С развитието на човечеството материалният живот става все по-устроен, но човек чувства себе си все по-празен. И тогава наричаме себе си „грешници”, защото, усещайки страданията, неминуемо обвиняваме за това Твореца.

Само когато Творецът ни носи наслаждение, можем да Го оправдаем, както са казали мъдреците: ”Праведник е този, който оправдава Създателя, т. е. Този, който управлява света справедливо”

Тоест, нужно ни е да поправим себе си, така че да почувстваме, че Висшата сила, която ни управлява, ни носи добро, а не злото, което усещаме днес.

Животът ни се дели на две части: живот на тялото и живот на човека като част от социума, обществото, което ни обкръжава. И можем да поправим себе си, така че във всичките си отношения да почувстваме живота си съвършен.

Човек, поправящ възприятието си, се нарича праведник, защото ще оправдае Твореца, когато вижда правилното Му управление.

Това управление първоначално е било добро и справедливо, но ние сме създадени егоисти и възприемаме отрицателно, със знак минус, всичко от обкръжаващото ни положително поле на отдаване, Твореца, защото сме Му противоположни.

Нашата задача е да поправим себе си и да направим своето възприятие положително. Работейки по този начин, все повече разширяваме своето възприятие от малък „плюс”, до все по-голям, докато не се превърне в такъв безкраен плюс, какъвто е самият Творец.

Тези степени на моето приближаване към Него в усещането за добро управление на света и количествено, и качествено, по размер и сила, са степени на „праведност”.

Баал Сулам  пише в писмо (№ 59), че „праведникът изпитва непрекъсващо наслаждение, благославяйки за това Твореца, който създава за него добър и радостен свят”. Как е възможно да се чувствам зле и при това да оправдавам Твореца! Кабала не призовава към ограничения.

Всичко се определя само в усещанията на човека, в дълбочината на сърцето. Ако се чувства зле, той неизбежно ще ругае Твореца, а ако е добре –  ще го благославя.

Затова ни е нужно да поправим себе си, така че да усетим Неговото отдаване и добрина, и тогава безусловно ще станем  праведници. Праведник не е този, който покорно приема страданията, а този, който поправя себе си, за да усети истината!

От урока по книгата „Шамати (Чуто)”, 13.08.2010 г.

Filed under: Без категория | Add Comment →