Човек трябва да избира между истината и лъжата. А между сладкото и горчивото няма какво да се избира – ясно е, че за себе си ще избирам винаги доброто, сладкото, а не лошото, горчивото. Не мога да предпочета лошото състояние пред доброто.

Но ако видя срещу „сладко – горчиво” да стои „истина – лъжа”, то аз може би ще избера горчивата истина, неприятното усещане, защото за мен е важна истината.

Това са две различни плоскости: животинско ниво – анализ на „сладко – горчиво” и ниво човек – анализ на „истина – лъжа”, на който работи чрез „вяра над знанието”.

Ако си се издигнал към единствения избор „истина”, в който са включени всички сили и възможности – това означава, че си достигнал сливането с Твореца.

Но ако оценяваш само „сладко – горчиво” – това е животински анализ (избор). А „животното” на своето ниво никога не греши, то винаги избира това, което е добре за него! Но няма придвижване към ниво „човек”.

Но природата не позволява да останем само на ниво „животно”, принуждава ни да се развиваме.

На степените на природата на неживо, растително и животинско ниво анализът на поведение се свежда само до анализ на „сладко – горчиво”, с предпочитание на сладкото.

Докато за човека има разлика между двете нива: животинското в него, с анализ на „сладко – горчиво”, и човешкото в него, с анализ на „истина – лъжа”.

Затова човек през цялото време се намира в объркване между животинското и човешкото в себе си, в чудене „какво да избера” и търсене на компромиси – тъй като му се иска сладкото, но вижда че ползата е в истината.

От урока по статията “Предисловие към “Паним Меирот””, 17.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →