Entries in the '' Category

„Пътеводител към книгата Зоар“. Към Твореца – по стъпалата на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманОткъси от моята бъдеща книга  „Пътеводител към книгата Зоар”

Честно казано, на нас не ни се отдава особено да свържем с Твореца всичко добро и лошо в едно, разбирайки, че всичко идва само от Него и е само за добро. И затова нашата работа е  да помолим да ни даде сили да обединим с Него всичко в едно, в единен източник.

Всеки път нашето его расте и ни се разкрива все по-силно, по-лошо и по-жестоко, принуждава ни все по-често да се обръщаме към Твореца – да получаваме ом Него все по-голяма сила за преодоляване на егоизма, за да не ни обърква нашето его, да ни кара да мислим, че има някой друг, освен Него и че Той е не само добър и творящ добро.

И така на основата на растящото его, ние се издигаме все по-високо и по-високо, докато в нас не се разкрие целия егоизъм и ние постигнем пълното сливане с Твореца, ставайки такива като Него.

Ние, съществуващите от нищото

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът – това е само едно свойство – отдаване, абсолютно добро. Но творението е създадено от Твореца като нещо, което Му е противоположно, желанието за получаване (наслаждение).

За да постигне уподобяване с Твореца, творението трябва да премине през много  противоположни състояния.

За да не смени просто желанието за получаване с желание за отдаване и да се присъедини към Твореца, а да остане самостоятелно, но в същото време подобно на Твореца, творението включва в себе си две съставни: желанието да се наслади и усещането на даващия .

Цялото ни усещане за света и нашето съществуване се сьстои от тези две противоположности: „еш ми аин” (съществуващо от нищото) – само тогава творението се усеща съществуващо.

Ние не можем да съществуваме само в „еш” (в реалността на Твореца ) или само в „аин” (реалността на творението), и затова преминаваме през последователни изменения в себе си, за да може светлината (еш), която ме е създала от нищото (ми аин), да приведе желанието (аин) вьв форма „еш”, формата на Твореца.

И така той ме води по тази верига: от причината към следствието, от причината към следствието,където всеки предшестващ резултат става причина за следващото състояние.

Докато започна да усещам Неговото отношение спрямо мен – някой външен страничен – силата, която ме е създала и ме управлява.

Освен напълването, което усещам „вътре в знанието”, има още силата на Твореца, която ме развива, показва ми модела и целта, и тук трябва да действам „с вяра”.

Аз се намирам в своето текущо състояние като животно, работещо с наличното, с което разполага, но също така отчитам следващото състояние, степен, независимо че още не разполагам с нея, но приемам нейното съществувание „на вяра”, тьй като тя е противоположна на моето сегашно състояние.

Природата на духовните степени: следващата степен е противоположна на предходната, защото тя е по-голямо отдаване от предхождащата.

Затова, за да се издигна на нея, аз трябва да приема нейните условия „отдаване въпреки егоизма”- „с вяра над знанието”.

Иначе завинаги ще остана на сегашното животинско стъпало и ще получавам наслажденията в сегашното желание, а няма да се издигам по духовните стъпала – стъпалата на отдаването.

Затова е необходимо да се подготвим така, че да приемаме следващото стъпало като желано, а не да го отхвърляме.

От урока по статия на Рабаш, 02.08.2010

Получаващ отвътре, отдаващ отвън

Dr. Michael LaitmanНаписано е: „Аз създадох злото начало и Тора като лек за неговото поправяне, защото светлината в нея променя.” От една страна, събирам своя егоизъм, своето зло, а от друга, от Твореца  взимам силата на отдаване, Светлината. От тези два компонента  изграждам моята нова форма, наречена „човек”, Адам, който е „подобен” (от думата „Доме” на Иврит) на Твореца. Вътре, в тази форма, се намира моето его, обаче, отвън тя е равна на отдаване. С други думи, аз съм получаващ отвътре и отдаващ отвън.

Затова моето действие се нарича „получаване с цел отдаване” и моята работа е в трите линии: дясната, лявата и средната. Дясната и лявата линии се спускат от Горе, от Твореца, докато средната линия се изкачва от долу на горе, от човека към Твореца. Лявата линия е представена чрез: „Аз създадох злото начало”, а дясната линия чрез: „Създадох Тора като лек за неговото поправяне”, а средната линия е чрез: „защото светлината в нея променя”. Тогава човек става добър като Твореца: „ Аз съм добър и правя добро, такъв си и ти”.  Следователно, ти ще си наречен „човек”, т.е. „подобен” на Твореца.

От ежедневния Кабала урок – 30.07.2010, Зоар

Който не греши – той не се развива

Въпрос: Трудно е да се отделим от своето текущо състояние и да се предадем в ръцете на обкръжението, за да се повдигнем на следващата степен. Как можем да направим това?

Отговор: Но това е единствения начин да се повдигнем по духовната стълба! Струва ви се, че духовният свят е нещо противоположно на природата. Но това не е така!

Ние се намираме вътре в природата! И изпълнявайки съветите на кабалистите, ние действаме съгласно съществуващите в нея закони.

С всяка по-висока степен, излъчваща светлина и пораждаща тъмнина, се разкриват тези две противоположности: светлина и желание.

И оттам идват и се развиват, съгласно природата си: едната – отдаваща, другата – получаваща.

Така това отдаване и получаване се разпространяват отгоре надолу, преплетени помежду си – докато не достигнат до нас.

А ние изучаваме как сме устроени съгласно тази двойна природа (двойна спирала на духовната ДНК) и как може да се повдигнем по тези естествени степени.

Затова не търси някакви друг пътища. Кабалистите ни разказват за неоспорими факти, които съществуват в природата.

Дали ни харесва ли не, ние сме длъжни да ги приемем. Защото, който не спазва законите на природата ще бъде наказан със страдание.

Животното, в противоположност на човека, никога не греши, защото не може да върви срещу природата – то е нейна естествена част.

А човекът е единственото създание, в което има егоизъм, който ни повдига над природата.

Неживото, растителното и животинското ниво се сливат с природата. Те не могат да мислят, желаят или действат по друг начин.

Над тях има допълнително ниво – човешкото. Това ниво е противоположно на природата, т.е. на Твореца.

И там се коренят всички грешки и прегрешения, създадени именно за това – да ни покажат нашата противоположност на Твореца.

Целият ни проблем е какво да правим с тази степен „човек” в нас? В нея е заложен целият потенциал на нашето развитие – над естественото ниво.

От урока по статията на Рабаш, 02.08.2010

Жертвоприношението е приближаване към Твореца

Из статията на Рабаш „За клоните и духовния корен“: «Трябва да се разделя вътрешното от външното. Външният клон трябва да съответства на духовния си корен, но вътрешно не е задължително да бъде съпроводен от външни корени.

И за да се възцари в сърцето на човека «земята на Израел», произхождаща от духовния корен Малхут – властта на Твореца, не е задължително човек  да се намира физически на земята на Израел.

Тъй като вътрешно човек може да се удостои с присъствието на Твореца (Шхина) и великите постижения, намирайки се извън пределите на Израел, както всички големи кабалисти, които някога са живели зад граница.

Вътрешно е работата на сърцето, в което няма никаква връзка с външното. Но едновременно с това, външното също е важно.

Например, ако има закон, че е нужно да се молят в минян (десет мъже), то няма да проверяват, какво е духовното им постижение, а които и да са десет човека могат да произнесат молитва и да четат книгата Тора.

Но ако има девет съвършени праведника – забранено  им е да отправят молитва.»

Да не се бъркат земните действия, «клоните» с подобните им духовни действия, «корените». Земните действия – «традициите» в нашия живот, нямат връзка с духовната степен на човека и не я определят.

Всеки човек може да принесе жертвоприношение в Храма, но да изпълнят духовно «жертвоприношение» могат единици – това е поправяне на своите егоистичните желания от висшата светлина.

Човек отделя в себе си желанията, които може да направи отдаващи, т.е. «свети», и ги повдига на степен на отдаване, «Храма», повдига ги от Малхут в Бина. Малхут – «дом», Бина – «святост». Малхут се повдига в Бина и създава в Бина «Дом на святостта», Храм.

А всички действия, които човек извършва «вътре», в свойството Бина, се наричат «жертвоприношение» от своите желания на нива «неживо», «растително», «животинско», той създава, чрез поправящата светлина, алтруистични желания, на ниво «човек».

Поправянето на всяко желание се извършва последователно чрез тройно въздействие на светлината „коен“ – „леви“ – „Исраел“, привеждайки го към подобие и сливане с Твореца.

Това се нарича да принесеш жертва (курбан), т.е. да станеш по – близък (каров) до Твореца. Такива поправяния определят духовната висота на човека.

А физическото изпълняване на подобни духовни, ирационални в нашия свят действия, наричани заповеди, е традиция, обряд (минхаг) и не зависят от това, намира ли се човек в духовния свят или не, възнамерява ли да извърши каквото и да е изправяне в духовните корени.

В нашия свят ние можем да извършим действия, които са отражение на духовните, но това са само народни обичаи. Те не  поправят нас и нашите желания,  което  виждаме по хората, които само ги изпълняват.

За да поправим желанието, трябва да се съединим с висшата светлина, която поправя неговото намерение за отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 01.08.2010

Духовна реклама

Създадени сме от «желание за наслаждение» и за да направим каквото и да е действие, физическо или ментално, ни е необходима енергия под формата на «наслаждение».

С други думи, в нашия свят нищо не се движи без егоистичен стимул.

Осъзнато или не, всичко измерваме в «желанието си за наслаждение» и, според оценката на това желание, всяка вещ придобива «свои» качества: цвят, тегло, височина, отдалеченост.

За да действаме успешно в този свят е нужно да имаме правилна скала за ценностите, с други думи – настройка на «желанието за наслаждение » – на това учим и децата си: да се стремят към добро и да избягват лошото. Да избягваме злото – това означава да нямаме енергия да работим за него.

Но в «желанието за наслаждение» няма никаква мотивация за постигане на духовното – «желанието за отдаване»! Тъй като духовният свят  е  противоположен на мен – това е желание да отдавам, а не да получавам.

В мен такова свойство изобщо няма и затова не усещам духовния свят. Мога да «видя» само това, което се оценява в «желанието за наслаждение» като повече или по-малко ценно, определяйки го като близко, важно за мен или далечно, не толкова важно.

А в духовното, в «свойството отдаване» всички критерии, мисли, действия са основани само на отдаването. Но моето «желание за наслаждение» не разбира какво е това.

Отдаването преминава покрай мен като невидимо излъчване, което изобщо не усещам. Цели светове и действия се случват редом с мен, а аз в своето «желание за наслаждение» не ги забелязвам, като животно, което не разбира усещанията на човека.

Какво мога да направя, ако аз съм създаден такъв? За мен остават незабележими всички светове и главно този, който ме управлява -самия Творец!

За да почувствам това, ми е нужно да започна да ценя «свойството отдаване». Затова ни е дадено и оръжие: книги, учител и другари – за да ми внушат важността на отдаването.

Макар на мен и да не ми се струва така! Но те така говорят, а за мен е важно тяхното мнение. Така съм създаден, че попивам влиянието на обкръжението и за мен става важно това, което е важно за обкръжението.

Затова дори отдаването, което за мен няма никаква ценност, започва да става важно, ако говорят за това – важно в моето «желание за наслаждение»! Като добра придобивка!

И съм готов да прилагам усилие, за да привлека висшата светлина, носеща ми «желание за отдаване», защото това е важно за моето «желание за получаване». В кабала това се нарича духовна работа за себе си – «ло ли шма».

Но привлечената от мен висша светлина ме изменя и заменя «желанието да се насладя» на «желание да насладя» (от ло ли шма към ли шма) – и аз влизам в усещане на висшия свят!

От урока по статията от книгата „Шамати“, 30.07.2010

 

„Тунел от двете страни“

От статията на Рабаш «Кой е Той, довеждащ ни до молитва»: Човек е длъжен да каже: «Кой ще ми помогне, ако не аз самият и кога, ако не сега?».

И затова ни е забранено да се бавим дори за миг,  и не трябва да чакаме по-подходящо време, за да започнем да се занимаваме с духовна работа.

Това означава, че винаги трябва да бъдем готови да се обърнем към Твореца с молба и постоянно да я изясняваме и уточняваме, докато не получим отговор.

Но след своето действие трябва да вярваме, че не човек отправя призив към Твореца, а напротив, Творецът го зове към себе си и причината за сближаване идва не от страна на човека, а от страна на Твореца….

Затова, преди да се молим, трябва отначало да благодарим на Твореца за това, че е повикал човека, за да го приближи към Себе си.

По този начин, ние се установяваме направо на тази линия, по която се разпространява към нас светлината, по всички нейни стадии.

И ако аз си спомням, разбирам, чувствам, удържам в себе си мисълта, че духовното пробуждане идва към мен от Твореца – значи в мен вече има начална връзка, с помощта на която мога обратно да се обърна към Твореца с моя собствена молба.

Да благодаря на висшата сила за изпратеното ми пробуждане – това означава да встъпя с нея в първи контакт, избирайки от всички посоки, от «360 градуса», единствената правилна – към Твореца. Изборът на тази посока е първото действие, което сме способни да извършим.

Подобно на притчата за сина на Царя, който копаел тунел под дома на баща си, за да вземе фунт злато.

И тунелът бил копан от двете страни – както отвътре, така и отвън. Защото и бащата, на свой ред, копаел насреща тунел, с желанието по-скоро да даде.

Т.е. Творецът първи ни дава пробуждане и в нас се ражда молитва. Само тогава това няма да бъде празна молитва, а в нас ще се открие истинско желание, в отговор на което, ще ни дадат свише сили за отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 28.07.2010

 

Има ли връзка между душата и тялото?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Свързана ли е душата на човека с неговото тяло, както духовният корен с неговите клони?

Отговор: Душата не е свързана с тялото. В душата има 613 желания, които трябва да поправя с помощта на 613 светлини. Тези желания изобщо не са свързани с нашия свят, те отсъстват в обикновения човек.

Появяват само при изучаващите Кабала с намерение за създаване връзка между тях, на основата на отдаването и любовта. Т.е. да поправят единната душа Адам, разпръсната на части, на отделни души.

При неизучаващите Кабала такива негодни желания и взаимна ненавист не възникват, и те нямат какво да поправят.

Това поправяне преминава през два етапа:

  1. да не се използват 613- те желания – се нарича изпълване на „613 съвета на Тората” (еитин).
  2. получаване на 613-те желания заради отдаване – се нарича изпълняване на  „613 указания на Тората” (пкудин).

Желанията, които били негодни, егоистични, с намерение „за себе си”, а след това поправени, и вече са с намерение да ги използват „заради другите” – преминали през изпълнението на заповедите – онова което е заповядал Творецът „да поправим нашите души”.

Това духовно действие не зависи от физическото тяло. Човек може да няма крака и ръце, или даже да няма тяло, и все пак той ще може да изпълни тези действия.

Поправянето на желанията не е свързано с физическата плът, намиращото се в духовния свят няма връзка с този свят.

Та нали всичко се усеща само вътре в желанието. Материята – това е желание. Усещането в най-малкото желание ни пресъздава картината на нашия свят – реалността в която ние живеем.

Това най-ниско стъпало „този свят” е невъзможно да бъде поправено – това е нежива степен, която не подлежи на поправяне.

Но освен неживото ниво на желанието „този свят”, на мен ми се дава мъничко желание от следващото стъпало, „точката” от по-високото стъпало, която не е свързана с материалното.

Това желание се нарича „точка”, защото в аз нея усещам само стремеж към нещо, което е извън този свят.

И него аз мога да  развия, притегляйки светлина, която ще ни обедини с точките на другите хора, иначе казано, ще обедини моята душа с душите на останали те. Във възникналото съединение аз ще започна да усещам духовния свят.

Когато към точката се присъединят още точки, се образува система, светлината я оживява и всички участващи в нея усещат живот.

От урока по статията на Рабаш, 01.08.2010

Истината е по средата между двата свята

Човек действа по силата на навика, усеща и приема само това, към което е привикнал. А всичко необичайно минава незабелязано и остава неуловимо.

Неосъзнато пренебрегваме всичко ново, докато не почнем да го усещаме. Затова ни е толкова сложно да се срещнем с духовното!

Живеем в свят, който избираме от обкръжаващия ни Свят на Безкрайността. От него избираме обичайното и познатото.

За да разширим нашия свят със света на отдаване, трябва да не отблъскваме „вярата във висшето знание”, а да приемем състоянието  на отдаване, свойствата, желанията, мислите и действията на “антисвета”.

За това е нужно да съвместяваме в себе си две противоположни степени: да осъзнаем своето текущо егоистично състояние, нисшата степен, и свойството отдаване – висшата степен.

И намирайки се между тези степени, да се радваме на усещането за нисшата пустота и възможността да намерим сила и да се издигнем над нея.

Такива сили идват към мен чрез групата от висшата светлина, задържайки ме над земята, както магнита.

Истината и вярата (отдаването) трябва да ме притеглят силно нагоре, докато животинският егоизъм ме дърпа надолу към земята.

Но истината е в усещането едновременно в двете степени, а всяко поотделно е лъжа.

Истинното състояние е винаги между двете степени, които едновременно носят и усещането за съвършенство и недостатък, благодарност и молитва.

Аз трябва да се радвам, че изпитвам двете усещания заедно и постоянно се намирам в преходното състояние, усещайки трудности и задържайки се над тях със сила, както човек, който се изкачва на планината и чувства, че отслаби ли напрежението, той веднага ще падне.

Само такова състояние е истинско и трябва да научим себе си да се намираме в него постоянно и да му се радваме.

Така ние можем да проверяваме себе си способни ли сме, въпреки недоволството и вечната борба, през цялото време, колебаейки се между въодушевлението и пълното отчаяние, именно тогава да оставаме в радостта!

От урока по статията на Рабаш, 02.08.2010 г.