Entries in the '' Category

Единственият начин да се издигнем

За да се издигнем на следваща степен, ние трябва да действаме с „вяра над знанието”. „Вяра” означава, че нашата „глава” (Рош) се намира във висшето. Висшият ни казва какво да правим и ние го правим: обединяваме се с другарите, учим се.

Ние знаем, че никого не обичаме и не искаме да се обединяваме, но ни казват: „Правете това механично и не лъжете себе си. Вие не искате това, вашето сърце е против. Фараонът, желанието за наслада, злото начало действа във вас с цялата си сила. Вярно! Ненавистта е вътре в нас, а играта на любов, лъжата – отвън”.

Това е специално направено. Тъй като висшата степен, на която сега играем, за нас е лъжа, защото още не е свързана с нас.

Но ние сме длъжни да я играем, докато тази игра се превърне в истина – за сметка на светлината, която извикваме с такива „глупави” действия наречени „ще направим”. И тогава ние „ще чуем” – ще достигнем „лишма”(Бина),  нивото на „слуха”.

Това е най-умното действие, позволяващо ни да растем. Без това не растат нито растенията, нито животните, нито хората.

Само за сметка на отмяната ни пред висшата степен, когато просто повтаряш след нея всичко, което е възможно, доколкото си способен, без участие на разума, защото в теб все още няма разбиране и усещане за случващото се на тази степен.

Казано е: „Всичко, което е по силите ти да направиш – прави го”, „Приложил усилия и намерил”. Ти си приложил усилия и си получил „находка”, която не си очаквал и дори не си си и представял.

Това е единствения принцип на растежа и няма други начини за издигане от степен на степен. Аз съм длъжен да се отменя пред висшия, да си кажа, че моята глава (Рош) е само за да види действията на висшия и да повтори същото със своето тяло (Гуф).

И нищо повече от това! Аз не използвам своята „глава” за своето „тяло”. Моята „глава” е само, за да се съединя с висшия, да вземе пример от неговите действия.

Този принцип работи и в нашия свят. Навсякъде, където има напредък, растеж, даже в растителните и животинските тъкани, действа същия закон: клетката, желаеща да расте, се съотнася към по-развита клетка и само така  – за нейна сметка, расте.

Това се нарича игра, защото висшата степен все още не се е показала в мене като „мохин” и аз се водя по висшия разум – играя. Така малкото дете играе на голям и поради това пораства.

Това е железен принцип на всички степени. Само чрез него може да се придвижваме от степен на степен. Този закон действа и в материалния, и в духовния свят.

 

От урок по книгата „Зоар“, 03.08.2010 г.

Когато въпросите на Фараона ни завладeят

Въпрос: Какво трябва да си кажем, когато въпросите на Фараона ни завладеят?

Отговор: Религиозният човек не страда от тези въпроси. Той е доволен от това, че получава знание, изучавайки Тора. Изучаващият Кабала, обаче, постоянно проверява: защо правя това, къде съм аз, кога ще постигна целта на творението? Човек се намира в състояние на постоянен вътрешен анализ.

Обкръжаващата го среда също съществува при тези условия, в същите изяснявания и му влияе. В допълнение, средата не просто се състои от хора, които физически са до него, но от хиляди по целия свят, които учат Кабала и мислят в едно направление. Те всички се придвижват в синхрон, сякаш са понесени от мощен вятър или от вълните на цунами, които приближават една след друга.

Затова тези въпроси възникват във всеки човек: кой е Творецът и защо трябва да слушам Неговия глас? За кого правя всичко това? Какво ми дава тази работа? Защо правя всичко това, за да постигна отдаване ли? Но какво ще ми донесе това?

Тези въпроси идват от Фараона, нашето его, и те са много честни и правилни. Написано е в kнигата Зоар, че Фараонът бил по-умен от всички и голяма мъдрост била натрупана в Египет. Фараонът символизира целия духовен съсъд, цялото желание създадено от Твореца. Затова, когато Творецът иска да привлече човека (Мойсей и народа на Израел) по-близо до Себе си, Той казва „Да отидем при Фараона!” Откъде другаде човек би взел сила за егоистичното желание, без което духовният напредък е невъзможен? Откъде да вземе тази мъдрост? Единствено от Фараона, от светлината на мъдростта, светлината Хохма, която се намира в тези желания.

Затова е хубаво, че въпросите на Фараона възникват в нас. Ние просто трябва да работим с тях.

 

От урока по статия на Рабаш, 03.08.2010 г.

„Пътеводител към книгата Зоар”. Системата на висшите светове

каббалист Михаэль ЛайтманОткъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

За да ни позволи да реализираме целия процес на духовно израстване, Творецът е създал система за връзка между Него и нас.  С помощта на тази система Той ни управлява свише и чрез нея, ние долу можем да молим и получаваме от Него помощ.

Тази система се разделя на няколко части:

1. Свят на Безкрайността, в който се намира Творецът в цялата си сила и мощ.

2. Стъпало, по-ниско от света на Безкрайността, наричащо се „свят Адам Кадмон”, където Творецът разделя своето въздействие на 5 типа, съгласно петте степени на нашето его, над което можем да се издигнем.

3. Под света Адам Кадмон се намира системата за управление и надзор, наричаща се „свят Ацилут”. Светът Ацилут се разделя също на 5 части – Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут, които се наричат Атик, Арих Анпин, Аба ве Има, Зеир Анпин и Малхут (Нуква).

*Атик и Арих Анпин – Зоар нарича „непознаваемата глава” на света Ацилут.

* Аба ве Има – това са Хохма и Бина, от които изхождат и идват към нас всичките светлини Хохма и Хасадим.

* Минавайки през Зеир Анпин, тези светлини  достигат до Нуква – до Малхут на света Ацилут, наричана „Шхина”, защото при нея идва цялата светлина от света на Безкрайността, предназначена за душите. Тази Малхут се нарича още „събранието на душите на Израел”, защото включва в себе си всички души, желаещи да станат „Исра – Ел” (право към Твореца), т.е. да се издигнат в света на Безкрайността.

4. По-надолу, след света Ацилут, се намират световете Брия, Ецира, Асия (световете БЕА), в които пребивават нашите души.

5. Под световете БЕА се намира този свят.

На езика на Зоар Малхут се нарича „земя”, а Бина се нарича (Има) – „небеса”. Зеир Анпин и Малхут в Зоар се наричат с имената  Шохен и Шхина, Творецът (Кадош Бар Ху) и събранието на душите на Израел, Жених и Невеста, Мъжката и Женската част (Захар и Нуква).

На всяка от тези съставляващи реалността Зоар дава множество наименования на иносказателен език (мидраш). И за да ни помогне да се съединим с тяхната вътрешна същност, Баал аСулам добросъвестно добавя, редом с думите от Зоар, и кабалистични термини.

Животът е един за всички

Въпрос: Какво представлява обединението помежду ни, което искаме от Твореца, докато четем книгата Зоар?

Отговор: Истината е, че не знаем какво е обединение. Какво означава да се обединим?

Да бъдем приятели, както в нашия свят, когато ни свързват общи интереси, желания, увлечения, да ни е приятно заедно да прекарваме свободното време – да ходим на футбол, на риболов, да изпием по бира, или да посещаваме залата за тренировка?

Да сме един екип, както в подводница, психологически да сме тренирани така, че всеки да е готов да умре за другия?

Да се обединиш в духовното е нещо съвсем различно. Духовният живот, който придобиваме в това обединение е общ.

Като сиамски близнаци: умре ли единият, умира и другият. Живот може да има само за двамата. Няма разделяне на „мое” и „ твое”, дори не „по равно“. Те са едно.

Това се нарича духовно обединение – общ живот. Защото всичко, което получаваме е придобито във връзката с другите.

Имате общо тяло – духовен съсъд, наричан тяло на душата, и вътре в него – светлината на душата, която също е обща.

Ако обединението се разпадне, изчезва тялото, а заедно с него изчезва  и светлината. И няма вече душа, няма духовен живот.

От урока по книгата Зоар, 04.08.2010 г.