От статията на Рабаш «Кой е Той, довеждащ ни до молитва»: Човек е длъжен да каже: «Кой ще ми помогне, ако не аз самият и кога, ако не сега?».

И затова ни е забранено да се бавим дори за миг,  и не трябва да чакаме по-подходящо време, за да започнем да се занимаваме с духовна работа.

Това означава, че винаги трябва да бъдем готови да се обърнем към Твореца с молба и постоянно да я изясняваме и уточняваме, докато не получим отговор.

Но след своето действие трябва да вярваме, че не човек отправя призив към Твореца, а напротив, Творецът го зове към себе си и причината за сближаване идва не от страна на човека, а от страна на Твореца….

Затова, преди да се молим, трябва отначало да благодарим на Твореца за това, че е повикал човека, за да го приближи към Себе си.

По този начин, ние се установяваме направо на тази линия, по която се разпространява към нас светлината, по всички нейни стадии.

И ако аз си спомням, разбирам, чувствам, удържам в себе си мисълта, че духовното пробуждане идва към мен от Твореца – значи в мен вече има начална връзка, с помощта на която мога обратно да се обърна към Твореца с моя собствена молба.

Да благодаря на висшата сила за изпратеното ми пробуждане – това означава да встъпя с нея в първи контакт, избирайки от всички посоки, от «360 градуса», единствената правилна – към Твореца. Изборът на тази посока е първото действие, което сме способни да извършим.

Подобно на притчата за сина на Царя, който копаел тунел под дома на баща си, за да вземе фунт злато.

И тунелът бил копан от двете страни – както отвътре, така и отвън. Защото и бащата, на свой ред, копаел насреща тунел, с желанието по-скоро да даде.

Т.е. Творецът първи ни дава пробуждане и в нас се ражда молитва. Само тогава това няма да бъде празна молитва, а в нас ще се открие истинско желание, в отговор на което, ще ни дадат свише сили за отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →