се разглежда като едно единно цяло. И подемите, и паденията са етапи от един и същ път. Невъзможно е напредване, ако не действат две сили и едната не работи над другата.

Когато се намираме във въодушевление – това още не се нарича напредване! Това още не е крачка напред, а само получаване на сила свише! А после трябва да я реализираме долу.

Но ако ти получиш тази сила и не искаш да я реализираш, това прилича на запушена тръба, в която е създадено налягане, а тръбата не иска да го пропуска по-нататък.

И тогава следващия път няма да получиш нищо! Ще се наложи да оставиш този път и свише ще изберат друг за тази мисия…

Трябва да разберем, че сме получили сила и тя не се реализира сама – длъжни сме самите ние да работим с нея.

Ако не използваш това, което ти е било дадено, то повече няма да ти дадат нови сили и ти ще започнеш да ставаш все по-пасивен.

И обратно, всеки, който сега бързо вложи всички получени сили в разпространение на кабала, ще почувства как получава свише все повече и повече! Трябва да отпушим тази тръба, за да може през нея свободно да тече енергията!

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 04.08.2010

 

Ако те вълнува твоята съдба

Въпрос: Напоследък често ме питат: какво представлява науката кабала? И не мога да дам просто определение, с едно изречение. Как да обясня защо се учим? От любов към ближния?

Отговор: Учим се, за да разкрием висшата сила, която ни управлява. Съгласно определението на Баал Сулам, че «кабала е разкриване на Твореца от творенията».

А любовта към ближния е само средство. И разкриването на злото начало е средство, и Тора е средство за поправяне. А резултатът от всички тези усилия е разкриването на Твореца.

Но обикновения човек ще се обърка от думата «Творец» и може да реши, че това е свързано с религията, затова трябва да обясним, че в нашия свят има сила, която движи и управлява всичко и която трябва да опознаем.

От това зависи съдбата ни. Кабала ни разкрива тази висша сила и тогава ни става ясно какво се случва в живота ни.

Такова обяснение е разбираемо за човека, защото всеки го вълнува собствената му съдба.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 02.08.2010

 

Секретният код на Зоар

Въпрос: Може ли да се каже, че потокът на думите в книгата Зоар променя мощността и направлението на силите, свързващи ни заедно?

Отговор: Ние не знаем как работи. Тук има нещо много скрито засега от нас.

От една страна, Книгата е написана на такъв език, че ние като че ли виждаме в нея напълно логични неща, свързваме се с тях, някак си виждаме себе си в тях, или тях – вътре в нас.

Има някакво взаимодействие между мен и Книгата, връзка и разбиране, че Книгата говори за мен и аз се намирам в нея.

Но това усещане е абсолютно лъжливо. Просто в такава форма ни поднасят разказ, безкрайно далечен от нас, не наподобяващ на нищо познато и чужд. Като че ли някакво чудовище, придобило човешки облик, говори с нас, а ние можем да разберем само външната му форма – това са ръце, това са крака, това е глава. Но това съвсем не е така.

Затова ние трябва да се отнасяме към Зоар като към книга, съдържаща някакъв секретен код, последователност от духовни инструкции. Аз не знам как са написани отвътре и не мога да вляза в контакт с тях.

За да осъществя поне някаква връзка с тях, аз чета Зоар. Но връзката не възниква от това, че аз чета или слушам текста, а от степента на моето желание да се съединя с този вътрешен код, който да ме промени.

Книгата може да е написана във всевъзможни форми и аз може да не разбера и една дума. Важно е моето желание, вътрешното съдържание на Книгата да ме поправи. Нейното вътрешно съдържание е духовния свят с целия негов апарат, действия и сили, а не книга в красива обложка.

 

От урок по книгата Зоар, 04.08.2010 г.