Entries in the '' Категория

Царство на Машиаха (Месията) – идеята за поправянето

От статията на Баал Сулам „Предговор към книгата „Паним Меирот””: „Разбери казаното от мъдреците: „Синът Давидов няма да дойде по друг начин, освен в поколение, в което ще има само праведници или само грешници”.

Затова е важно да се разбере, че освобождението и идването на Машиаха (Месията), което очакваме сега, означава достигане на съвършенство на постигането, както е казано: „И няма повече да учи човек човека как да постигне Твореца, защото всички ще Ме познават”.

А когато синовете на Израел придобият пълното постигане, ще се препълнят с източниците на знание и ще се разплискат през границите на Израел към всички народи по света, както е казано: „И ще се напълни земята със знанието на Твореца”, „и ще стекат към Твореца и Неговото благо”.

Всеки трябва да постигне стъпалото, наречено „Машиах” (Месия). То може да бъде постигнато само чрез разпространяване на знанията за Твореца, т.е. чрез разпространяване на Кабала по света и в народите.

Това не е власт на народа на Израел, а разпространяване на идеята за поправяне на човешката природа, която ще бъде осъзната и ще завладее човечеството.

Именно това се нарича „цар Машиах” (цар Месия) – царството Исра-ел, намерението да бъде постигнато подобие на свойствата на Твореца, когато всички поравно се съединяват във взаимно отдаване и в това разкриват висшата сила и вечния живот.

Всеки човек трябва да извърши тази работа. Но група хора, получили тази методика за поправяне още в Древен Вавилон, са отговорни за нейното изпълняване.

Тази група, наречена „народ на Израел”, вече е минала през поправяне в миналото, паднала е при останалите „вавилонци”, смесила се е с тях и трябва да премине през поправянето първа, защото в нея има запис от миналите поправени състояния.

Разпространяването на поправянето в света се нарича „време на Машиаха (Месията)”.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 01.08.2010

Налага се да се изучаваме отстрани

Въпрос: Какво е това свобода? Това е свобода от какво, за сметка на какво се постига, ако всичко е определено със строги закони и в този свят и в духовния?

Отговор: Свобода може да имаме само от нашия егоизъм. Аз искам да дойде висшата светлина и да ме вземе под нейната власт, вместо властта на егоизма. Аз възприемам властта на егоизма или на алтруизма над себе си като задължителни – едната или другата.

Съществуват две природи: природа на низшото, на получаването и природа на висшето, на отдаването и двете са дадени и действат по неизменни закони.

Единственото свободно действие е да се повдигнем от едната природа, егоистичната, към другата – алтруистичната! Т.е. да излезем от властта на егоистичните закони, на получаването и да преминем под властта на законите на отдаването.

И ние дори не можем да разберем своята първоначална природа, докато не получим втора природа – алтруистична.

Защото сега сме като затворени в една плоскост и оставайки вътре в нея, никога няма да можем  да я разбием.

Вие виждате колко грешки правим. Хиляди години сме се развивали в своята единствена егоистична природа и дори нея не можем да разпознаем.

Та нали ние се намираме вътре в нея, а за да я разберем е необходимо сравнение с нещо друго, противоположно.

Ако ние притежаваме и обратната природа, природата на отдаването, то сравнявайки я с егоизма, щяхме да разберем какво означава получаване и отдаване.

Но в нашия свят, освен получаване, нищо друго не съществува. Каквото и да правим то е само заради себе си и за изгодата си. И затова дори не сме способни да разберем как действаме ние и как действа този свят.

Вие виждате, човечеството непрекъснато греши и не знае как да се придвижва по-нататък. И особено сега, когато сме достигнали максималния връх на нашия егоизъм и пред нас се разкрива пълната ни неспособност да разберем този свят. И това ни подтиква всички нас да разберем, че нямаме избор и трябва да се повдигнем над егоистичната си природа.

Дори за да съществуваме нормално вътре в егоизма, на нас ни е необходимо да излезем от него и да го изучим, гледайки го отгоре.

Оставайки вътре в него е невъзможно да се постигне каквото и да било – трябва да си по-високо от обекта, който изучаваш, за да го разбереш.

И когато ти се повдигнеш над себе си, само тогава ще разбереш кой си ти и ще се научиш да живееш правилно, дори в този свят. Към това ни подтиква съвременната глобална криза.

Из урока по статия от книгата „Шамати”, 25.06.2010 г.

Искаш ли да бъдеш заедно с всички?

Зоар, глава ”Лех-леха (Върви напред)”, п. 237: Когато възникнало в желанието на Твореца, Бина, да създаде света, т.е. Зеир Анпин, извлякъл Той пламък един от твърдата искра и вдъхнал един дух в друг и потъмнял пламъкът, но всичко се запалва.

И извлякъл той от страни на бездната една капка и ги съединил в едно цяло, капката с пламъка. И създал за тях свят, Зеир Анпин.

Висшето управление идва от система, която се нарича ГАР (Гимел ришонот, ивр. – „първите три“) на света Ацилут. Под нея се намира Зеир Анпин, който наричаме Творец, защото той е висш за Малхут на света Ацилут, място на събранието на душите.

Но сега нашите души са разбити и се намират под този Малхут. Когато разбитите души поискат да се поправят, те издигат към нея своята молба.

Но откъде те знаят как трябва да се поправят? Те искат да бъдат заедно! Те казват „Ние сме готови да поръчителстваме един за друг и да се съединим!”

Защото Малхут се нарича събранието на всички души стремящи се към Твореца (Исра-ел). Този, който иска да бъде заедно с всички, без всякакви различия, той може да влезе в нея. А който не иска да бъде заедно с всички, не ще влезе!

Това е много просто условие и входът е открит за всички. Искаш ли – влез! Но на входа действа това условие, това свойство: ако ти отидеш към него – ще влезеш, а ако не – тогава няма да влезеш.

Всички души влизащи в Малхут се съединяват заедно и се издигат към Твореца, към Зеир Анпин, със своята молба да станат такива, какъвто е Той.

Отначало ние издигаме своята първа молба в Малхут с помощта на групата. От нея с помощта на МАН, с молитва, издигаме молбата по-нататък в Зеир Анпин.

ЗА взима нашата молба и я издига в Бина (Има Илаа) и там получава за нас сила, светлина, анти–егоистични екрани, спускат се долу, отдава тази сила на Малхут и тя я предава на включените в нея души. Така всеки, който влиза в Малхут, се удостоява с цялата светлина приготвена му свише.

За това говори цялата книга Зоар и това е единствената система, съществуваща в мирозданието.

От урока по книгата Зоар, 30.07.2010 г.

Да настроим приемника в диапазона на отдаване

Въпрос: Ако няколко човека създадат група и се съединят  между себе си как след това те могат да разпространят това усещане за единение на целия свят?

Отговор: Достатъчно е чрез моята малка група да достигна свойствата на единение, отдаване, любов. И тогава, вече притежаващ тези свойства, обръщайки се към големия свят, аз го виждам обединен.

И ако мога да изляза от себе си дори към един човек, така мога да изляза от себе си и  по отношение на приятелите, и към Твореца. В мен се появява орган на усещане за външния свят (екран и О”Х), благодарение на който светът попада в диапазона на моя фокус на зрение.

Затова ако сега аз притежавам определен егоизъм, то аз забелязвам само толкова, колкото съответства на моето его. А това, което не се харесва на моя егоизъм или не му е интересно,  не го  виждам.

В света има много неща, които аз не различавам. Има цяло мироздание, огромно и високо, духовен свят, но аз не го разпознавам.

В мен просто няма такъв орган на усещане, аз не го чувствам, то протича незабелязано около мен! То е тук сега, но аз него не го забелязвам.

Нужно ми е да придобия нов орган на усещане, чувството на любов и отдаване, и тогава ще почувствам отдаването и любовта, с които е изпълнен света.

Когато получа дори и най-малкото усещане, в такава степен аз ще почувствам частица от духовната реалност.

Това означава, че съм се повдигнал на първата духовна степен. С това разширявам своето възприятие, придобивам способност за голямо отдаване и любов и ще почувствам повече.

Колкото по-голям е моят духовен съсъд, инструментът на възприятие, толкова повече чувствам духовния свят. И така аз преминавам 125-те степени, постоянно достигайки пълно усещане за свойствата на отдаване.

Това означава, че аз достигам общата поправка на своя духовен съсъд и възприемам в него цялата реалност, целия Творец, цялата сила на отдаване и любов, които единствено съществуват.

Аз усещам тази сила и тя ме изпълва. Ние сега сме заедно – аз и Той. И с тези нови получени свойства, органи на чувствата, аз действам.

Затова ние не можем сега, не притежавайки тези свойства на отдаване и любов, да се оплакваме, че не усещаме духовната реалност.

Тази реалност се намира тук и сега! Тя не е скрита някъде далече, на друго място, просто аз не я усещам, не я разкривам, не я виждам.

Все едно да сваля очилата си и да загубя възможността да различавам образи, целият свят за мен изчезва, егото относно мен, не съществува.

От урока по книгата „Шамати (Чуто)”, 25.06.2010 г.

И беше вечер, и беше утро – денят на Мегаконгреса

Въпрос: Как по време на конгреса да не забравяме за това, че светлината действа в нас ако работим правилно? Че тъмнината е интегрална част от работата, а групата е това, което ни държи в периода на тъмнина?

Отговор: И преди такъв голям конгрес като този, който ни предстои след няколко дни да преминем и по време и след него – човек преминава всевъзможни състояния: подеми и падения.

И той трябва да се радва, че в него протичат изменения. И колкото са по-бързи и мощни тези изменения, толкова по-добре.

Трябва само да се грижим как да се съединим с останалите, а не да дълбаем вътре в себе си, анализирайки своите усещания.

През цялото време да се стараем да бъдем съединени в едно поле без излишни разсъждения и да поставим себе си под влияние на групата.

Оставете тези умни изяснявания, на конгреса няма време да се седи в ъгъла и да се проверява към какво се отнася това или друго състояние.

Иначе се получава, че „по-големи разсъжденията, отколкото работата”. Главното е работата, както се казва: „Да направим и да чуем”.

Всичко ще зависи от това, доколко ти се включваш в групата, като малко дете, което се намира сред възрастни и не разсъждава със своята глава, желаейки всичко от тях да приеме: те се смеят и то се смее, те плачат и то плаче, те слушат и то слуша, защото аз искам от тях да получа вдъхновение!

И тогава, няма да е важно кой е начинаещ и кой е знаещ и опитен, кой е малък и кой голям, просто постарай се да се включиш в обществото и тогава ще почувстваш как над своя разум ти получаваш силата на отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010 г.

Кой се нарича човек?

Въпрос: Как да отменя себе си пред обкръжението, ако в мен няма никакво желание да го правя?

Отговор: Разбери, че няма избор, ти стоиш пред стена. Има група, отмени себе си пред нея и ще получиш от нея важността на целта.

Това е като бензиностанция, ти си се заредил от обкръжението, значи можеш да пропътуваш няколко километра. И пак се зареждаш и пътуваш още малко. И така през цялото време.

А ти казваш: аз не искам да се зареждам, трудно ми е да излизам да се зареждам, какво да правя? Но няма избор, тук действат твърдите закони на движението.

Моли другарите, за да ти помогнат, както е казано:”Човек да помогне на ближния”. След това, когато са изяснени всички условия, вече няма за какво да се пита, а е време да се действа. Не се надявайте да намерите в духовното вход от задната врата – такава няма!

Има един принцип: „Ние сме под властта на обкръжението, което избираме”. Така е създадено от Твореца, защото ние сме част от една душа и всеки зависи от всички.

Даже след разбиването тази зависимост остава, като добро влияние или като лошо, във всеки случай човек във всичко зависи от обкръжението.

На теб ти е дадена възможност да влезеш в общество, стремящо се към духовното. Но сега от теб самия зависи как в него да се укрепиш. Творецът поставя твоята ръка на добрата съдба и ти казва „Вземи я!”

По нататък всичко зависи от теб, вземаш ли я или не я вземаш. Той повече в нищо не може да ти помогне, защото иначе Той ще те лиши от свобода на избора.

Твоята личност ще престане да съществува, ако Той сега започне да работи вместо тебе.

Но ако човек иска да продължава все по старому, т. е. така както действа животното в него, съгласно своята природа, това е неговият избор.

А как да стана човек? Да станеш по-висш от животното и да разбереш, какво е необходимо, за да се надскочиш и да анулираш себе си пред групата.

И всяко действие, от най-първия момент, е само в това да се усети важността на останалите и да се съединя с тях. Сам ти нищо не можеш да направиш.

Само заедно можем нещо да изменим и нещо да достигнем. Не сме ли заедно нищо няма да се получи. Ти не реализираш себе си като човек, а си оставаш животно.

Човек се нарича този, който се ражда от отмяната за себе си пред това особено обкръжение! Дори и това да ни се струва парадоксално.

От урока по статията на Рабаш, 30.05.2010 г.

Съединението в групата довежда до Твореца

Ако действията на човек са насочени към съединение с другарите, то той много бързо разбира необходимостта от пряка връзка с Твореца, който трябва да помогне за това съединение.

Всяко действие трябва да доведе до поправка на разбитото, единството е между нас и тогава в него се проявява необходимостта oт действията на Твореца, свойствата на отдаване и любов.

Тогава се разкриват трите съставящи части на нашето състояние – Тора, Израел и Творец.

Защото Тора е тази сила създаваща желание (С Тора е създаден света), сила поправяща намерението в желанието (Светлината, възвръщаща към добро), сила напълваща желанието (наслаждение и мъдрост, целта на творението).

Възлюби ближния като себе си – това е общо правило в Тора. Израел (стремящата се към Твореца душа), това е общото кли (съединението на душите, шхина). Тора – това е светлина, поправящата сила. Творецът – това е вътрешният източник на тази сила.

Заедно ние ще създадем условие за съединение и поръчителство, подготвяме място за разкриване на Твореца. Нагоре до „извикаха синовете на Израел в работата”, когато се нуждаем от Неговата помощ.

Почти във всички описания в Тора ние виждаме съпоставяне на обществото с Твореца. Без общество ние не можем да достигнем до Твореца.

Затова групата е това средство. Това е Шхина, Кнесет Израел, събранието на душите, които просят, за да не живеят в прах (егоизъм). Всички статии говорят за това.

Човек забравя за необходимостта от връзка с Твореца, доколкото това е против неговата природа, но тази връзка ще се появи в нашата природа ако ние се обединим в група.

Ако аз не съм съединен с група, аз не съм ориентиран и не ще намеря посоката към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 19.07.2010 г.

Помогнете ми и утре аз ще ви помогна

Въпрос: Може ли един човек при четене на Зоар, който е с правилно намерение, да повлияе на  групата, на която такова и липсва?

Отговор: Четейки Зоар, ние се стремим да се обединим всички заедно, за да няма никакво различие между старите ученици и начинаещите. Малки и големи всички са се събрали в една група. Групата е само тогава, когато всички са равни!

Всеки от нас може да се намира в своето състояние: някой изведнъж е пристигнал и още не разбира къде е попаднал. А има такива, които отдавна се занимават и в тях е започнала да се оформя определена картина при четене на Зоар, но и те преминават различни състояния.

Възможно е днес човек да чувства себе си по-особено, по-чувствително и вдъхновено, а се случва, че той въобще не може да се включи, намира се в „безсъзнание”. Още повече той вчера така добре всичко е разбирал, а днес не може да си събере мислите.

Затова всичко зависи от хората, които се занимават заедно. Доколко те със съвместни усилия изясняват целта и способността им да почувстват, че включват всички вътре в себе си. Получава се, че тези, които днес са много чувствителни помагат на тези, които са „мъртви”. И едните и другите печелят.

Защото на този, който днес усеща вдъхновение не достига сила на егоистичното желание (авиют), но той получава това от тях, от тези които са в мъртво състояние. И обратно!

Така, помагайки си един на друг, в нас има възможност за придвижване –  когато сме събрани всички,  по едно и също време и в групата и лично в нас, има голямо вдъхновение и авиют! Това работи и дава резултат, когато свързваме и двете заедно.

А ако ние днес оставим да се учат само тези, които горят вдъхновено, а усещащите себе си мъртви, останат да спят в своите постели, то ние нищо не бихме заработили. На нас не би ни достигала силата на егоистичното желание за придвижване.

Ти привличаш със своя огромен стремеж светлината връщаща към източника, гориш с желанието да я получиш и тя идва, но къде да влезе?! Къде е в теб егоистичното желание, на което тя може да повлияе?

А когато заедно с теб седят още няколко другари, дори съвсем умиращи, то светлината въздейства на тях и ги възвръща към живота! А утре вие променяте местата си и всичко протича по обратния ред.

Вие не разбирате какъв уникален патент е заключен в групата. Без нея духовното развитие е съвършено невъзможно!

От урока по книгата Зоар, 16.07.2010 г.

 

От разбитото да събера Твореца

Въпрос: В статията „В себе си съзирам Твореца”, Баал Сулам пише, че „човек извършва кръгообороти да тогава, докато напълно не постигне науката Кабала”.

Какво означава „напълно да постигне науката Кабала”?

Отговор: Напълно да се постигне науката Кабала означава, че аз постигам изграждане на своята душа и в общото и в частното, във всички вътрешни различия и действия, които само могат да произтичат в мен, с всички напълвания, причини и следствия.

Има постижение в самото изграждане на душата и има постижение в действията в нея , а вече от това и постижението в съвършено състояние. Всичко това влиза в понятието основателно, пълно знание.

Може да се каже иначе: пълното знание се нарича постижение на Твореца, което идва в резултат на сливане с Него.

Защото душа или Творец, душа или всички души това е едно и също. Всяка душа достига всички души, защото те са нейните части. А Творецът, това е сила, съединяваща ги и включваща ги в Себе си.

Ето кой се е разбил – Творецът. Ние мислим, че се е разбило кли (общото желание, единната душа). Но в действителност в нас се е разбил Творецът – екранът, силата, която ни съединява заедно.

Той се е разбил до такава степен, че ние сме престанали да Го разпознаваме и вече не Го усещаме. Какво правим, съединявайки разбитите части заедно?

Ние съединяваме нашите впечатления, въодушевления, усещания. Това са и тези съставящи, които в резултат ни дават усещането за Твореца.

Какво означава: предишната любов към ближния се е превърнала в безпричинна ненавист? Същият този Творец, тази висша сила, сила на любовта, напълваща ни, се е превърнала в безпричинна ненавист.

И сега сме длъжни да върнем тази сила в правилното състояние. Това не означава, че тя се променя, променят се отношенията между нас.

Затова от ненавист към Твореца ние достигаме любов към Него – в размера на нашите усилия да променим отношенията между нас и от безпричинна ненавист да достигнем братска любов.

От урока по статията „В себе си ще позная Твореца”, 16.07.2010 г.

Признаци за наближаващото разкриване

Въпрос: Ако искам да си купя например кола, ще ми обяснят всички нейни достойнства, ползата от нея и аз лесно ще разбера това. Но в духовното аз искам отдаване – нещо изчезващо и неразбираемо? Какво да направя, ако всичко е толкова объркано?

Отговор: Това са справедливи претенции от страна на човек, който едва започва своя духовен път – защо в духовното няма простота и яснота, която ще ти помогне да видиш пред себе си бъдещето и всички негови преимущества?

Постъпвайки в университет, аз знам кога ще го завърша, а след това, когато тръгна на работа, знам колко ще печеля. Свикнал съм с тези неща в нашия свят.

Виждам пред себе си примера на други хора, които вече са направили същото и съм съгласен да изразходвам усилия, за да постигна такъв живот. Защо при постигането на духовния свят всичко е така объркано и нищо не е ясно предварително?

Къде изобщо отиваме?! Ако изляза от урок и на улицата ме попитат: „Какво получи там?” – няма да мога нищо да отговоря.

Но това е знак, че човек се намира пред разкриване, защото по този начин, ние всеки ден разкриваме скритото. Само чрез усещането, че това го няма в мен! Чрез недостига! Чрез липсата – самият аз не знам на какво! Усещането, че нещо не ми достига е вече подготовка към това, че то ще се разкрие.

Затова твоето усещане е много полезно. То е неприятно, но правилно. Защото разкриването може да дойде само чрез такова усещане: „Къде съм?! Защо?! За какво?!” – заради усещането на пустото пространство. И така ще бъде винаги, на всяко стъпало.

Не е необходимо да се безпокоим за това през какви състояния преминаваме. Главното е те да се сменят бързо! Аз съм длъжен да премина през всички състояния и затова не ме вълнува много, как се чувствам сега. Най-важна е честотата на промените. Само това е важно.

Нека да ми е зле или добре, нека съм объркан, да разбирам повече или по-малко – това не е важно! Главното е да се движа напред!

Онзи, който седи, задълбочава в своите състояния и се бави, не постъпва правилно. Винаги трябва да се стремим напред и дори е по-добре, ако по-малко разсъждаваме. Важното е бързо да напредваме.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 30.07.2010

 

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Dr. Michael LaitmanКнигата Зоар е короната на науката Кабала. Не е случайно, че тя има специално място в съкровищницата на човешкото наследство. И не е само случайност, че тя събужда такъв респект и страх. В тази книга има велик дар, който ние сме получили пряко от Твореца. Това е особена и чудесна сила, която е способна да ни доведе до добрина, безкрайност и съвършенство.

Точно затова, днес, когато цялото човечество се намира в повратен момент от своето развитие, тази книга се разкрива. Никоя друга книга (нито дори някоя от останалите кабалистични книги, чиято цел е да ни издигнат във Висшия свят) неможе да се сравни с книгата Зоар по нейната сила на влияние. Тя занимава, грабва и привлича читателя до такава степен, че той иска да се върне към нея, да постави себе си под нейното влияние отново и отново.

За читател, който вече се занимава с нея, тя става източник на енергия, сила и живот. Тази книга разкрива тайните на Висшия свят и на този свят, който науката е все още неспособна да разкрие днес. С помощта на книгата Зоар можем да разберем какво се случва с нас, да разкрием нов живот за себе си и да се съединим с източник на добрина и съвършено напълване.

Целта на тази книга е да подготви читателя за изучаване на книгата Зоар. „Пътеводител към книгата Зоар” е предназначен да се изучава самостоятелно, както показва заглавието и като ръководство към книгата Зоар и не изисква никакво предварително знание в мъдростта на Кабала.